Завръща ли се Студената война? Този въпрос беше зададен от студентка при срещата на държавния секретар на САЩ в оставка Колин Пауъл с български младежи завчера в София.
Без съмнение студентите бяха вече чули, че срещата на ОССЕ е завършила без заключителен документ, че на нея Пауъл и руският му колега Сергей Лавров са влезли в остра словесна схватка, и че Русия е заплашила да не одобри бюджета на организацията за 2005 г., което би могло да парализира работата й. Почти по същото време руският президент Владимир Путин осъди намесата на Запада в украинската криза, и го обвини, че "дава уроци, нахлупил колониална каска", и че е готов да накаже противниците си "с ракети и бомби, както в Белград". Това е език, подобен на този от Студената война. Така че въпросът е основателен. И със сигурност се задава за първи път публично на толкова висок американски представител, откакто започна кризата в Украйна.
Държавният секретар отговори, че отношенията на САЩ с Русия са добри, и добави, че президентът Джордж Буш редовно си говори по всякакви теми с колегата си Владимир Путин. Самият Пауъл по всяко време можел да се обади на Лавров и да му каже:
"Хей, Сергей, има нещо, което ни притеснява.
Я кажи, какво правите еди-къде си?" И Лавров можел да постъпи по същия начин. "Както ние критикуваме Русия по някои въпроси, така и Русия може да ни критикува за изборите във Флорида или Охайо", пошегува се той.
Представите ни за Студена война са свързани с двете най-големи кризи, които можеха да доведат до световна война през 60-те години - Берлинската и Карибската. Тогава руските и американските лидери почти не се познавали. Със сигурност те не са имали възможност да си говорят в стил: "Хей, Никита, имаме малък проблем. Я кажи, какво точно се опитвате да направите в Куба?" Впрочем ЦРУ даже не е знаело кой командва в Кремъл и дали Хрушчов не е станал жертва на преврат по време на кризата с руските ракети на острова край бреговете на Флорида.
На снимката от двустранната среща между Лавров и Пауъл двамата почти са се прегърнали и очевидно страхотно се забавляват. Това също противоречи на представата за нова Студена война. Или пък изглежда също толкова сюрреалистично, колкото филмовите кадри с оркестъра на "Титаник", който продължава да свири валсове, докато водата покрива палубата.
Едно от възможните обяснения за противоречието между острите схватки от трибуната на ОССЕ и сърдечните прегръдки между лидерите, когато си гостуват без вратовръзки, е, че в голямата световна политика са се обособили
теми, които са арена на зрелищни битки.
В софийската схватка между Лавров и Пауъл имаше нещо почти гладиаторско. Това беше отлично шоу между големи професионалисти на арената. Публика в случая са останалите 53 държави.
ОССЕ се превърна в арена на по-остро противопоставяне на Русия и САЩ, отколкото срещите от друг формат. Вероятно наистина има нещо сбъркано в тази организация, и тя има нужда от сериозна реформа. Защото основна цел на ОССЕ е точно обратната - преодоляване на конфронтацията, а не довеждането й до точката на кипене. Поне от две години обаче на министерската среща, която ознаменува края на председателството - миналата година на холандското, тази година - на българското, се стига до драматичен сблъсък. В София без съмнение градусът беше по-висок заради оранжевата революция в Украйна.
Русия първо заложи на губещия Виктор Янукович, след това се противопостави на повторението на втория тур на изборите. Сега е в неприятното положение на
губещ, който се опитва да запази лице,
включително чрез шоуто в София.
Сюрреалистично беше, че Лавров даже не спомена за Украйна в изказването си. Двамата с Пауъл сякаш се бяха наговорили да построят речите си като диалог на глухи. Лавров акцентира, че Русия е изпълнила всички задължения, поети на срещата на върха на ОССЕ през 1999 г. в Истанбул, като е ратифицирала Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Той прикани "другите партньори" да сторят същото.
Пауъл контрира, че САЩ ще ратифицират ДОВСЕ след като Русия изпълни други свои задължения, поети също в Истанбул от тогавашния президент Борис Елцин. Тогава Москва обеща да изтегли войските си от Грузия и Молдова до 2002 г. През 2003 г. обещанието беше подновено, но войските не са изтеглени. Официално Москва се тревожи, че НАТО не желае да приложи ограниченията на ДОВСЕ за новите членки в Алианса. Това ще даде възможност в Балтийските държави да бъдат дислоцирани нови въоръжения, на което Русия не може да отговори, без да наруши Договора.
Западът пък смята, че Путин няма никакво намерение да спазва необмислените обещания, дадени от предшественика си.
В София
Лавров нанесе изпреварващ удар
и обвини ОССЕ за провалената възможност за споразумение в Приднестровието в Молдова. В края на миналата година Москва изработи план за уреждане на приднестровския проблем и го връчи на ръководителите на Молдова, на сепаратистката Приднестровската област и на ОССЕ. Той предвиждаше Молдова да бъде федерална държава, в която държавен глава е федералният президент, а в правителството двата поста на вицепремиери ще бъдат резервирани за Приднестровието и Гагаузия. В горната камара на молдовския парламент трябваше да има квота от сенатори от Приднестровието и Гагаузия.
Планът обаче бе провален, след като молдовският президент Владимир Воронин изненадващо отказа да го подпише, и насроченото посещение на Путин в Кишинев бе отменено. Русия обвини за това ОССЕ и тогавашния холандски председател Яп де Хоп Схефер. Сега Лавров заяви, че Москва е готова да подпише мирния план в първоначалния му вид и се противопостави на плановете за разширяване на формата на преговорите извън този на трите посредника - Русия, Украйна и ОССЕ. Неотдавна Молдова поиска като посредници да се присъединят ЕС и САЩ. Отделно като специален пратеник на председателството на ОССЕ в Молдова бе командирован бившият президент Петър Стоянов. Но работата на българското председателство не беше коментирана от руската страна.
Лавров се опълчи и срещу практиката на Запада проруските сили в Приднестровието и в отцепилите се от Грузия Абхазия и Южна Осетия да бъдат квалифицирани като "марионетки" и "корумпирани режими". Така той начерта картата на непризнатите руски републики в своето близко зарубежие като намек, че, при изостряне на кризата, Русия има къде да търси възстановяване на част от територията на бившия СССР. Естествено, той не каза нищо за източна Украйна, но намекът е повече от ясен.
Пауъл също даде на Русия да разбере какво я очаква,
ако се тръгне в тази посока. Той изрази загриженост от състоянието на правата на човека, като визира поименно само две страни - Беларус като "ненадминат" казус и Русия. Думата "Беларус" на дипломатически език е синоним на изолация и санкции, тя служи за плашило.
Преминаването на Украйна в лагера на Запада е като инфаркт за Кремъл. След приемането в НАТО на три бивши съветски републики и особено след кадифената революция в Грузия Русия е убедена, че САЩ навлизат без задръжки в нейния запазен периметър. И това не е чувство само на руския елит, а на мнозинството руснаци. Преизбирането на Буш, което Путин впрочем подкрепи, вече бележи втвърдяване на американската външна политика. Смяната на Пауъл от Кондолиза Райс също е крачка в тази посока. Студената война не може да се завърне в същите измерения, защото светът много се промени. Но може би вече живеем в обстановка на студен мир.
|
|