|
10 Декември 2004 12:32
Макар и в противоречие с моето убеждение, да не се полемизира с комунисти, правя го, не с цел да дам лош пример на свестните хора в този форум, а напротив, да докажа колко е безсмилесна подобна полемика и да докажа нагледно, как изкусно владеейки механизмите на манипулацията, изопачаването и подмяната на думи, факти и събития, комунистта успешно замъглява и прииначава действителността, докато накрая окончателно така разбърка човешкия мозък, че го довежда до състояние на зомбираност.
Най-важната битка на света е битката за човешкия мозък и човешката мисъл - явния или прикрит комунист много добре знае това и никога няма да се откаже от желанието си за власт над човешкия мозък и човешката мисъл. Естествено и яростния антикомунист (като мен) и по-темперираните нормални хора знаят за тази битка и я водят с променлив, но постоянен успех. Битката за човешкото мислене е най-важната защото както е известно на всички (и комунисти и антикомунисти), изключвайки примерите, в които се налага политика със сила и терор, общественият свят е такъв какъвто го правят сърцата, умовете и волята на хората. Знаем какъв беше света на комунистите, знаем какъв е света на Западните Демокрации. В България обаче, битката за умовете на хората никога не е секвала от 1989 година, поради различни причини:
1.геополитически (пипалата на Русия);
2.народо-психологични (българската интелигентност,"будността" на народа); 3.исторически традиции (криворазбрания дядо Иван, русофилството, близо половин век комунистическа яростна пропаганда);
4.самото естество на българският комунист (изключая руско-азиатския комунист, нашия червен изрод е просто истинския блян на бащата на революцията Ленин) и прочие.
Затова и битката за човешкия ум по нашите земи много трудно ще спре и дори напротив, ще се води с крайна ожесточеност и мобилизация на червените сили - просто освен, че имаме известна геополитическа важност, хранителната среда за крайното левичарство е изключително благодатна.
В тази ожесточеност и мобилизация на комунисти и прочие пасмина, естествено гордо място заема пресата и челенасочената, но несъдържателна полемика. В тази полемика хората трябва да се впримчат, за да не могат да виждат действителността такава каквато е, или ако я виждат, да се всее смут, да се изразходват нерви и духовни сили и в крайна сметка действителността пак да не може да се види. И тъй като знам, как ще изквичат по Вацовски комуноидите и ченгетата от този форум, а именно: "Ааааа…. Ето забранява се да спори и полемизира!", ще отговоря: Естествено е, че в "спора и полемиката" се ражда истината, естествено е, че гражданското общество, за да бъде такова трябва да осигури и да защити свободата на словото, респективно спор или полемика. Но точно с комунисти не бива да се дискутира и полемизира, защото това пречи на активните сили на обществото за премахване на комунизма и мутращината и превръщането на България в една приятна за живеене страна. Допълнително пояснявам - Точно с комунисти не бива да се дискутира и полемизира, защото в спора с тях, те не целят да "родят" истината, а напротив, целят да объркат, да смутят човешката душа, да нарекат бялото-черно, черното-бяло, или в най-добрия случаи, да концентрират вниманието и енергията на опонента върху малко черно петно от големия бял фон, или върху малко бяло петно от големия черен фон. Във всяко едно отношение червената манипулация не отстъпва от изконния си принцип, че не трябва да има яснота за какво точно се говори и полемизира.
В крайна сметка"Пресата като срамна болест"точно по този начин, родната ни мила комунистическа преса направо разгроми всичко, което направи СДС за България, омерзи всяко постижение на правителството на Костов, преекспонира в публичното пространство неизбежните грешки и недостатъци и натори чрез преиначаване, лъжи и манипулации ума на електората за Верата в Новото Време. Тоест - комунистите и ченгетата спечелиха сериозно сражение от най-важната битка. Факт е.
Но защо стана така? Защото вкараха хората в тяхната комуноидна полемика, в техните червено-розови спорове и в тяхната игра на подменена действителност. Последиците веднага се появиха - проблематизиране на несъществуващи или неизбежни (но несъществени) факти, Ще добавя още едно принципно нещо. Комуниста и КГБ-еца изключително добре съзнава факта, че във всяко нормално човешко същество име вътрешен, духовен стремеж към доброто и справедливостта. Не знам защо това нещо съществува у нас хората, но безспорно го има и сигурно е следствие, на това че сме направени по "Негов образ и подобие". Както и да е… духовната същност на човека е определено друга тема. Имайки това знание, комуниста е узурпирал още от времето на Маркс добрината и справедливостта в човешката душа и до ден днешен продължава да ги изнасилва и да се гаври с тях. Узурпирал правото да е единствен и незаменим защитник на "социално справедливото", изправен на кървавия си антисоциален и мерзък трон задава въпрос: "Как може да се живее с толкова ниски пенсии?","Как е възможно да се понася такава безработица?" или "Какво става със здравната реформа?"и прочие. Естествено, че отговорите на въпросите са "Трудно се живее с толкова малки пенсии","Подобна безработица е тежка и трудно поносима" и "Здравната реформа може да не е съвършенна, но върви и ще става все по-добра". И в този смисъл аз бих приел подобни въпроси и полемики, с който и да е друг, но не и с комунист, защото в дебата с който и да е друг има всички шансове да се роди истината или това, което ще е най-близо до нея. Всички знаем, че на този свят просто е невъзможно шест милиарда души да карат Мерцедеси или да имат частни самолети. Не, че не ми се иска, не че на мнозина не им се иска. Ключът е, че комунистът целеполага в очите на обеществото непостижими неща, проблематизира ги, дискутира върху тях, въвлича в дискусии и полемики по-слабите духом, изсмуква им обществената енергия за постигане на възможното и я прелива бездънния котел на невъзможното и мечтаното. На всеки българин трябваше да му е ясно, че "незабавното и несимволичното" е невъзможно, но го "поверва", а "постепеното и символичното", но единственото възможно го отхвърли. Вместо да концентрира силите си във възможнотото и постижимото, зомбирания от комунистическата пропаганда и ВАЦовете "интелигентен" българин, воден от национално отговорната си "интелигенция" избра първо "Да спрем разрухата и обновим България", а после избра "Незабавно и несимволично". И всичко това като зародиш иде от полемиката и дискусията с комуниста, ражда се от изсконния стремеж на човешкото същество да потърси по-доброто, който стремеж в случая веднага бива впрегнат в червената талига на ЛЪЖАТА.
|
А Костов мисли така:
