По стар български обичай властта обръща внимание на някой проблем едва когато за него заговорят видни международни фактори. Най-яркият пример в това отношение е съдебната система, чиято консервативност е пословична, а възможностите й за влияние - огромни. Затова у нас за нея или се говорят само общи заклинания, или просто се мълчи. Чужденците обаче не спестяват нито една от слабостите на третата власт.
Преди няколко дни Американската асоциация на юристите обяви своя индекс за българската съдебна система и нейната реформа през 2004 г. Изследването сформира оценката си по цели 30 фактора. То се прави за втори път след 2002 г. и дава възможност за сравнение. Полезно е, защото е на базата на автентични интервюта със самите магистрати и представя интересния и различен поглед на хората от София и от страната. Проучването е само за един елемент от съдебната власт - съдилищата и съдебната администрация. Следващото ще е през 2006 г.
Първият разглеждан фактор е
квалификацията и подготовката на съдиите
Изводът е, че въпреки че те задължително са завършили ВУЗ, качеството на юридическото образование в България е спаднало. Като причина за това е посочено нарастването на броя на юридическите факултети и липсата на надежден процес на акредитация. Доскоро те бяха 17, а сега са 10. Според авторите на изследването обаче и сред тези 10 има един, който не отговаря на минималните изисквания. Те отбелязват, че заради недобро заплащане преподаватели по право поемат ангажименти в различни факултети. "Някои преподаватели се колебаят, когато трябва да скъсат студенти, тъй те допринасят за допълнителния им доход", отбелязват авторите на изследването. В анализа се критикува и стажът на завършилите правните факултети, който наскоро бе намален от 1 година на 3 месеца, както и полагането на държавния теоретико-практически изпит, което преминава обикновено в 15-минутно устно препитване и го прави безполезен.
В анализа като положителни се отбелязват усилията в областта на законодателството. След хвалбите за работата на ВАС по отношение на практиката, работата, публичността авторите на изследването сочат, че "някои уважавани практикуващи юристи отбелязват, че отделни решения на този съд
неоснователно са облагодетелствали лица със силни връзки"
Конкретни примери обаче не се посочват. Затова пък се отбелязва, че заради недоверието на повечето граждани към съдебната власт е обичайна практика недоволната страна да обжалва едно решение до последна инстанция. Така окръжните, апелативните и върховните съдилища са претоварени от жалби. За един месец в Софийски градски съд се разглеждат 52 000 дела, в Пловдивския окръжен съд - 17 000, във Варненския окръжен съд - 15 000.
Остри критики са отправени по фактор 9 - "Неуважение към съда, призоваване, изпълнение на съдебните актове". Съдиите разполагат със зачитани от останалите власти правомощия по отношение на реда в съдебната зала и на призоваването, но не ги използват ефикасно. "Неефикасното упражняване на тези правомощия, съчетано с липсата на респект, демонстрирана от страните, адвокатите и свидетелите, които редовно не се явяват на съдебните заседание, значително забавя производствата", пише в анализа. Това е един от основните фактори, които гражданите сочат като доказателство за корупция в системата.
Проблем е и неизпълнението на съдебните решения по граждански дела. Към края на 2003 г. близо
380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение,
като някои от тях са постановени преди едно десетилетие. Изводът е, че това забавяне, което често е умишлено, обезсмисля голяма част от решенията.
Интересни са и изводите за адекватността на възнагражденията в съдебната система. "Съдиите получат добро възнаграждение и то е достатъчно, за да им позволи да живеят в сигурна среда, без да са принудени да търсят алтернативни източници", пише в изследването. Според него заплатата на един районен съдия от 2001 г. досега се е увеличила с над 35%, а в апелативните съдилища - дори с 69%. Съдиите получават и годишна сума за облекло - през 2003 г. тя е била 582 лв.
Отправя се критика, че съдиите се повишават по-скоро на основата на количествени, а не на качествени критерии. В някои случаи политическите съображения играят съществена роля, пишат американските анализатори. Според тях не е добре, че за председатели и зам.-председатели на съдилища могат да се назначават юристи, които не работят като съдии.
Не са ласкави и бележките по фактор 18 - "Разпределяне на делата". Тази функция е оставена на свободната преценка на председателя на съда, тъй като не съществуват формални стандарти. Някои съдилища разполагат с компютърно оборудване, което позволява възлагане чрез случаен избор, но това се използва рядко.
Злоупотребите с разпределението на делата процъфтяват
и са едни от основните източници на неправомерното влияние върху изхода на съдебните процеси. "Ако се знае, че някои съдии са склонни да се поддават на влияние, делата може да се насочват към тях", пише в анализа. Възможно е и обратното - да се отнемат дела от хора, които не се поддават на външен натиск. "Според преобладаващото обществено мнение съдебните решения не се постановяват единствено въз основа на фактите и на закона. Съдиите се подлагат на неправомерно въздействие от страните и техните адвокати, от други магистрати, включително съдии, и от държавни служители", пишат американците. Според тях външното влияние върху съдиите в България е и заради "обществената традиция да се помага на другите, която е толкова дълбоко вкоренена в българската култура, че някои съдии рядко възприемат правенето на услуга на член на семейството, приятели или колега като нещо, което се отразява на функцията им на безпристрастни арбитри".
75% от хората смятат магистратите за корумпирани. "Страните сезират съда с очакването, че съдията ще бъде корумпиран. Българските
съдии не се ползват с презумпцията за невиновност
Всъщност страните по делата често възприемат всяко действие на съда, което не съответства на тяхната теза, като доказателство за корумпираност на съдията", пише в проучването.
Има критика към обстоятелството, че повечето съдебни решения не са достъпни за гражданите. Те могат да се четат само от страните по делото и техните адвокати. Трети лица могат да получат копие само с разрешение.
Проблем е, че независимо от задължението да се протоколират всички съдебни заседания, то точността на тези документи е спорна. Те също са достъпни само за страните по дадено дело и техните адвокати. Съдебните служители по правило се възприемат като "недобре образовани и обучени", а всички вписвания в регистрите и книгите и поддържането на статистическите данни се прави на ръка. Отбелязва се подобрение в съдилищата, в които е вкарано достатъчно компютърно оборудване за проследяване на движението по делата.
Категоричният извод е, че най-големият проблем за България си остава забавянето на делата. Това го знае всеки, който е имал дори и лек досег с българския съд. Въпросът е докога тези неща ще са обект само на анализи и констатации, а не на радикална промяна.
Каре
Статистика
От общо 1120 съдии в районните съдилища 740 са жени, което е 66,3%. От 112 председатели на такива съдилища жените са 51. В окръжните съдилища от 618 съдии 419 са от нежния пол. Дамите са много повече и в апелативните, и във върховните съдилища. Така например във Върховния касационен съд те са 71,7%, а във Върховния административен съд - 76,7%.
Няма надеждни данни колко са турците и ромите в съдилищата. Турци съдии има в Русенска област, за роми няма пример. По време на анкетите било установено, че има роми, абсолвенти на юридически факултети, което ще промени картината.
















