Седя на балкона в сивия, мрачен Берлин и пуша. Пуша и мисля, мисля и пуша и се вслушвам в душата си. А тя крещи неистово: "Не искам в Германия".
Не искам в Германия, където не виждам слънцето от октомври до април, а студената влага е пропила до мозъка на костите ми. Не искам в Германия, където ме канят на гости с календар в ръка, със седмици напред, в строго определен час "от-до" и често по простата причина, че вече са били на масата ми. Не искам в Германия, където, за да ми сменят лампичката на осветлението в колата, трябва да попълня формуляр от две страници. Не искам в Германия, където ме гледат с подозрение, защото имам славянско име и нахалството да упражнявам професия, в която се работи с езика. Нахранена съм и съм на топло през зимата, но това е само физиологическата страна на живота. Душата ми е гладна и крещи неистово: "Не искам в Германия".
Не искам в Германия, където детето ми е втора класа човек, защото има славянско име, където то не се осмелява навън от къщи да говори на майчиния си език, за да не бъде гледано накриво или дори ругано... Където му е забранено да играе в стаята си по време на "задължителната" обедна почивка между 1 и 3 часа следобед и нощната почивка от 8 часа вечерта, за да не смущава съседите... Където приятелите на сина ми, доколкото ги има, не могат да го посетят спонтанно дори когато имат време и желание, защото нямат предварителна уговорка, определен час "от-до". Сега все още се опитват да склонят майките си за разрешение, а като дойдат вкъщи, не искат да си тръгват. Но само след няколко години ще влязат в калъпа на хората, живеещи по календар. Дали и моят син ще стане такъв? Има ли друг избор? Умирам от тревога. Искам да изкрещя: "Не искам в Германия". Не искам в Германия, където на улицата не играят деца. Тъжно и самотно е. Редът издигнат в самоцел ме дразни.
Не искам в Германия, където малките проседяват безсмислено три години в детската градина, без да научат едно стихотворение, песничка или нещо друго, проседяват в безсмислено човъркане в пясъка през лятото и тикане на колички през зимата... Докато излезе на бял ден актуалното изследване на PISA и стане ясно, че Германия е на последно място в Европейския съюз в областта на предучилищното образование и възпитание. Така както и в началното образование. Не искам в Германия, където децата в продължение на цели две години биват учени само да четат и пишат, в края на първи клас са стигнали до средата на азбуката, а някои и в зряла възраст са останали дотам. Не искам в Германия, по чиито улици скитат над 2 милиона напълно неграмотни хора и над 4 милиона безработни, докато правителство и опозиция се надпреварват да се обвиняват за настоящата мизерия в топлия нов парламент.
Не искам в Германия, където цветът на моята нация, моите сънародници-студенти работят като келнери и носачи на мебели, и често остават такива, защото нямат друга перспектива. Както впрочем и голяма част от сегашните млади германци. Да, някои наши момчета и момичета се женят по сметка, за да останат в Германия и да продължат да носят таблите с бира... С надеждата някога да съберат малко пари, да се върнат в България и да си купят я къща, я магазин или да завъртят бизнес. Някои имат късмет да си намерят работа и да заживеят спокойно и осигурено... да заживеят разкрачени между тук и там, в очакване само на следващата отпуска в България...Да пестят до пенсия, за да могат да се върнат в родината и да умрат там. Не искам в Германия.
Не искам в тази нова Германия, безсилна да се справи с проблемите си, с буксуваща икономика и паричен морал, с деснорадикални и леворадикални партии в провинциалните парламенти. Страхувам се, че ако нещата продължат по същия начин, след няколко години отново ще бъде потърсена жертвената овца. И по липсата на евреи ще го отнесем всички ние, които изглеждаме по-различно, които имаме чуждестранни имена, които говорим други езици. Дори само вкъщи.
Не искам в Германия. Просто не искам.
Ще се върна. Някога... Може би с побелели коси, но с плахите стъпки на детството по пътя към себе си.
---
Авторката е бивш журналист от вестник "Демокрация". В момента живее в Германия.












, немой го яжте така момето ! Тя е млада сигурно , пък и не е като мене и други форумци дето си работят пенцията за да се върнат у БГ ! Ще си се върне тя ама след време ! Ма какво връщане , след две години ще си ходи на гости у дома си (па она и сега си може)! Както и ние де по навик !?!?
спрете Земята, искам да сляза


