Ако някой се пита какво ще последва от последните скандали, можем да му помогнем - нито Костов, нито Софиянски ще влязат в затвора. Бонев нито веднъж няма да извади безспорно доказателство за престъпление, а прокуратурата все така ще си проверява.

Дали скандалните разкрития на Бонев са част от сценарий, или плод на стечение на обстоятелствата, за бъдещето няма значение. Истината ще се разбере толкова, колкото стана ясно дали генералът е бил на яхтата с Чорни или дали семейство Костови са посредничили на сделката за "Булбанк". Фактите ги знаят малцина и последното нещо, което ще се случи в тази държава, е те да излязат наяве.

По-интересно е



доколко днешните събития ще повлияят на изборите



догодина. Дали сензациите на Бонев, проверките и обвиненията на прокуратурата, ще променят електоралните нагласи и формиращите се в момента коалиционни съглашения. Колкото и Бонев да отрича политически амбиции, колкото институцията на Филчев да е надпартийна, техните действия ще бъдат един от факторите, които ще определят изхода на изборите.

Доказателство за това е близкото минало. Филмът "скандални разкрития" вече бе прожектиран веднъж. Той започна веднага след като бе освободен Богомил Бонев от поста вътрешен министър и продължи методично "на час по лъжичка" почти цяла година. И тогава Бонев лансира от свое име слухове, които витаеха в обществото. Но не гарантира за достоверността им. И тогава Костов твърдеше, че става дума за компромати.

Сензациите обаче, въпреки че бяха казани-недоказани (както сега), дадоха тласък на разцеплението на СДС, на кризата в цялата десница, а от там и на падането й от власт. Разкритията на Бонев бяха един от двигателите на тези процеси и въпреки пасивността на прокуратурата, в крайна сметка имаха силен политически ефект.

Не толкова фатални за изхода на изборите бяха последните намеси на прокуратурата. Най-пресният пример е със Софиянски, който й стана клиент веднага след като направи партия. Обвиненията не му попречиха да стане кмет отново. ССД се представи успешно на местните избори, запази големи шансове и за следващия парламент. Само можем да гадаем, дали заради непрекъснатите привиквания на разпит, Софиянски не придоби удобния образ на политическа жертва, или те изядоха от рейтинга му. Като цяло обаче



с обвиненията към столичния кмет пострада и цялото дясно.



В момента Бонев пак е активен. Самият той отрича политически амбиции, но така и не можа да даде логично обяснение защо излиза на терена отново. Любопитно е, че генералът никога не извлича политически дивиденти за себе си. През 2001 г. даже не атакува парламентарните избори, а през 2003 г. спечели незначителен брой съветници. Но пък Бонев никак не изглежда неизкушен от политиката. След като помогна Костов да падне от власт, се включи и в президентската надпревара. В резултат десните изгубиха най-високия пост в държавата.

И сега партийната кариера на Бонев не изглежда никак розова. Той има шанс за парламента само в коалиция, но не се знае, дали след поредното изпълнение в стил "ченгето на истината", няма да бъде лоша реклама за съюзилите се с него. Днес обаче питането е същото, както преди четири години - ще попречи ли Бонев на десните, и ако да, на които точно и колко.

А събитията показват, че



някои десни трайно ще бъдат и под прицела на прокуратурата



- четири обвинения срещу Софиянски, незабавна проверка срещу Костов, разпити заради стари интервюта. Дали това е защото Костов и Софиянски са най-големите крадци в държавата, или защото прокуратурата се мъчи да се съхрани (както твърди Командира), е друг въпрос. Факт е, че част от десницата непрекъснато е на разпит, което осигурява комфорт на останалите политически играчи.

Скандалите са все още пресни, за да измерят социолозите влиянието им сред обществото. Бонев пак се скри, вероятно до новите "разкрития". Костов продължи да громи СДС. Успоредно с това лобира за вкарването на прокуратурата в изпълнителната власт. Колко и неясен да е изходът от днешните битки,



ярко се очертават няколко тенденции,



които показват кой ще спечели и кой ще загуби от разярилите се скандали:

Първо, параметрите на дясното обединение рязко се ограничават. СДС ще заиграе с непрекъснато уличавания в далавери Софиянски само в краен случай. Същото важи и за НДСВ. Така намаляват шансовете за управленска дясна коалиция. Печели лобито в НДСВ, което напира за коалиция с червените.

Второ, колкото и парадоксално да звучи, след атаката срещу Костов, ОДС ще се втвърди и партиите от коалицията, вместо да се удавят по единично, заедно ще влязат в парламента. При очертаващата се все по-безперспективна коалиция около СДС Мозер и Праматарски ще предпочетат Костов. В сряда земеделката даде нишан за това, охлаждайки за пореден мераците на Софиянски. В парламента обаче ОДС не могат да бъдат нищо друго освен изолирана малка бойна група, каквато са и сега.

Трето, всички десни ще регистрират отлив на електорат, така както се случваше винаги в компроматните войни досега.

Четвърто, шансовете на левицата да състави кабинет рязко се увеличават. Те не зависят от броя на левите избиратели, а от все по-раздробената дясна конфигурация.

Много е малка вероятността Костов да събере съмишленици за радикална реформа в съдебната власт и това да послужи като основа на "тематично" обединение на десницата. Нищожен е и шансът след прокурорските атаки да придобие образа на мъченик. Все пак до преди няколко години всяко действие на прокуратурата срещу политик, оправдано или не, се свързваше точно с него. Единственият начин цялата десница да скочи фронтално срещу прокуратурата, е тя да удари всички десни. Това обаче едва ли стане.

Станишев наистина наволя може да се забавлява със студентите. Както и царят спокойно да си кара Коледата в Мадрид. И без да воюват, те са единствените победители във войната.