Тези дни народният представител Моньо Христов от БЗНС- Народен съюз показа гола мадама от трибуната на парламента, за да илюстрира какъв е бюджетът за 2005 година. Няколко дни преди това пак същият депутат произнесе разбудилата духовете фраза: "Да ви пикая на администрацията." И вероятно ще остане единственият засега народен представител, който иска освен законотворчески, да извършва и някакви физиологически нужди в пленарната зала на българското Народно събрание. Поне това показва историята на целия ни парламентарен живот за повече от 125 години. Точно от толкова си съществуват и обидите към противниците от другия лагер.

Иначе народното ни събрание помни няколко побоя и два дуела, обявени от Найчо Цанов на депутати. Най-често употребяваните обиди са "да не види хаир" и "конекрадци" в края на ХIХ в. "Предател", "мръсник", "мошеник", "луд", "гешефтарин" "страхливец" и "мракобесник" - през ХХ. През миналия век "попържанията" са нещо обичайно и най-известен с цветистите си псувни е Димитър Петков. Псуват се обаче и редови депутати, докато се стигне до 1919 г., когато в заседанието на 11 април П. Стоянов и В. Драганов се псуват, Драганов се оплаква на председателя Христо Манолов, но той безпристрастно отсича: "В частни разговори сте се напсували, то не е работа на бюрото."

Колкото до "лудия", то се употребява и днес. Е, все пак трябва да има приемственост. Сред най-пресните примери за парламентарен фолклор е следната случка от предишния парламент. Евгени Бакърджиев говори на трибуната, а Жорж Ганчев му опонира от залата. Изведнъж Жорж се ядосва: "Вие ме правите на луд?" "Не ви правя - отговори му Евгени Бакърджиев - Вие сте си луд."

- - -

Обидите в пленарната зала започват още от Учредителното събрание през 1879 г., свикано да приеме Търновската конституция. Още при избирането им за представители на народа депутатите се разделят на две групи - на "млади" и "стари", все борци за освобождението на България. Но понеже не могат да определят чии заслуги са по-големи, Драган Цанков от трибуната на парламента прави характеристика: "Тука вече народните представители се разделиха на разгащени и опнати, които по-после фанаха да се наричат първите либерали, вторите - консерватори. Друг "първи велик депутат", Марко Балабанов, пък свидетелства, че либералите започнали да подмятат на консерваторите: "Вие сте чокои!" Когато един от тях разбрал що е това чокой (б. а. - според речника на Найден Геров: "чифлик-сайбия във Влашко"), се опитал да се защити: "Но аз нямам на земното кълбо нито педя земя, где глава да сложа, а вия ме наричате чокой." Когато пък се обсъжда идеята кои да бъдат депутати, дядо Славейков се произнася за адвокатите: "Камарата може да се наводни с хора



най-гюрултаджии на света, каквито са адвокатите,



които дигат най-голяма гюрултия на света. Макар и да задава страх, нямало ги още, но не отричам, че тези скакалци може твърде скоро да се навъдят у нас." Пак там става и първият бой между депутати. На едно от заседанията софийският владика Милетий се провиква: "Излизайте, вярата ни пропада." И настава масов бой между току-що оформените партии. Поне бой в Народното събрание после не се помни, ако забравим за тук-там разменени някои удари между депатути.

Само 2 години по-късно се приема Закон за черковното управление. В събранието става кавга и консерваторът Тодоров се провиква: "Вие правите работи, които съвсем не показват либералност. Не давате думата. Няма свобода на словото". Отговаря му Стефан Стамболов, който още е само редови депутат: "Тука хората се отнасят като башибозуци и искат да се разпореждат като еленски чорбаджии." На 8. ХI. 1880 г. разсърденият от забележка Петко Каравелов произнася от трибуната: "Аз тука забелязвам особени способи, които в събранието се практикуват.



Колкото по-малко знае человек, толкова повече говори.



Значи говоренето е обратно на знанието."

Пак същият Каравелов при обсъждане на законопроекта за БНБ на 16 януари 1885 г. се сърди: "Мене ми е жално, че има депутати, а повече из провинцията, които дохождат само да се покажат в заседанието, за да получат 15 франка и отиват си." Когато обаче Петко Каравелов подава оставка като регент през 1886 г., народният представител Басмаджиев го заклеймява:

"Нам не остава друго нищо, освен високо да осъдим тогоз Каравелова. Днес да приемем оставката му и да го прокълнем. Да не види хаир никога. В резюме ще кажа, че той трябва да се изгони."

На интелектуална тема пък е словесната престрелка между Дюкмеджиев и Васил Радославов по време на дебатите за закона за училищните инспектори през 1885 г. Дюкмеджиев: "Вярвам, че за такива малки неща не трябва да се губи времето, защото

не правим закон, който изисква много акъл."



Радославов отговаря: "Аз не знаех, че не трябва много акъл, за да се унищожават съществуващи закони."

Особено скандални в парламента са годините 1907-а и 1918-1923-а. Съмнения в психическото здраве на противника си Д. Христов изразява Димитър Петков на 7.I.1907 г.: "Недейте употребява жестовете и маханията на луд човек, ами слушайте какво ви говоря."

На 15 януари Найчо Цанов обявява дуел на Н. Йонов. Ето и предхождащата словесна престрелка между тях. Н. Цанов: "За вас остава само едно. Да обагрите с кръвта на един опозиционер тази трибуна." Н. Йонов: "За вас, че живеете с вашата снаха, закона не ми допуща да го казвам: мерзавец."

По-късно Йонов го нарича "шарлатанин". Става скандал и този път обект на язвителността на Найчо Цанов е Никола Генадиев: "Публиката и българският народ виждат, че



вие сте порнограф."



Генадиев отвръща, че "един човек, който не е в състояние да защити своята чест, той не заслужава да му се дава думата", на което Найчо заклеймява: "По-паднала личност от вас едва ли има в цяла България."

Никола Генадиев се замесва и в друг скандал на 25 април 1913 г., когато открито заявява на противника си М. Гайдов от трибуната: "Може би с вас ще имам случай в Търново да се разправя."

На 15 .II. 1918 г. се обсъждат мерки за засилване на цензурата. Министърът на войната К. Найденов говори от трибуната и земеделецът Коста Лулчев го прекъсва:



"С пияни хора нямаме работа."



Някой от десницата обаче се обажда: "Ние пък с луди нямаме работа." На 10 март 1919 г. Георги Димитров от трибуната дава обяснение за стачката в мини "Перник". Михаил Такев го засича, че България и българският народ няма да позволят да опропасти България. Г. Димитров му отвръща: "Мракобесник".

Такев обаче не остава длъжен: "Аз съжалявам, че тъпчете още тая земя." Намесва се и комунистът Т. Петров: "Вие тъпчете конституцията, безобразници", а Г. Димитров го допълва:

"Отдавна трябваше да умрете." Такев се защитава: "Аз съжалявам, че прокурорът на ви е арестувал. Той е спал." Г. Димитров: "Прокурорът не е бил див да мисли като вас."

На 19 април 1921 г. се броят присъстващите и земеделецът С. Дупаринов нарича квестора "пъдар", а на 11 април колегите му от опозицията в неговите очи са "конекрадци". На 3. II. 1922 г. комунистът Христо Кабакчиев се провиква към министър П. Янев от парламентарната трибуна: "То не е министър, а жандарин с камшик."

Това са само някои от примерите, които показват, че понякога в Народното събрание речникът е доста цветист и образен. Но пък от друга страна го притежават все известни държавни мъже, оставили следа в нашата история. Дали и днес нашите депутати не се учат от тях, дори и в псувните и обидите?