:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,958,368
Активни 767
Страници 11,975
За един ден 1,302,066
Поглед отвън

US дисекция на българския съд

Прекаленото много дела на 1 съдия, лошата система за разпределението им, качеството на юристите и мудността на процеса са сред основните проблеми на третата власт
По стар български обичай властта обръща внимание на някой проблем едва когато за него заговорят видни международни фактори. Най-яркият пример в това отношение е съдебната система, чиято консервативност е пословична, а възможностите й за влияние - огромни. Затова у нас за нея или се говорят само общи заклинания, или просто се мълчи. Чужденците обаче не спестяват нито една от слабостите на третата власт.

Преди няколко дни Американската асоциация на юристите обяви своя индекс за българската съдебна система и нейната реформа през 2004 г. Изследването сформира оценката си по цели 30 фактора. То се прави за втори път след 2002 г. и дава възможност за сравнение. Полезно е, защото е на базата на автентични интервюта със самите магистрати и представя интересния и различен поглед на хората от София и от страната. Проучването е само за един елемент от съдебната власт - съдилищата и съдебната администрация. Следващото ще е през 2006 г.

Първият разглеждан фактор е



квалификацията и подготовката на съдиите



Изводът е, че въпреки че те задължително са завършили ВУЗ, качеството на юридическото образование в България е спаднало. Като причина за това е посочено нарастването на броя на юридическите факултети и липсата на надежден процес на акредитация. Доскоро те бяха 17, а сега са 10. Според авторите на изследването обаче и сред тези 10 има един, който не отговаря на минималните изисквания. Те отбелязват, че заради недобро заплащане преподаватели по право поемат ангажименти в различни факултети. "Някои преподаватели се колебаят, когато трябва да скъсат студенти, тъй те допринасят за допълнителния им доход", отбелязват авторите на изследването. В анализа се критикува и стажът на завършилите правните факултети, който наскоро бе намален от 1 година на 3 месеца, както и полагането на държавния теоретико-практически изпит, което преминава обикновено в 15-минутно устно препитване и го прави безполезен.

В анализа като положителни се отбелязват усилията в областта на законодателството. След хвалбите за работата на ВАС по отношение на практиката, работата, публичността авторите на изследването сочат, че "някои уважавани практикуващи юристи отбелязват, че отделни решения на този съд



неоснователно са облагодетелствали лица със силни връзки"



Конкретни примери обаче не се посочват. Затова пък се отбелязва, че заради недоверието на повечето граждани към съдебната власт е обичайна практика недоволната страна да обжалва едно решение до последна инстанция. Така окръжните, апелативните и върховните съдилища са претоварени от жалби. За един месец в Софийски градски съд се разглеждат 52 000 дела, в Пловдивския окръжен съд - 17 000, във Варненския окръжен съд - 15 000.

Остри критики са отправени по фактор 9 - "Неуважение към съда, призоваване, изпълнение на съдебните актове". Съдиите разполагат със зачитани от останалите власти правомощия по отношение на реда в съдебната зала и на призоваването, но не ги използват ефикасно. "Неефикасното упражняване на тези правомощия, съчетано с липсата на респект, демонстрирана от страните, адвокатите и свидетелите, които редовно не се явяват на съдебните заседание, значително забавя производствата", пише в анализа. Това е един от основните фактори, които гражданите сочат като доказателство за корупция в системата.

Проблем е и неизпълнението на съдебните решения по граждански дела. Към края на 2003 г. близо



380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение,



като някои от тях са постановени преди едно десетилетие. Изводът е, че това забавяне, което често е умишлено, обезсмисля голяма част от решенията.

Интересни са и изводите за адекватността на възнагражденията в съдебната система. "Съдиите получат добро възнаграждение и то е достатъчно, за да им позволи да живеят в сигурна среда, без да са принудени да търсят алтернативни източници", пише в изследването. Според него заплатата на един районен съдия от 2001 г. досега се е увеличила с над 35%, а в апелативните съдилища - дори с 69%. Съдиите получават и годишна сума за облекло - през 2003 г. тя е била 582 лв.

Отправя се критика, че съдиите се повишават по-скоро на основата на количествени, а не на качествени критерии. В някои случаи политическите съображения играят съществена роля, пишат американските анализатори. Според тях не е добре, че за председатели и зам.-председатели на съдилища могат да се назначават юристи, които не работят като съдии.

Не са ласкави и бележките по фактор 18 - "Разпределяне на делата". Тази функция е оставена на свободната преценка на председателя на съда, тъй като не съществуват формални стандарти. Някои съдилища разполагат с компютърно оборудване, което позволява възлагане чрез случаен избор, но това се използва рядко.



Злоупотребите с разпределението на делата процъфтяват



и са едни от основните източници на неправомерното влияние върху изхода на съдебните процеси. "Ако се знае, че някои съдии са склонни да се поддават на влияние, делата може да се насочват към тях", пише в анализа. Възможно е и обратното - да се отнемат дела от хора, които не се поддават на външен натиск. "Според преобладаващото обществено мнение съдебните решения не се постановяват единствено въз основа на фактите и на закона. Съдиите се подлагат на неправомерно въздействие от страните и техните адвокати, от други магистрати, включително съдии, и от държавни служители", пишат американците. Според тях външното влияние върху съдиите в България е и заради "обществената традиция да се помага на другите, която е толкова дълбоко вкоренена в българската култура, че някои съдии рядко възприемат правенето на услуга на член на семейството, приятели или колега като нещо, което се отразява на функцията им на безпристрастни арбитри".

75% от хората смятат магистратите за корумпирани. "Страните сезират съда с очакването, че съдията ще бъде корумпиран. Българските



съдии не се ползват с презумпцията за невиновност



Всъщност страните по делата често възприемат всяко действие на съда, което не съответства на тяхната теза, като доказателство за корумпираност на съдията", пише в проучването.

Има критика към обстоятелството, че повечето съдебни решения не са достъпни за гражданите. Те могат да се четат само от страните по делото и техните адвокати. Трети лица могат да получат копие само с разрешение.

Проблем е, че независимо от задължението да се протоколират всички съдебни заседания, то точността на тези документи е спорна. Те също са достъпни само за страните по дадено дело и техните адвокати. Съдебните служители по правило се възприемат като "недобре образовани и обучени", а всички вписвания в регистрите и книгите и поддържането на статистическите данни се прави на ръка. Отбелязва се подобрение в съдилищата, в които е вкарано достатъчно компютърно оборудване за проследяване на движението по делата.

Категоричният извод е, че най-големият проблем за България си остава забавянето на делата. Това го знае всеки, който е имал дори и лек досег с българския съд. Въпросът е докога тези неща ще са обект само на анализи и констатации, а не на радикална промяна.





Каре

Статистика



От общо 1120 съдии в районните съдилища 740 са жени, което е 66,3%. От 112 председатели на такива съдилища жените са 51. В окръжните съдилища от 618 съдии 419 са от нежния пол. Дамите са много повече и в апелативните, и във върховните съдилища. Така например във Върховния касационен съд те са 71,7%, а във Върховния административен съд - 76,7%.

Няма надеждни данни колко са турците и ромите в съдилищата. Турци съдии има в Русенска област, за роми няма пример. По време на анкетите било установено, че има роми, абсолвенти на юридически факултети, което ще промени картината.
28
1003
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
28
 Видими 
09 Декември 2004 21:11
Какъв си ти, бе, Кост Петерсън?!
09 Декември 2004 21:15
епа как нема съдиите да са само жени, като това си е чисто клюкарска работа
09 Декември 2004 22:36
Те това само стига 380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение,

като някои от тях са постановени преди едно десетилетие...

За чий, се пита в задачката, ни е изобщо съдебна система да я хрантутиме и нея, а?
10 Декември 2004 01:25
Е как какъв? Мушморок.
10 Декември 2004 01:52
В съдилищата няма турци, роми , блондинки, брюнетки, педерасти, лесбийки и т.н. В съдилищата има български граждани. Всичко останало е обикновен расизъм, пък бил той и в полза на въпросните "категории".
10 Декември 2004 02:04
Когато един изпитващ се колебае дали да скъса незнаещ студент .... го пуска - ЗАЩОТО ПО ТОЗИ НАЧИН УВЕЛИЧАВА ДОХОДА СИ.Значи не е правото в основата на взетото решание , а съображението за дохода!Много ценен урок, който и най-големите двойкаджии усвояват задължително.И като я подкарат така...та до това 75% убеденост че съдиите са подкупни.Аз се питам къде са им очите на останалите 25%?
10 Декември 2004 02:18
Параграфе , къде си бубо?Какво мислиш по въпроса?Баш тука твоето мнение ми е много интересно.
10 Декември 2004 08:44
Корупцията в съдебната система е огромна - бедствие. От личен опит.
Поечето съдии имат високо мнение за себе си без покритие. Те са материално комплексирани от много свои колеги адвокати. Казват си "Аз да не съм по-глупав" и бързат да наваксат. Лично наваксват, но за сметка на правораздаването. Те го разбиха.
10 Декември 2004 09:16
Тази година през септември си бях в България. Рекох да навестя старите места - СГС и СРС на Римската стена. На входа рамка - детектор. Входът е поамериканчен. Охо, промени в съдебната система. Уви, само на входа. Вътре по-гнила отпреди. Любопитно ми беше да видя как протича съдебно заседание в СРС. Започнах да отварям вратите на залите наред. Най-накрая стигнах до зала със съдебно заседание. Вътре страните и по средата срещу тях една биволица в съдийска тога. Животното ме изгледа с див интерес, прекъсна репликата си и ме застреля с "Кой си ти, бе?" Между другото делата в България, както и в повечето страни са публични - свободен достъп на гражданите. Отговорих "Аз съм човек от публиката". Животното разшири очи и викна "Ама как си позволявате да нарушавате реда в съдебната зала". "Влизането тихо в залата е мое право и не нарушава реда". Тогава биволицата почна нервно да повтаря "Кой, кой си ти?" Тя не правораздаваше. Тя се държеше като селянка, която трябва на всяка цена да разбере кой е влязъл в селото. Без коментар. Незадоволените биволи от женски род са опасни за прилагането на закона.
Същият ден следобед бях в СГС, където близък прокурор ме вкара на заседание за промяна мярката за неотклонение. Съдията от Градски съд - младо нахакано копеле не си беше изключил мобилния телефон. На два пъти прекъсна да диктува определение, за да отговори на обажданията на някакво "съкровище", с което се уговаряха къде ще се изклатят довечера. Без коментар отново. Иначе в СГС текат супер ремонти, поставили са им супер ламперия и като цяло мисля, че са прекалили с лукса. Лошо няма стига бюджетни пари да не са потрошени за комисионни под масата.
10 Декември 2004 10:05
Е-ех, какви само съдилища имше някога! Какви процеси. Каква бързина. Кеф ти срещу Левски, кеф ти Народен съд. А сега какво? Оставиш ли го бае ви Ганя да си прави сам каквото иска, така както прави избори, така прави и съд. Айде по бързо у Европа, че да ни сложат и на съдебна система, ега се нещо пооправи. Ама и Турция, и Турция да вземеме. Закъде сме без Турция.
10 Декември 2004 12:01
Оставете го параграфа - вчера ми заяви следното - цитирам:

АРАНИТА,
/:/ "Параграфе...
2. В юридическия факултет преди 1989 влизаха само определени дечица с определени родители и дядовци дарлинг - моите родители не бяха от тях, за дядовците ми по-добре да не говорим; Та впрочем ти кога влезе? Коя година?"
.........................................
ДОЛКОТО ми е известно, в Юридическия факултет преди 1989 г. се влизаше С ПРИЕМЕН ИЗПИТ и БЕЗПЛАТНО !!!
Впрочем, [б]това, че тук съм "Параграф" , НЕ означава непременно, че си вадя хляба с Право![/б] Нито пък означава, че съм ДЛЪЖЕН /?!/ да отговарям тук на всякакви нечии въпроси относно персоната ми!!! КАЗАХ!

Сега за статията. Много верен и много точен анализ и най-лошото е че от 2001 година нищо не е мръднало в положителна посока. Съдиите са доста добре платени, но е налице едно всеобщо извращаване в начина на мислене на повечето от тях. Много трудно ще се превъзпитат и това си е сериозен проблем. Кофти системата на призоваване, да не говорим изпълнението са само някои от основните дефекти. Докато не се въведат строги изпити за заемането на съдийска длъжност и след това силен етичен кодекс към който да привикват младите съдии нещата много трудно ще се придвизват в полозителна посока.

10 Декември 2004 13:15
Българските съдии са не просто подкупни, те са и неграмотни и с малки изключения податливи на влияние. Те за какво уважение да говорим?
10 Декември 2004 14:06
Най-страшно е положението с прокуратурата и най вече районната. Тя е и най-корумпирана. Прокурорите защитават бандюгите, а папките с жалби събират прах с месеци по бюрата им за да последва клишето: "отказвам да образумвам предварително производство поради липса на данни за извършено престъпление". Нищо, че такива данни почти не са събирани. Ама така е и по-лесно. Пишат два реда отказ на бланка и толкоз. Иначе обвинителни актов, предявяване, защита в зала - излишни масрафи. Идете да видите какъв ужас е на гишето за справки в Софийска районна прокуратура и чуйте мнението на хората. Окръжните прокуратури пък дето ще си правят труд да проучват отговарят на жалбата: "отказът на районната прокуратура е правилен! Потвърждавам" и толкоз. А ние им плащаме заплатите!
10 Декември 2004 14:20
Ю-пиииий ... Знаех си аз, че лошите неща ни ги пращат жените! И лошите болести - тоже! А махмурлука е от "женски" ракии ... И приказки ...
Сега ми светна, че и с правораздаването и правоналагането е така. 'Се им се ще на тия женки нещата баааавно да стават. Па и по няколко пъти!
Време е да се спре това!
Момци, да си поемем нещата в нашите си ръце!

10 Декември 2004 14:55
VOCI, бубче,
ТУК съм, бе!!!
Ами, какво да
Американската Правосъдна система е изградена РАЗЛИЧНО от Европейската! И този американец, като сравнява СИСТЕМИТЕ, няма как да НЕ открие различия- нашата е взаимствана от френско-белгийската, а НЕ от антлийската или американската!
Ерго, за рибите Адът е нагоре, а НЕ както при хората- надолу!
Но по-важен е резултатът от една Правосъдна система! "Нашата" из Европа върши работа, но тук НЕ върши!!! Следователно, и американската система да си внесем- НЯМА гаранции , че тук всичко ще тръгне по мед и масло!
Моето мнение, което съм изразявал НЕведнъж тук е, че районните магистрати/съдии и прокурори/ трябва да се избират ПРЯКО от Народа- с мандат и отчетност! Районните после да избират окръжнтиге, а окръжните-върховните! Или-резервен вариант!- Прокуратурата да е към Президентството!
Същото да важи и за районните , окръжните и централните НАЧАЛНИЦИ на Полицията- изборност от Народа на първите, а следващите да се избират от предните!!! Значи, аз съм за хоризонтална + вертикалрна структура на Съда, Просуратурата и Полицияата !
НЯМА лошо и отвън да сочат недостатъците на Правосъдната ни система!!!
......................................... ......................................... .............................
ARANITA,
КАКВИТО ВЪПРОСИТЕ ТИ- ТАКИВА И ОТГОВОРИТЕ МИ!!!
А на въпроси, отнасящи се до персоната ми, аз НЕ отговарям-по принцип, а НЕ заради това, че ти ме питаш!!!
10 Декември 2004 15:00
И ти ли бе, Параграфе! 'Сичко е от жените, да знаеш! И от лошите им мераци!
Какви ти тук албано-чукотски с-ми?
10 Декември 2004 16:03
Аз па да направя едно "копие" (пърдон, не става с линк - затуй целото). На мен ми хареса, ако имате още нерви по прокуристкия вапроз - читайте.

Баба Гицка (от форума в mediapool)

Не бива да има никакво съмнение, че ключът от бараката на беззаконието, неефективното наказателно правораздаване, безнаказаната престъпност и ужасната корупция е в прокуратурата. Прокуратурата има монопол над обвинението по сериозни престъпления- ако някой извърши престъпление, нейна е в кайна сметка грижата да бъдат събрани годни доказателства и да бъдат представени убедително в съда. Ако някой полицай или следовател затрият доказателствата срещу скромна помощ за пенсионния си план или някой съдия си затваря очите за тези доказателства, за да се скокне в Касационния съд, ако на някой адвокат, женен за съдийка в местния съд, нещата много му потръгнат - прокуратурата е тази която трябва да ги погне, ако същият адвокат протака дело с фалшиви болнични листове - може би е време вместо Филчев да дава пресконференции с Бате Бойко по въпроса и да пишат страстни възвания до парламента, някой лекар да направи демонстрационно кръгче до Развигор, ако някой призовкар все не намира някого - ами нека прокуратурата да го попита какви са му проблемите с ориентацията, ако някой политик натиска съдията или полицая - пак прокуратурата трябва да пресече това. Това са все неща които САМО и ЕДИНСТВЕНО прокуратурата може да задвижи. Както и да се диагнозират пороците на борбата с престъпността - решението винаги в крайна сметка опира до прокуратурата. Просто защото прокуратурата е “спусъкът” на наказателно-правната система.
***
При днешното й устройство, обаче, няма никаква яснота чий пръст стои на този спусък. Съмненията, че г-н Филчев като един Вълкадин си говори направо с бога, съвсем не са случайни. Не ясно в кой точно бог вярва той обаче. Веднъж в годината прокуратурата получава туптан пари от бюджета, за които никой няма представа как се харчат. Нито детаилен бюджет, нито отчет за тези средства няма – нито в Държавен Вестник, нито ВСС, нито парламента. Прокурорите, като едни барони, се отчитат когато благоволят и си споделят с нас чрез факсове, пресконференции и белетристични доклади каквото те намират за нужно. По тези лирични прояви обсъждане няма, защото обществото нито може да възложи някакви задачи, нито да търси сметка за неизпълнението им. Нашата прокуратура просто не си върши работата. И причината е проста и човешка - никой не работи когато не се налага, да не говорим - ако може, с това как точно не работиш и кога почваш да си даваш вид, че ей сега ще се разработиш по един въпрос и даже извикаш едни хора, да направиш някоя кинта и да завъртиш някоя политическа интрижка.
***
Когато се говори за проблемите на прокуратурата вечно се жонглира с две понятия – независимост и отчетност. Независимостта е просто гаранция за безпристрастност. Съставните на независимостта - несменяемост и имунитет- имат същата цел и трябва да съществуват само доколкото я обслужват. Разделянето на властите на три независими има не за цел тяхната изолация една от друга, а създаването на сложна система от взаимни връзки, контроли и баланси. Всяка от властите е контролирана от останалите две и нейните правомощия се балансират от техните, така че никоя няма достатъчно сила да узурпира властта и да разруши баланса. С просто око е видно, че днешната ни прокуратура не отговаря на този модел.
***
През 90-91, както се твърдеше от страх от повтарянето на социалистическото минало, структурираната по сталински модел паравоенна прокуратура, беше прикачена към съдебната власт без да бъде реформирана и получи магистратски имунитет и не сменяемост. И днес защитниците на “незавимата” прокуратура говорят за опасения от политическото й използване. Има една тънкост: когато говорим за независимостта трябва да разграничаваме независимостта на конкретния прокурор по отношения на решенията по конкретно дело от независимостта, по-право недосегаемостта, на цялата прокуратура от общестото и останалите институции. Днес имаме модел, при който прокуратурата като цяло е хипертрофирано независима, докато отделния прокурор е атрофиращо зависим: неговият шеф може да се намесва практически във всяко действие по делата и да дава всякакви указания, същите тези шефове имат тотална власт да възлагат дела на този или онзи, за когото се знае, че ще действа така или иначе, от тях зависят повишенията, наградите, заплатите и т.н. Прокуратурата, за разлика от съда, е изградена на принципа на крайната централизация под единоначалието на своя господар и командир – Главния прокурор, който може да се намеси по всяко дело и да решава всички административни и персонални въпроси. Така “независимите” прокурори са просто едни продължения на ръцете му. Този модел – на затвореност спрамо външния свят и крайна вътрешна централизация, лишаваща от значение отделната “бурмичка” е добре познат, но не от цивилизованите институции и го няма практически в никоя развита страна.
***
В голямото мнозинство от тях прокуратурата е в рамките на изпълнителната власт, понеже повдигането на обвинение и превенцията на престъпната дейност са типично “изпълнителни” функции. Логиката е следната: парламентът възлага политика от името на електората, със абстрактни закони (“всеки който убие”, а не “Х, който уби У”)– това наред със конституцията ограничава властта му, за да не стане той конвент, който коли и беси конкретни хора, изпълнителната власт изпълнява/прилага законите с конкретни мерки, а неутралният до тотална пасивност съд – се произнася по спорове, вкл. относно мерките на изпълнителната власт, така както са му представени от инициативата на страните. Така парламентът приема наказателните закони, с които абстрактно казва кое е престъпление и как се наказва. Решението за това, че дадено действие осъществява дефинициите (съставите) за престъпленията и какво точно наказание се следва – трябва да бъде взето от съда. А дейността по дебнененто и издирването на извършителите, събирането на доказателствата – очевидно попада в специализацията на изпълнителната власт. Работата на полицията обслужва прокурора, защото се фокусира във внасянето на годно дело в съда.
***
В някои страни – поради страх, че кабинетът може да злоупотреби със властта да преследва за престъпления има отклонения от този модел – главният прокурор се назначава и освобождава от парламента - не отборно с останалите министри като член на кабинета, а отделно. На някои места парламентът назначава и шефовете на по ниските нива в прокуратурата. Така е в САЩ – президентът предлага Гл. Прокурор и той е член на кабинета (с някои разлики от останалите), но и всички назначения надолу се правят от Конгреса по предложение на президента, а не от Гл. Прокурор. Това е мощен фактор за независимостта на окръжните федерални прокурори от Гл. Прокурор. В страните на Германското право Гл. Прокурор е министър, а прокурорите служители на министерствата на правосъдието, но също има гаранции тяхната независимост що се отнася до воденето на отделните дела. Гл. Прокурор не е член на кабинета във Унгария и Русия, но се избира от парламента. При този модел прокуратурата пак не е в съдебната власт, а е в изпълнителната, но стои паралелно на кабинета. Руската прокуратура си е все така централизирана и военизирана по модела на Вишински. За БГ моделът се твърди, че бил по италианска мода – там заради политическата корупция прокуратурата наистина отиде в съдебната власт – конституира се от съвет, подобен на нашия ВСС, а не от парламента, НО там и прокуратурата е много силно децентрализирана по примера на съдилищата.
***
Директното избиране на съдии и прокурори е Американски патент за търсене популярна легитимност и на локална физиономия, при това – само за щатското ниво (в САЩ, както знае всеки внимавал по крими филмите – има две наказателни системи – федерална и щатска). В Европа традиционно гледат с голямо недоверие на този модел, заради силните популистки изкривявания, политизиране и корупция под вид на финансиране на кампанията, до които води. Но от време на време някой и тук се вдъхновява да въвежда изборни елементи. Всеки може да види страницата в нет-а на щатския прокурор в Бронкс и да усети силния дъх на политиканство, който се носи от нея. Процесът на обсъждане на бюджета на прокуратурата в САЩ е нещо неописуемо. Мин. На правосъдието приема планове, за своята бъдеща работа в областта на наказателното преследване и подава невероятно подробни отчети всяка година. Страницата по съдебна статистка на министерството е радост за окото дори на човек като мен дето като види две цифри и веднага пие аспирин.
***
Така или иначе, никъде го няма нашият модел, който комбинира както тотална независимост от парламента и правителството, така и много силна централизация. ВСС е един орган, подобен на светия синод – не носи никаква политическа отговорност, няма лице и не представлява никого, съставен е от хора, които остават анонимни в затворените заседания, няма администрация, която да му позволява да води ефективно ръководството на системата. Някой беше изчислил, че за решенията за назначаване във системата, които формално ВСС взима, се отделят средно по по-малко от минута, за 10ината години на съществуването му се броят на пръстите на кокоши крак случаите, в които ВСС е отхвърлял предложение за назначаване на съответния бос. Това е един орган – алиби, фантом, зад който се крият много силните, феодални фигури, оглавяващи различните звена на съдебната система и регионалните им подразделения. Този наш порочен модел трябва да бъде изоставен час по скоро. Безпристрастността при вземането на отделните решения в рамките на едно дело, трябва да бъде гарантирана първо за отделния прокурор, а не ангро за цялата институция и второ това да става чрез система от различни гаранции, на всяка от която има и противотежест, гарантираща отчетността. Главният прокурор трябва да бъде политическа фигура, но не в сегашния смисъл на политически играч, а лице, назначавано, отчитащо се и освобождавано от парламента, който осъществява само общо, политическо ръководство на прокурорите от кариерата, но като политическо лице, няма прекалено голяма власт върху тях и най малко по отделните дела. Наказателната политика – т.е. на преследването на кои престъпления ще се поставя акцент в даден момент, какви допълнителни мерки ще се взимат, каква превенция ще се прави, каква ще е политиката по споразуменията (в САЩ 93-5% от случаите приключват със споразумение с прокурора и не стигат до процес, това е много спорно, но пести огромни средства, спомага за бързото налагане на наказания и най-важното е основно средство за осигуряване сътрудничеството на престъпника) – трябва да бъде продукт на парламента. Това е една от най важните функции на държавата, за които в БГ парламента не се чува и дума. Парламентът трябва да приеме детаилни изисквания за планиране работата на всяко отделно подразделение на правоохранителните органи и за подробни периодични отчети. Не на последно място - крайно време е да има национални стандарти за съдебната статистика, за да не си мери всеки каквото си иска и да става тотална шизофрения=



10 Декември 2004 16:13
Леко четиво за ранния следобяд

Натиснете тук
10 Декември 2004 16:57
СТАРШИНАТА,
/:/ "И ти ли бе, Параграфе! 'Сичко е от жените, да знаеш! И от лошите им мераци! "
................
Един мой познат има такъв свой лаф: "ЖЕНАТА НЕ Е КАТО ЧОВЕКА!"...
Продължавам да се питам: какво ли иска да каже този мой приятел с този негов лаф?!?
10 Декември 2004 17:04
Ами и на двамата ще ви се отрази добре да пообщувате по-отблизо с някой човек от женски пол. Стига сте висели по форумите да се правите на юристи.
10 Декември 2004 17:04
Параграфе, мъдър човек имаш за приятел! Уважавай го! Той е казал всичко.
Ето, и съдебната реформа ни препикаха. Клйекнали ...
10 Декември 2004 17:06
веднъж и аз да съм 100% съгласен, с така нареклият се "параграф39"

няма нищо по-важно от Правосъдието за една държава, дори струва ми се , смисълът на самото съществуване на Държавата, трябва да е функциониращо Правосъдие !
10 Декември 2004 17:23
БАБА ГИЦКА/от форума на Медиапул/,
/:/ "...Главният прокурор трябва да бъде политическа фигура, но не в сегашния смисъл на политически играч, а лице, назначавано, отчитащо се и освобождавано от парламента, който осъществява само общо, политическо ръководство на прокурорите от кариерата, но като политическо лице, няма прекалено голяма власт върху тях и най малко по отделните дела. "
......................................... ......................................... ....................
ПРОБЛЕМЪТ е, че "Волята на Парламента" НЕ е Волята на Народа, а Е Волята на МНОЗИНСТВОТО/партийно-политическото/ в Парламента!!! А, че това е така, се разбира след 4 /или по-малко !/ години- когато същото това Мнозинство ПАДА до 10-15 % на следващите ВСЕнародни избори!!!
НАЙ-добре ще е, ако Главният прокурор се определя и назначава от Президента- за да е НАЙ-МАЛКО обвързан с някакво си Мнозинство от Законодателната или Изпълнителната Власт! И още: Прокуратурата НЕ трябва да е и към Съдебната Власт- тъй като Прокуратурата/прокурорът/ ВИНАГИ е само една от страните/Обвинител!/ в Правораздавателния процес- сиреч, прокурорът трябва да е НЕЗАВИСИМ от Съдебната власт в този процес!!! Впрочем, що е то "Съдебна ВЛАСТ" ?!?
Ерго, Прокуратурата трябва да има функциитге , физиономията и НЕЗАВИСИМОСТТА на една ОТДЕЛНА от другите три власти Власт- да я наречем, например, "ОБВИНИТЕЛНА ВЛАСТ"/наред със Законодателната, Изпълнителната и Съдебната/ !!! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ Прокуратурата НЕ трябва да е подчинена /да НЕ е КЪМ!/ Изпълнителната или Законодателната власти, за да НЕ се превърне в техен ПОСЛУШНИК и СЛУГА !!! КАЗАХ !
PARAGRAPH39 /от форума на "Сега" /
10 Декември 2004 17:34
CHOWN,
/:/ "веднъж и аз да съм 100% съгласен, с така нареклият се "параграф39"
......................................... ......................................... ............................
Приятно е Параграфу да чуе/прочете тук/ добра дума от някой, който преди това НИКОГА НЕ Е бил съгласен с нещо казано от Параграф39 !!!
Апропо, никът ми PARAGRAPH39 НЕ трябва да събужда у теб асоциация за персона, която ЗНАЕ или НЕ знае законите, а за персона, която УВАЖАВА и ЦЕНИ правото на всяка персона да ИМА собствено МНЕНИЕ и да може СВОБОДНО да го РАЗПРОСТРАНЯВА/ сиреч, чл.39 от Конституцията на Република България/!!! Разбира се, и с правото на ВСЕКИ да си избира и слага тук НИК ПО СВОЙ ВКУС!!!
10 Декември 2004 18:04
мосю параграфе, баба ти гицка не я знам коя е, нито защо моя злополучен опус, пуснат тук преди няколко дни, (от който няколко колеги бая се газираха), се развява под нейно име, но нека ти отговоря аз (явно има да я бистрим тази тема и утре). На пръв поглед идеята президентът да контролира прокуратурата изглежда добре. Но ако се съгласим, че един от основните проблеми при сегашното устройство на обвинението е липсата на контрол, нещата почват да изглеждат иначе.
*
Какво представлява президентът при нас - фигура извън трите държавни власти (това е много важно), без реални правомощия (в противоречие с прякото и мажоритарно избиране), просто един лаладжия, който да раздава медали и да чете новогодишни речи пред елхичка, която правителството украсява, но същевременно има голямо самочувствие, че 2 милиона са гласували за него. Нещо повече - при сегашната доста неизчистена уредба - президентът е почти обречен да се конфронтира с правителството за място под слънцето на телевизионните камери, като за него са запазени най популистките реплики в диалога. Освен това - президентът е просто един човек, който трябва да мисли какво ще стане с него след изтичането на мандата му и да си осигури достойни старини. Президентът фактически е извън политическата система - разглеждана, като системата от взаимно котролиращи се и балансиращи се институции, които упълномощаваме с изобора си да действат от наше име и които контролираме със същия този избор.
*
Институцията, която обществото контролира в най пълна степен е парламентът - там има партии, които искат да останат на политическата сцена много по дълго от колокото един президент, който може да се надява макс. на 2 мандата и после излиза в почетна пенсия. Именно дългосрочният хоризонт на политическо оцеляване на партиите ги прави отговорни. И сега хората интуитивно чувстват, че борбата с престъпността е сред основните задачи на изпълнителната власт и проблемите на този фронт веднага се отразяват на рейтинга на кабинета, нищо, че основна институция в тази борба като прокуратурата е извън контрола му.
*
Котрааргументите срещу парламентарния контрол над прокуратурата са, че мнозинството ще я използва като репресивен апарат за свои цели. В една нормална държава (каквато БГ постепенно става) основната цел на мнозинството е да се възпроизведе. Една от най важните причини едно мнозинство да не бъде преизбрано е престъпността. Това е простият алторитъм. Наред с това - един изтъкнат немски конституционалист каза в СФ: хората се страхуват от правомощията на прокуратурата да преследва наказателно, аз се страхувам много повече от възможността на прокурарите да решат да не преследват някого. Ако прокурор реши да те тормози - това не е толкова страшно: имаш защитата на три инстанции съд (9 души), все едната от които ще се окаже независима. Ако обаче прокурорът бъде мотивиран да не преследва някого - няма кой друг да свърши това. Още повече, световната практика показва, че злоупотребата с прокурорските правомощия от страна на изпълнителната вляст е буверанг, който болезнено удря мнозинството на следващите избори. (ако хората можеха да гласуват за Филчев - никога нямаше да го преизберат след историите с Костов - не щото харесват костов, а защото за всеки е ясна политическата игра в тях). същите опасения за злоупотреба може да имаме и за полициията и все пак тя е контролирана от мнозинството. Световният опит е развил множество гаранции срещу подобни злоупотреби.
*
От друга страна - ако президентът контролира прокуратурата, това означава, че наказателната политика, която е основна част от изпълнителната дейност, отново ще бъде вън от изборния политически процес, в ръцете на една фигура, обречена на популизъм и лични сметки за политическо оцеляване, един човек, който се страхува, че може да му се случи случка (колкото цяла партия няма как да се страхува). Президентът ако е излъчен от сила в опозиция - ще ангажира прокуратурата в опозиционна пропаганда (което изобщо не е хубаво - ние НЕ искаме прокуратура, която да пречи на работата на правителството, което сме избрали), а ако е излъчен от управляваща партия - единствения начин да има своя физиономия е под вид на над партиет коректив да почне да прави опозиционна политика - същия резултат.
*
И накрая - една лоша новина. Ние спонтанно очакваме основното нещо, с което прокуратурата да се справя да е корупцията в мнозинството. Истината е, че където и да я сложим - мнозинството винаги е достатъчно силно, за да нямат прокурорите голямо желание да го преследват. Има и изключения, но те потвърждават това правило. Големият коректив над управлението е не прокуратурата, а свободните медии и свободните избори. Това, което можем реалистично да искаме от прокуратурата е се справи с останалата престъпност. Още повече, че останалата престъпност е хранителна среда и за политическата корупция и те са скачени съдове и като се изчистат улиците и по долните нива на мафията и политиците почват да са по внимателни.
*
Има и още

Редактирано от - абулафия на 10/12/2004 г/ 20:38:54

10 Декември 2004 18:30
АБУЛАФИЯ,
В една ПАРЛАМЕНТАРНА Република /каквато е България по Констетуцията й!/, НО с Президент, който се избира ПРЯКО/!?/ от Народа, аз намирам, че [b]Президентът се явява нещо като централен , национален ОМБУДСМАН !!! Функцията му е да представлява и ЗАЩИТАВА/сега чрез правото на "меко" ВЕТО!/ Интересите на ВСИЧКИ българин, а НЕ само интересите на българите, които са гласували и избрали Мнозинството в Парламента!!!
А НАЙ-ВАЖНИЯТ интерес на българските граждани е ДА НЯМА ПРЕСТЪПНОСТ и да е защитено от ограбване/престъпления/ държавното, общинското и ЧАСТНОТО /на гражданите и на юридическите лица!/ ИМУЩЕСТВО!!!
От тази гледна точка, аз намирам, че мястото на "ОБВИНИТЕЛНАТА власт"-Прокуратурата/ всъщност , може да се нарече и "ЗАЩИТИТЕЛНА -на личността и имуществото!- власт"!/ е най-добре, според мен, да е към Президента /Президентството/! Сиреч, "ОБВИНИТЕЛНАТА"/"Защитителната"/ Власт-Прокуратурата, да е РАВНООТДАЛЕЧЕНА от всички останали три власти в държавата! И , най-вече, да е отдалечена Прокуратурата от ОПРЕДЕЛЕНО партийно-политическата същност на Законодателната и на Изпълнителната власти /а и на Съдебната власт- доколкото ВСС има връзка с другите две власти!!!/.
ТЕМАТА наистина е "СОЧНА" и предлага /и предполага!/ материал за сериозен размисъл и подход!
Бъди жив и здрав!
10 Декември 2004 18:49
Според мен, НЕЗАВИСИМОСТТА на Изпълнителната от Законодателната власт си е НАЙ-ОБИКНОВЕН демократичен ТРИК на Демокрацията!!!
За каква НЕзависивост на Изпълнителната власт от Законодателната може да говорим, щом като "главата" на Изпълнителната власт/Министерския съвет и премиера/ се избира от Мнозинството в Парламента; от Мнозинството в Парламент зависи колко "живот ще живее" Правителството; от Мвозинството в Парламента дависи с какъв Бюджет и с какви органи ще борави , и т.н. , и т.н.?!?
Правителствата/сиреч, Изпълнителната власт/ ИДВАТ и си ОТИВАТ по волята на Законодателната власт! Тогава за каква НЕЗАВИСИМОСТ- за Бога!- може да става дума тук?!? А и животът потвърждава тази ЛЪЖА НЕеднократно- по Света и у нас!!!
Вярно е, че и президентът у нас е "политически" подкрепян от тази или онази партия или коалиция! Но, все пак, изборът му е МАЖОРИТАРЕН/личностен/ и той получава/получил/ най-малко 51% от гласовете на гласувалите българи, нали! А сегашните му функции на Президента наистина НЕ отговарят на СИЛАТА на прекия избор от Народа! Тогава, защо да НЕ му се даде на Президента и ролята на "Национален ОМБУДСМАН"- а Прокуратурата и Главния прокурор да са му "дясната ръка" /впрочем, и всеки друг Омбудсман се избира с Мнозинство, а НЕ със 100% от гласовете на Народа, нали?!/

Редактирано от - paragraph39 на 10/12/2004 г/ 18:55:16

10 Декември 2004 19:56
Апа алеле, днеска мириканецът ко ги напраиии....
пич
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД