От Триполи зачестиха сигналите, че Либия търси вратичка от безизходицата с делото срещу българските медици, в която сама се вкара. Два последователни дни идват послания за намиране на компромис, адресирани не толкова до България, колкото до Европа. Френският външен министър Мишел Барние заяви, че намира подхода за конструктивен. В същото време българското външно министерство категорично отхвърля хипотезата за сделка, която би изглеждала като признание за вина на медиците. Създава се впечатление, че позициите на Европа и България се разминават, но не е така. Има разминаване между досегашното поведение на Триполи и очакванията на либийския народ.

Очевидно досега не бяха намерени никакви юридически аргументи за вина на българските медици. Делото бе необходимо на режима на Муамар Кадафи не заради разкриване на истината, а



заради прикриване на отговорност



Той трябваше да даде отговор на своето общество как се е случила бедата със заразяването на 400 либийски деца със СПИН. Но признаването на небрежност на местната здравна система щеше да отправи гнева към управляващите върхове. Най-елементарният ход бе да се намерят изкупителни жертви, при това чужденци, върху които да се стоварят всякакви грехове: заговор на враговете на Либия или просто изолирани пъклени деяния. За целта либийското правосъдие трябваше да си затвори очите, че са изтръгвани "самопризнания" с инквизиция.

Дотук този подход вършеше работа на Кадафи просто като го оневиняваше за катастрофата на управляваната от неговия режим здравна система. Но либийският ръководител съзря и друга възможност: чрез българското дело да замаже и греховете си, които изплаща чрез милиарди долари компенсации за терористични актове преди години. Публично той никога не е признавал вината си за тероризма и затова е логично либийският народ да не се радва, че трябва да плаща такава висока цена за нормализиране на отношенията със Запада. Магическата формула на Кадафи се резюмира с пословицата "Бог дал, Бог взел". Той плаща близо 3 милиарда долара на Запада, но чрез България си иска пак от него около 4 милиарда долара - по 10 милиона долара за всяка жертва на заразяването със СПИН. Такава е "тарифата", договорена за жертвите от Локърби. Би се получило така, че България и Западът да поемат сметката от тероризма и дори да доплатят 30% отгоре.

За да бъде задействана



втората част от схемата по делото срещу медиците,



то трябваше да се извади от чисто юридическата му рамка. Още в средата на юни на срещата в Истанбул на организацията "Ислямска конференция" външният министър на Либия Абдел Рахман Шалкам направи първи международен сондаж, като връчи на тогавашния генерален секретар на Съвета на Европа Валтер Швимер писмо с предложение за уреждане на проблема. Смисълът му бе да се приложи традиционното ислямско право, като медиците поискат прошка от роднините на заразените деца. Това би означавало да признаят вина и да се ангажират с компенсации, каквито роднините биха сметнали, че ги удовлетворяват. Сетне либийската държава би ги помилвала, без да се налага да преразглежда смъртните им присъди. Чудесно решение за Кадафи, което би измило лицето му пред народа и би го представило като грижовен ръководител за чужда сметка.

Изнудването за пари е игра на нерви и иска време. Това обяснява защо Либия охотно протака съдебните процедури. Съдът можеше бързо да си свърши работата, защото се видя, че не се интересува много от събирането на доказателства за вина. Но Триполи няма интерес от окончателно решение, което би стеснило терена му за пазарлък. Върховният съд ще изчаква развитието на политическите процеси между Либия и Запада, за да има Триполи с какво да търгува.

Тук обаче е



слабото място на Кадафи



Той няма безкрайно много време. Намирането на виновни е по-малкият проблем за либийския народ. По-големият проблем е какво да прави със заразените деца. Досега са починали 40 от тях, или 10 процента от серопозитивните. Всеки ден роднините, близките и цялото общество се вълнуват, че над стотиците деца се спуска смъртна опасност. Те имат спешна нужда от лечение, а не от утеха, че няколко медици, които им сочат за виновни, са осъдени на смърт. Съдът няма да излекува децата. Решението на техния проблем е в европейските болници.

Наближава време, когато Либия ще трябва да отдели чисто хуманитарния проблем от юридическите игри. Точно това предлага европейската дипломация при досегашните срещи с либийски ръководители. България, която не бива да се поддава на шантаж, също има интерес от признаването на хуманитарния проблем. Но за спасяването на нашите медици тя трябва да се стреми към максимална светлина върху съдебното дело. А това означава окончателно да скъса с прословутата "тиха дипломация", която доказа своята безплодност.