Сред европейските икономически механизми няма по-спорен и по-често обсъждан и осъждан от CAP. На английски "cap" значи шапка, капа, а "CAP" - common agricultural policy, обща селскостопанска политика. Това е и най-скъпата програма на съюза: тя изяжда почти половината от 90-те милиарда евро годишен бюджет на Брюксел. И в същото време в 48-годишната история на ЕС няма нищо по-тромаво, по-постоянно и по-бавно развиващо се от селскостопанската политика, която с право можем да наречем



първородния грях на общността.



Всъщност това е цената, която през 1957 г. ген. Шарл де Гол иска (и получава) за подписа на Франция под Римския договор за създаване на Европейската икономическа общност. По това време 25% от французите си изкарват прехраната от земеделие и са застрашени от премахването на митническите бариери пред вноса от останалите пет членки на новото обединение - Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, които имат либерално ценообразуване и по-ефективно стопанство. Така се взема решението всички фермери в Европа да се субсидират по еднакви правила и от общ фонд. Днес под 5% от заетите във Франция работят във фермите и произвеждат под 2% от брутния продукт на страната. Въпреки това Франция продължава да получава 20% от целия аграрен бюджет, около 9 млрд. евро годишно. Най-големият нетен спонсор си остава Германия, която по странна антиикономическа логика е главният поддръжник на френската



стратегия на минималната промяна,



следвана въпреки натиска за промяна отвътре и извън Евросъюза. Независимо от обещанията за реформа пред форума на министрите от Световната търговска организация в Канкун, през май тази година Франция и Германия успяха да наложат на съюзниците си "замразяване" на CAP "за този бюджетен цикъл". Според тази сделка до 2007 г. Франция ще продължи да получава земеделската си субсидия, а през следващия бюджетен цикъл, до 2013 г. CAP ще нараства най-малкото с процента на инфлация. По този начин шумно прогласените "реформи на Фишлер" се свеждат само до промяна на начина на субсидиране. Вместо да поддържа обявените минимални цени да изкупува свръхпродукцията на фермерите далеч над нивата на световния пазар и да складира планини от сирене и морета от вино, в бъдеще Европа ще плаща на фермерите, за да не произвеждат. В последните седмици, след като г-жа Мариан Фишер Бьол от Дания замени австриеца д-р Франц Фишлер като еврокомисар по земеделието, изглежда промените ще са още по-бавни, отколкото се мислеше. Изглежда Франция ще премине към "необвързано" с производството субсидиране на фермерите не през 2007, а по-вероятно през 2013. Това означава, че Европа



запазва субсидираното свръхпроизводство



на основните земеделски продукти. Това е поредната лоша новина за пресните европейци. Новоприсъединените 10 бяха без друго порязани от ножицата на субсидиите. Те захапват биберона на еврофондовете след продължително "инфазиране" ("phasing-in"). Тази година имаха право на 1/4 от европейската "финансова солидарност", т.е. техните фермери ще получават 25% от парите, които aquis europeenne гарантира на староевропейските. До 2007 г. ножицата ще се затваря с по 5%, а до 2013 - с по 10%. Все още е неясно колко по-дълга ще е



нашата пътечка към евробюджета



въпреки окуражаващите приказки, че България и Румъния ще получат "същите условия" като преждеприетите 10. Те си остават само думи, докато не бъде взето решение. А както се знае, следващият бюджетен цикъл започва през 2007 г. Чак в навечерието ще ни скроят CAP-ата. И се обзалагам, че нас, балканците, ще ни "инфазират" с още по-ситни стъпчици от средноевропейците. Като например да почнем с 10% от староевропейските благини и да смаляваме разликата с по 1% на година. Българите пак ще имаме предимство, защото отдавна селското стопанство у нас е оставено да се справя както знае с пазара, практически без субсидии, без подкрепа и други глезотии. И въпреки това от миналата година балансът на селскостопанската търговия с ЕС-15 бе положителен. Да му мислят румънците, които имат близо два пъти по-голямо селскостопанско население (и затова два пъти по-ниска безработица), а пък тепърва ще има да усетят що е то валутен борд. За нас



и малко е повече от нищо,



та както и да ни инфазират все ще е от полза. Сигурно това е имал предвид един германски професор, Мартин Банзе от Гьотинген, който още преди години бе изчислил, че от всички, завтекли се към Европа, тъкмо българският селянин ще има най-голяма полза. Той пресметнал, че до 10 години след като влезем в ЕС доходът от селско стопанство ще бъде с 25% по-висок, отколкото ако не бихме влизали въобще. Оптимистична теория и вярно звучи. Чудя се само: българи ли ще са онези, дето след 12 години ще жънат 25% по-високи доходи от нашата земя, или пък печелившите ще са от други националности?