|
Нищо ново под слънцето. Преди време дискутирахме с колеги великите сили и България през XIX-XX в. Коя ни помогнала, коя ни навредила. Като ги отмервахме с един аршин, у всяка намерихме време, когато, водена от собствените си интереси, е била против България, и друго - когато ни е подкрепяла. И Германия, и Русия, и САЩ. Дори и архиврагът според доскорошните учебници по история - Великобритания, на която не можем да простим разрушаването на Сан Стефано, - при Съединението застава срещу Санкт Петербург. Не заради черните ни очи, а като част от глобалната си политика към Русия.
Всички без една - Франция.
Чудно е постоянството, с което
Франция прокарва на Балканите интересите на съседите ни
и никога нашите. Да речеш, че българите я мразят - напротив. Още през Възраждането да си френски възпитаник - било в Галата сарайския лицей в Цариград, било във френски университет, е въпрос на чест. При това нашенецът не получава и най-малък официален подтик - като изключим един инцидентен опит на Александър Екзарх да осигури стипендии за млади българчета, никога Париж не е давал помощи - както го прави Русия, да речем. Френският език след руския е най-разпространеният сред интелигенцията ни тогава. От него са преведени произведения не само на френски, но и на английски и немски писатели. За модата да не говорим. През Първата световна война, когато през неутрална още България минава френска военна мисия, членовете й са шашардисани, че офицерите на съюзничката Сърбия говорели немски, а българските им колеги - френски. Което не пречи на Калемегдан да има паметник на френския войник.
Въобще история на несподелена любов.
Българите се кълнат във вярност, французите не ни щат
Любовта между Франция и Румъния обаче е споделена. Отдавна. Още откъм средата на вече по-миналото столетие. Тогава емигранти от Влахия и Молдова ухажват парижани, леят славословия за император Наполеон III. Успешно. Франция застава зад обединението им. В отговор румънците създават първата пропагандна балканска агенция в Париж и започват да подхранват ненаситните парични апетити на френската журналистика. В началото от кумова срама вместо срамежливо подавани пликове с пари Букурещ изкупува по няколко десетки годишнини от този или онзи вестник. На френската агенция Хавас плаща по 8500 франка, за да предава във Франция новините такива, каквито ги иска. В края на ХIХ в. "Фигаро" слага цена от 30 франка на ред за уводна статия. "Голоа" и "Матен" - по 10. Та се стига до Балканската война. В "La Revue de Paris", което четат всички европейски дипломати, и дума няма за България - хвалят се Сърбия, Черна гора и Румъния.
Апетитът идва с яденето. През Парижката мирна конференция от 1918-1920 г. консорциум от вестници начело с влиятелния "Temps"
прави ценоразпис на услугите си
Нещо като меню: кеф ти бележка - плащаш толкова; кеф ти малка статия - толкова; кеф ти уводна статия - повече. Можеш да откупиш мястото си за цяла година. Срещу един милион франка. Резултатът - единодушна подкрепа на френската преса за румънските искания. По страниците пъстреят определения като това на Н. Йорга: "Румъния не е нито Турция, нито България. Тя по-скоро е страж на западната цивилизация", или родените от безкористните френски пера: "пазачът на вратата" (познайте срещу кого варди - срещу славяните, разбира се); "сестра на френската нация", "малката латинска сестра", "една втора Франция"... Та да се стигне до антибългарската стръв на комай цялата френска общественост, която никакви наши усилия не могат да променят до Втората световна война, и злорадия интерес на "тигъра" Жорж Клемансо: "Това България монархия ли беше или република."
Продължиха славословията и по времето на Чаушеску, който бе желан гост в Елисейския дворец. Продължават и сега.
Може би разковничето е в похвалата на г-н Барние. "Правилен европейски рефлекс" било решението ни за закупуване на френски вертолети "Купър". Този рефлекс проявиха турците в навечерието на балканските войни, свързвайки немалка част от икономиката си с Франция. Та затова главният секретар на Ке д'Орсе, научавайки за подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г., написа в дневника си: "Славен ден в аналите на Ориента." Славен наистина!
Както казваше бедният Ричард на Бенджамин Франклин (преведена между другото не от английски, а от френски през 1837 г. от френския възпитаник Гаврил Кръстевич),
"искаш ли да убедиш, говори за интереси, не за справедливост"
И за да бъдем справедливи, да поменем, че Франция на Митеран извърши и едно добро дело. Нахрани българите. Не всички наистина, една шепа от тях, но важен е жестът. Защото подобен жест до този момент не бе правила.
|
/ 
, Ignorence!
