На Хълма на гарибалдийците в Рим тържествено бе открит паметник на българина Петко Киряков (Петко войвода, Капитан Петко). Идеята е на външния министър Соломон Паси, а бюстът е по проект на проф. Валентин Старчев. Откриването на паметника предшества 160-годишнината от рождението на войводата. Защо обаче той ще има паметник на Хълма на гарибалдийците? Защото Петко Киряков е предвождал боен отряд, сформиран от Джузепе Гарибалди, който се бие за освобождението на остров Крит през 1866 г. и присъединяването му към Гърция. Макар покойният Николай Хайтов да направи, както казваме сега, хитов сериал преди 20-тина години, то на дружбата между Капитан Петко и Гарибалди в него не бе отделено внимание.



- - -

Рибарят от Ница Джузепе Гарибалди от 1848 до 1872 г. със силата на оръжието обединява разпокъсаната на отделни княжества и графства Италия и я прави модерна европейска държава. След години, когато бурята на войните е отминала и Италия най-после е обединена, Гарибалди от жилището си на малкия остров Капрера заявява: "Борбата е истинският живот на човека".

Без всякакво съмнение поробеният български народ е осведомяван за събитията в Италия от първа ръка. Търново, Габрово, Дряново, Хасково и Враца оживено търгуват с бубено семе. В Габровското класно училище се изучава италиански език, а стотици италианци работят на баронхиршовата железница и железопътната линия Нова Загора - Свиленград. Досега са известни



имената на 30-тина българи,



които са се били под ръководството на Гарибалди от 1848 до 1872 г., но само трима се срещат с него. През 60-те години на XIX в. той посещава Букурещ и говори с Георги Сава Раковски и Хаджи Димитър. Петко войвода пък прекарва няколко месеца в жилището му в Капрера. Той е роден в 1844 г. в Доган Хисар, днес село Есими в Гърция. Когато е 17-годишен, брат му Матю и братовчед му Вълчо са убити от чифликчията Мехмед Кеседжи, у когото се главили аргати. Петко събира свои връстници, прави чета и тръгва да мъсти. Подвизите му се разчуват не само из Родопите, но и в Гърция, която по това време също е под турско владичество. Петко скоро станал любимец не само на бедното гръцко население в родния си край, но и на революционно настроените умове в Атина. През есента на 1864 г. той разпуснал дружината си и тръгнал към гръцката столица по покана на Атинския революционен комитет, който подготвял Критското въстание. С протекцията на комитета Петко постъпил в Атинското военно училище. След година е изпратен в Македония, за да подготви едновременно въстание с това в Крит. Той обиколил Македония, но не видял признаци, че барутът на македонците ще пламне и се върнал в Атина. Там решил, че от стоене и говорене за революции и въстания полза няма и тръгнал към Италия, за да се срещне с Гарибалди и да пие вода от революционния извор. Италианецът го настанил в дома си в Капрера. Петко престоял няколко месеца у тях, а Гарибалди го обучавал на методите на революционната борба. По-късно пред биографа си Стою Шишков Петко споделя: "Наставленията, които ми даде тоя прочут италиански юнак-родолюбец, аз пазех строго и те ми помогнаха отпосле, па и аз самият почнах съвсем иначе да гледам на задачата си." От престоя си при Гарибалди войводата запазил скъп подарък - златен пръстен, подобен на гривна.

По време на престоя си при италианския революционер Петко подкрепил сериозно идеята на атинските революционери за въстание на остров Крит. Гарибалди



придал към войводата своя сподвижник Фридрих



и им съдействал за създаване на отряд от волентири - наемни войници. Скоро под червеното знаме с бял кръст се събрали 220 души италианци. Те заминали за Атина, там се присъединили още 67 души и стигнали в Крит, където въстанието било в разгара си. Дружината е наречена "Гарибалдова" и придадена под командването на Коронеус, един от главните ръководители на бунта. Той дал на Петко един отряд въстаници и го изпратил да пази планината Силик. Едва 22-годишният войвода излязъл победител в 21 сражения, от които 5 особено кръвопролитни. Пред биографа си Стою Шишков той споделя, че те били на 30. III. 1866 в планината Силик, на 6. V. при манастира Аркацилби, на 20. V. в местността Йера Петра, на 10. VI., пак в планината Силик, и на 1. VIII. в местността Аркадия.

Димитрий Николич е участник в тези боеве и дава допълнителни сведения във вестника на Раковски "Дунавска зора" в статията "Българските волентири в Критското въстание": "Колкото чужденци-волентири бяхме дошли в помощ на критските въстаници, съставихме едно особено отделение от 141 души под главното командване на генерал Коронео.



Това отделение се състоеше от 39 българи,



17 сърби, 38 черногорци и 84 италианци, от които 47 в отделението. От българите бяха убити шестима и ранени двама."

Историята е запазила имената само на неколцина от българите. Един от тях е злополучният революционер Димитър Общи. Другите са ломският хайдутин Беню Първанов, габровецът Коста Евтимов (Наполеона), русенският хайдутин Георги Караискаки, който се бие и в гръцкото въстание "Филики Етерия" през 1821 г., а през 1848 година - и в обединителния поход на войските на Гарибалди към Рим. Според сведения на историка на Сливен д-р Георги Табаков и летописеца Захари Стоянов на остров Крит са били и двамата по-големи братя на Хаджи Димитър - Христо и Петър.

Критското въстание е потушено. Съгласно подписаното примирие въстаниците били принудени да предадат оръжието си и да минат с наведени глави между строените турски войски. Такава заповед Петко Киряков получил от своя началник Коронеус.

Българският войвода



смятал това за "вътрешен срам"



и не изпълнил заповедта. С 18 души от своите въстаници Петко войвода бяга в Александрия. Там престоял два месеца, но какво е правил, с какво се е препитавал, историята мълчи. После се озовал в Марсилия и след 6 месеца заминал за Италия, където отново се срещнал с Гарибалди, докато накрая пак се озовал в Атина. Там започнал да събира четници измежду намиращите се по това време в града работници и препитаващи се с каквото намерят по пристанището участници в Критското въстание. На 10 март 1869 г. той отправил възвание към българите в Атина да се включат в подготвяната от него бунтовническа дружина, която ще се бие за поробена Тракия.

Турският дипломат в Атина протестирал срещу възванието пред гръцкото правителство. Турците решили сами да се справят с Петко. На 22. IV. 1869 г. след откриването на френския театър в Атина един от гръцките му познати, д-р Димитрис, го поканил в дома си на гости. Вместо вкъщи го завел в турското консулство. Петко се усетил, в двора извадил пистолет и заповядал на доктора веднага да го изведе, иначе ще го разстреля. Докторът се подчинил.

На следващия ден Петко войвода



отишъл при министъра



на вътрешните работи Димитриос Вулгарис. Министърът, който по-рано го насърчавал в революционната му дейност, сега го посъветвал да напусне Атина. Петко обаче не можал да се снабди с редовен паспорт. Той купил от турския паша Хюсеин, тогава емигрант в Атина, униформата, сабята със сърмен колан и 4-те му ордена, а за другите четници взел 40 турски военни униформи. Наел гемия и тръгнал към тракийския бряг. По пътя гемията била забелязана от крепостта на остров Митилин. Петко заповядал да вдигнат турско знаме, спрели на острова и като "турски паша" инспектирал крепостта, а на тръгване не пропуснал да си поиска храна за 3-4 дни, защото имал доста път докато инспектира следващата турска крепост.