Възстановяването на военното обучение в училище, за което наскоро обяви министър Свинаров, ако изобщо се случи, ще е поредното недоразумение в българското образование.

Отново се взема решение на парче, в условията на пълен разнобой между институциите, което показва до каква степен образованието не е предмет на стратегическо мислене, а още по-малко е национален приоритет, за какъвто всеки пореден кабинет го обявява.

Вече трябва да сме разбрали, че когато три министерства - на отбраната, на младежта и спорта и на образованието, - говорят различни неща по един и същи въпрос, най-вероятно нищо няма да стане или ще стане, ама не както трябва.

Има опасност да се предприеме действие без оценка на нуждите, което си е направо некомпетентност и поради което образователната ни реформа се движи твърдо в такта на тангото - едно напред, две назад.

Пак се предлага на училището да прави нещо, което не е финансово и кадрово обезпечено, а администрацията - не за сефте - се опитва да се разпорежда с децата ни, както намери за добре, без да ни убеди в необходимостта от съответната стъпка.

Аргументите "за", които представи военният министър,



са повече от несъстоятелни



Той мотивира военното обучение с предстоящата професионализация на армията и отмяната на наборната военна служба. Остава неясно това какво отношение има към военното обучение в училище. От изявленията на г-н Свинаров се разбира, че той е обезпокоен от обстоятелството, че огромната част от младежите, които никога няма да попаднат във войската, ще останат без елементарни военни умения, което нанася вреда и е в ущърб на националната сигурност.

Ако въвеждането на военно обучение се предвижда да има компенсаторна функция, означава, че деца под 18-годишна възраст ще се обучават в боравене с оръжие, маршова стъпка, стратегия и тактика и какво ли още не от сорта - с други думи на всичко онова, което би трябвало да научат в армейските редици. Ако всичко това се прави по правилата на науката, няма да се разминем с по-малко от 6 месеца. Дали пък тайната идея не е така да се запълни с нещо никому ненужния 13-и, или рехавата програма на 12-и клас?



Или да се обезпечи

хорариум на учители,



които поради липса на такъв предстои да бъдат съкратени? Тъй като няма яснота по въпроса, можем само да гадаем.

Чуват се гласове, че въвеждането на военното обучение в училище има задачата да научи децата на самозащита и оцеляване. Ако наистина е така, остава неясно защо изобщо говорим за военно обучение, след като то няма нищо общо с оцеляването и справянето с мирновременните рискове и къде в цялата работа е мястото на рейнджърите, които Свинаров ни предложи да включим в тоя процес.

Ако военното обучение в училище има задачата да компенсира отменянето на редовната наборна военна служба, то наистина е безсмислица. Подобен странен модел не е възприет в никоя страна от ЕС. Напротив, европейската практика ни предлага голямо разнообразие във формите на усвояване на военни умения, само че след завършване на училище. Защо именно тогава? Ами защото е преценено и потвърдено от опита, че този тип знания следва да се придобиват след навършване на пълнолетие. Подобни разнообразни форми фигурират и в нашата собствена образователна традиция. Те са свързани с изучаване на военни дисциплини в университета, възможност за военна кариера след завършване на гражданско висше образование, придобиване на военна подготовка от младежите по време на студентските ваканции, едномесечна мобилизация в продължение на няколко поредни години за тези, които не са избрали университетската кариера и др.

Така както се планира сега, военното обучение в училище няма да е нищо друго освен



импотентен опит за

военизиране на образованието,



който ще предизвика смях у учениците, недоволство у учителите и негодувание у родителите. Повечето майки и бащи с положителност ще протестират срещу това децата им да бъдат обучавани в опасно боравене с оръжие от хора, които не притежават необходимата квалификация, и не разполагат с необходимите условия да го направят. Ако някои деца и някои родители преценят, че желаят да усвояват военни умения в по-ранна възраст, няма нищо лошо това да се случи в извънкласни форми на работа - и преди си имахме ОСО (Организация за съдействие на отбраната), което си изпълняваше чудесно функцията. Ако военният министър иска наистина до помогне, то тогава следва да съдейства за организиране на подобни клубове към общините или училищата, където рейнджърите могат да бъдат действително полезни и където общуването им с децата ще бъде желано и насърчавано. Но за да се случи всичко това, трябват ресурси и организация, а никой от властимащите не говори за тях. Това е посоката на обществения дебат, другото е словесна гаргара. До момента не е ясно в какъв именно час ще се осъществява военното обучение.



В час на класа -

тая няма да я бъде



Той е само един за цялата седмица, а се планира непрекъснато за какво ли не, като се забравя, че това си е час на класа, и в него следва да се дискутира онова, което класът прецени за необходимо. Порочната практика да се задават теми го обезсмисля напълно. Освен това, не е задължително класната или класният, които може да са преподаватели по литература, химия, история или нещо друго, да са специалисти по въпросите на оръжията или оцеляването при химична атака. Ако говорим за прословутия допълнителен час по физическо, то нещата не изглеждат много по-различно. Откъде накъде ще изискваме от учителя по физкултура нещо, което не му е работа? А ако го изискваме, то ще стане това, което вече стана при гражданското образование: изискването съществува, но учителите си преподават каквото си знаят. И са прави. Защото никой не ги е обучил на друго и следователно няма право да изисква от тях.

Образователната практика на страните от ЕС, както и нашата собствена показва, че в условията на повишен риск училището трябва да престане да бъде място, където се преподават само знания, и следва да се превърне в място, където се формират и умения, като



едни от най-важните

са тези за оцеляване



Светът отдавна се занимава с този въпрос и е изработил определени модели, така че няма нужда да измисляме топлата вода. Нещо повече, проблемът се третира напълно професионално от организации и институции с утвърдено име на световни мозъчни тръстове и изследователски центрове. Ето един пример. Ако отворите страницата на Информационната група Jane's, първото, което ще видите е списъкът на изданията на организацията, подготвени от нейните експерти. Сред тях е учебникът по училищна безопасност. Кои са Jane's, за да се набъркват в училищната безопасност? Това е световна мрежа от независими експерти, чиито услуги ползват повече от 180 страни в света. Мрежата е лидер в предоставянето на разузнавателни данни и анализи в областта на националната и международната отбрана, сигурността и управлението на рискове.

Къде ги тези специалисти в България? Има ги, но някой трябва да формулира задачата и да финансира труда им, вместо да ни занимава с волните интерпретации на някои министри. Практика във всички европейски страни е, когато се появи проблем, да се възлага на интердисциплинарна група от експерти, а не на образователната администрация - тя не го разбира, защото не й е работа да го разбира и няма нужда да го разбира. У нас обаче става обратното - защо тогава се чудим на странните недоносчета, които бълва образованието?

Проблемите на училищната безопасност не са един и два и изискват всеобхватен подход. Може би е време да осъзнаем, че



имаме нужда от

специален предмет



в рамките на съществуващите хорариуми, който ще формира жизнени умения. Специалистите ще кажат какъв именно трябва да бъде той. Накрая само ще предложа няколко пожелателни самоограничения на овластените да управляват образованието у нас, които биха могли да допринесат за успешното разрешаване на задачата:

* Промените в учебния план не следва да се правят от днес за утре, с каквото предложение ни изненада военният министър.

* Въвеждането на нови предмети, както и вземането на други кардинални решения, не бива да се прави без оценка на нуждите и актуалното състояние на нещата.

* Оценката и измерването, както и идентифицирането на нужди от нови предмети, в това число и на военното обучение, се правят от независима институция с необходимия професионален капацитет

* Предложенията за конкретни промени се правят от експертни екипи, с ясно формулирани задачи и цели.

* Промените в учебния план се обезпечават във финансово и кадрово отношение, защото иначе няма да се окажат нищо друго, освен халтура.



-----

ЧЕЛЕН ОПИТ

В учебника по училищна безопасност на Jane's са включени следните теми: насилието в училище, тероризъм, планиране на училищната безопасност, планиране на училищната сигурност, мениджмънт на кризи и кризисна комуникация, оценка на заплахите, подготовка и кадрово обезпечаване, разпознаване на сигналите за тревога, реакции при бедствия и аварии, в това число химична, биологична, радиационна и други атаки, пожар, заплаха от бомба, земетресение, оказване на първа медицинска помощ, управление на стреса и други. Разработени са не просто темите, а и методиката на преподаване, формулирани са уменията, които децата трябва да придобият. Всичко това улеснява безкрайно живота на учителите и ги прави ефективни в преподаването на този тип знания.



------------

*Доц. д-р Татяна Дронзина е преподавател по политически науки в СУ "Св. Климент Охридски".