|
За да спести неприятните изненади на Анкара, Брюксел здраво я притисна в навечерието на срещата на върха на Евросъюза. В проекторезолюцията, разпространена от холандското председателство, е оставено празно мястото за формулировката, определяща дали, кога и какви точно присъединителни преговори да започнат с Анкара.
Този ултиматум й бе поднесен най-напред като препоръка на Европейския парламент. Неговата проекторезолюция, която ще бъде гласувана точно преди срещата на върха на ЕС, няма задължителен характер. Важна е думата на лидерите на 25-те. В проекта за заключителния документ на тяхната среща също не присъства категоричен призив към Турция да признае Република Кипър. Но липсата му се обяснява с очакването
до 17 декември проблемът да е изчистен
Нормално е Евросъюзът да изисква от Турция политическо признаване на Никозия. От 1 май Република Кипър е негов пълноправен член и някак си не върви една кандидатка за европейския клуб хем да напира да влезе в него, хем да не признава някой от членовете му. Освен това единият от гласовете, които ще отворят или пък ще затворят вратите пред преговорния процес, е именно на Никозия. А той съвпада и с гласа на Атина...
Анкара никога не пропуска възможност да се попазари, когато се налага да прави компромиси. Външният министър Абдула Гюл и премиерът Реджеп Ердоган доста смело поставиха условието най-напред Турция да получи зелена светлина за преговори и едва след това да признае Кипър. Какъв е обаче смисълът от отлагането, ако така или иначе смята да го стори един ден? Дори на 17 декември кипърските гърци да не използват правото си на вето, по всяка вероятност ще го сторят по време на преговорния процес, когато всяка страна-членка трябва да гласува поотделно по всяка от преговорните глави.
За Анкара е трудно да направи обратен завой
в досегашната си политика към Никозия. Това би означавало да обърне гръб на т. нар. Севернокипърска турска република, която тя единствена признава. Наистина по-лесно би го сторила, след като си осигури дата за преговори с ЕС. Така ще може да оправдае постъпката си пред твърдолинейните политически сили. Проблемът обаче си е на Анкара. Франция, Австрия и Холандия вече изразиха становище, че преговорният процес трябва да води към "привилегировано партньорство" или "специални отношения" с Турция вместо към пълноправно членство в ЕС...
Ако не беше проблемът с признаването на Кипър, Анкара по-спокойно би дочакала 17 декември. Тя направи много, за да задоволи високите критерии на Брюксел. За кратко измина дълъг път на политически реформи и направи много в областта на човешките права. Премахнато бе смъртното наказание и бе ограничено влиянието на военните в политиката. През октомври Анкара изтри от Наказателния си кодекс прелюбодеянието от списъка с престъпленията и
за пореден път угоди на европейците
Междувременно премиерът Реджеп Ердоган се зае да "зарибява" един по един европейските лидери. Това беше наложително, тъй като не всички в Стара Европа гледат благосклонно на кандидатурата на Турция. Подкрепата на Париж и Берлин например е много важна за Анкара, като се имат предвид опасенията на французите, че ще бъде наводнен трудовият пазар в съюза, както и чувствителността на германците към прииждането на още мюсюлмани.
В края на октомври "Търкиш еърлайнс" подписа договор за покупка на 36 самолета от авиокомпанията "Ербюс" - гордостта на Франция и Германия. Макар да бе обявено, че сделката за 2,2 млрд. долара няма за цел да влияе върху позицията на двете държави по турската кандидатура, никой не се усъмни, че целта е именно тази.
Билетът за Брюксел обаче не е в долари, нито дори в евро, още по-малко в турски лири. Позицията на Франция да се върви към "привилегировано партньорство" или "специални отношения" показа, че ориенталският подход невинаги е най-убедителният. Анкара просто ще трябва да демонстрира европейски маниери, за да заслужи мястото си в първа класа. А премиерът Реджеп Ердоган да докаже, че не напразно бе прогласен от брюкселския седмичник "Юръпиън войс" за "Европеец на годината".