През последните години клетото старозагорско село Змейово нашумя най-вече с одисеята около унищожаването на ракетните комплекси на близкия армейски полигон. За ценителите на хубавите напитки обаче то е отдавна обозначено на географската карта като местенце, където се приготвя наложен пелин.

Създаденият от тукашните майстори пелин е известен с горчивия си вкус, който след това подслажда душата. Откога в Змейово правят домашен пелин дори кметът, о. з. полковник Слави Николов, дето е нещо като жива история за региона, не може да каже. В началото обаче питието се правело само за жени и в повечето случаи от самите тях. Затова пелинът бил леко сладък, правел се и с по-слабо вино. Старите змеевчанки вярват, че



напитката лекува стари и съвременни болести.



Според тях дори докторите го препоръчват на закъсали пациенти, а заседнеш ли в змейовския хан, няма как да не узнаеш поне десетина истории за изцерени болежки. Най-разпространено е мнението, че горчиво-сладкият еликсир лекува успешно болестите на кръвта.

7-8, максимум 10 да са днес познавачите на тънкия занаят в Змейово. Сред тях най-личен е 78-годишният миньор бай Христо Лесов. Животът му е минал по тунелите на ВЕЦ "Батак", водоемите на Сирия, строителството на яз. "Жребчево" и каскадата "Белмекен-Сестримо". Вече повече от две десетилетия обаче някогашният рудничар прави чудеса от



иначе тъничкото местно памидово винце.



А се захванал с пелинопроизводството ей така, за да не стои със скръстени ръце след пенсионирането. Заедно със сина си Петър вдигнал кокетна къщичка в селото, измазал я отвътре и отвън, подредил двора и му хрумнало да си насади лозенце.

След три години набрал първите чепки. Чепки ли, подсмива се той под белия мустак, цели три тона грозде имало в кораба. И тогава комшията му бай Атанас Демирев го "светнал" за рецептата. От баща си помнел, че пелинът става истински пенлив, като му добавиш 5-6 индийски орехчета, а за аромат и половин кило кориандър.

Бай Христо Лесов е противник на становището, че пелинът се прави от слабо вино или от такова, което е на път да се развали. "Това си е пълна глупост,



все едно от грозна мома да излезе гиздава невеста...",



цупи се майсторът. Подготовката започва още през август, когато се бере сладкият пелин, съставката, дето придава неповторимия горчиво-сладък вкус. Билката се връзва на букет по няколко стръка и се суши на сянка.

На 150-литровото буре се слагат 35 китки сладък пелин, обяснява майсторът и уточнява, че се използва специална бъчва с правоъгълен отвор отгоре. Реденето започва от дъното с 5-6 букета пелин. Върху него се нарежда ароматно грозде - хамбургски мискет или отел, и отново ред сладък пелин. Налагането завършва с ред ароматни ябълки, нарязани на ситно. Най-добри за целта били българските сортове златна пармена, златна или червена превъзходна. Всичко накрая се залива с вино.

За



първата доза, която се залага около 15-20 октомври,



бай Христо Лесов ползва миналогодишна реколта памидово винце. За сладост в бурето се прибавят и 5 кг захар, а за горчивата жилка - 2 чаши горчив пелин. За да се получи по-качествена отвара, билката се вари във вино. Дотук е, общо взето, хамалогията, а оттам насетне иде мястото за майсторлъка, защото се слагат поне 30 други билки, сред тях бял равнец, жълт кантарион, маточина...

Дори и след целия този букет от билки пелинът може да се развали, ако не се спази най-важната процедура след това - претакането. Ден след ден в продължение на поне 3 седмици се източват по 4-5 кофи от 10-15 л и се връщат обратно. Само така напитката поема всички аромати и вкусове. Преди дегустацията



готовият пелин се оставя за 10 дни на спокойствие.



Леко да сладни на езика и в устата, да нагарча по-надолу в хранопровода и приятно да затопли стомаха - по това се познава истинският пелин, казва майсторът. Всяка година той залага по няколко бурета с дъхавия еликсир, общо 500-600 л, и все не стига за всички клиенти.

А те са от комай всички краища. За змеевски пелин вече няколко години поред преди Коледа край вила "Снежанка" паркират коли и на доставчици от Министерския съвет. "Не казват за кого го купуват, но няма да е за случайни хора на държавната софра...", предполага майсторът от Змейово и додава, че на напитката му най-благо приляга претоплен суджук. Може и тънки филийки сланинка, а в краен случай и домашно козе сирене. Но най-важното е никога да не се сяда сам на маса с кана пелин.