------------------------------

Това трябваше да бъде просто един разказ за живота на рейнджърите в мирно време. Целта бе да покажем какво се случва с момчета, завърнали се живи от Ирак, след като излязат от светлините на камерите и фотоапаратите. ЖИВИ! Защото ние, медиите, следим само онези, които са на фронтовата линия. И си спомняме веднъж годишно за онези, които са се завърнали в ковчег. А войната оставя най-тежките си белези върху живите. Тя не напуска мислите и сънищата на сблъскалите се със смъртта. Тя се пренася в бита на техните близки, съседи и непознати дори. Затова съдбата на някои от рейнджърите в България е по-трагична от времето, когато край тях са свистели куршуми и са избухвали бомби.

Не се получи разказ. Получи се нещо много по-голямо и сериозно. За първи път рейнджъри говорят без задръжки, без цензура, с болезнено откровение - за живота в Кербала, за българския батальон, за отношенията с полските и американските военни. Все неща, за които се носят слухове, има догадки или откровени спекулации. Част от твърденията може би са злобни, други - абсурдни, трети - скандални. Те няма да се харесат на мнозина, защото разкриват много от слабостите на българската армия. Но трябва да се прочетат и анализират. Защото в Ирак вече е четвъртият ни батальон, а в родината се завърнаха момчетата от третия. Те имат право на по-добър шанс. Не само за оцеляване, но и за живот. В България.

--------------------------------





През деня Карлово е един спокоен и красив град. С настъпването на вечерта и приключването на работния ден на кадровите бойци от 61-ва Стрямска механизирана бригада нещата придобиват съвсем други измерения. Кафенетата и кръчмите бързо се пълнят, а по улиците започват да фучат мощни коли.

"Мисионерите" (както наричат завърналите се от Ирак или Афганистан) могат да бъдат разпознати много лесно. Златни ланци и верижки, модни дрешки, последни модели мобилни телефони и компания от млади момичета. И паркирана пред заведението "нова" кола на боеца, закупена с изкараните пари от мисията. В повечето случаи тя не надхвърля 5-6 хил. лева. За предпочитане е запазено "Ауди 80".

За геройствата на мисионерите в града се говори под сурдинка. Не могат да бъдат скрити обаче зачестилите смъртни случаи с рейнджъри. Чисто статистически армията скоро ще даде повече жертви в катастрофи по пътищата на България, отколкото при войната в Ирак.



Най-фрапиращ и нелеп е случаят



с 26-годишния ефрейтор Цветан Тупозлийски от Хисаря. Той се завърна от Кербала в началото на август, а на 23 август загина на място в автомобилна катастрофа. Ефрейторът взел от брат си автомобил "Опел Астра" и подкарал с яка газ към Карлово. По неясни причини колата, която се движела по абсолютно прав участък на пътя, навлиза в насрещното движение и се забива в софийски товарен автомобил "Рено". Автомобилът е толкова сплескан, че в акцията по изваждането на тялото се включва екип от Аварийно-спасителния отряд от пловдивската пожарна.

Загиналият ефрейтор Цветан Тупозлийски е кадрови войник от 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово. Той е бил в състава на Втора пехотна рота.

На 21 август на място загива и 22-годишният кадрови военен Иван Иванов, който също е бил на мисия в Кербала. Той карал с бясна скорост "Пежо"-то си и се блъснал в крайпътното дърво. От полицията съобщиха, че по първоначални данни причината за инцидента е движение с несъобразена скорост.

На 23 септември автомобил БМВ с пловдивска регистрация, управляван от 23-годишния военнослужещ Атанас Неризов от Карлово, се блъска в крайпътно дърво на пътя между селата Розино и Кърнаре. На място загиват 23-годишният Кольо Колев и 18-годишната Велина Андреева. Според полицията в Карлово вероятната причина за катастрофата е управление на автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, както и употреба на алкохол. Материалите по случая са предадени на Военна прокуратура - Пловдив. Неризов е кадрови военен в 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово.

Часове след нападението на базата ни в Кербала (на 27 декември), когато загинаха 5-има военослужещи, а близо 21 бяха ранени, на място в катастрофа загива кадровият военен от карловската бригада Пламен П. Управляваният от него автомобил "Опел Вектра" е намерен от случаен минувач преобърнат в канавката на пътя между селата Бегово и Сухозем.

Това са само случаите, за които официално е съобщено в бюлетина на МВР. В Карлово хората говорят за поне още пет катастрофи, завършили със смъртта на завърнали се мисия военни. КАТ не води статистика на загиналите по професии и затова не може да се даде пълна информация за инцидентите. Военна полиция със сигурност прави такава статистика, но тя е "секретна" и не може да бъде огласена.

Местните медии споделиха пред "Сега", че



теми от този род са табу за тях.



От няколко месеца те не получават и бюлетина за произшествията в региона. На операторите от местните телевизии е забранено дори да снимат обществени обекти - като болницата, училището и кметството. За поделението пък да не говорим. Аргументът - съображения за сигурност.

"Много лоша тенденция е, че военните карат бързо извън поделенията. Правили сме инструктаж, но няма ефект. Не мога да коментирам дали това се дължи на стрес или не. Има си специалисти. Лошо, много лошо", коментира пред "Сега" ген. Никола Колев.

"Потресен съм и е жалко е, че това се случва тук в България, след всичко преживяно в Кербала и след като успяхме да направим максималното, за да се върнем живи и здрави", заяви командирът на Втория пехотен батальон подп. Петко Лилов. Той обеща, че ще намери време, заедно с командването, да проведе разговори с колегите си на тази тема.

Според психолозите много от завърналите се от Ирак



страдат от т.нар. посттравматичен стрес,



известен и като виетнамски синдром. Той е често явление сред участвалите в бойни действия. Много от завърналите се от фронта не могат да се адаптират отново към мирния живот. От посттравматичен стрес са страдали 31% от американците, воювали във Виетнам. Същата тенденция се наблюдава и сред сражавалите се в Ирак.

От посттравматичен стрес страдат най-вече военослужещите, които бяха в първия пехотен батальон, който преживя нападение с камион-бомба и непрекъснато бе обстрелван в базата в Кербала.

Според психолозите за стресова ситуация се счита дори и промяна във финансовото състояние на човек. След завръщането си в България тези момчета в един момент се оказват с над 20 000 лв. в джоба си. Първо си купуват коли, а после започват да "разпускат" по нашенски. Околните пък непрекъснато подтикват боеца да се връща в спомените си: "Е, как беше там? Колко гадове изби?"

Стресът е нормална реакция на необичайната ситуация, обяснява зам.-началникът на Центъра по психология и психопрофилактика майор д-р Красен Даскалов. Първата му фаза е тревожност, а последната - губене на контрол. Това състояние не е нито срамно, нито страшно.

От всички мисии с наше участие има само един миротворец, който се е завърнал у нас по психологически причини, каза преди време пред "Сега" Даскалов. И в момента в мисията ни в Ирак има психолог.

Бойците обаче се наблюдават преди и по време на мисия. Когато се завърнат от нея, те задължително преминават през преглед във ВМА, където се изследват за всякакви заболявания - дори и за СПИН. След като бъдат пуснати в отпуск обаче, специалистите забравят за тях. Внимание на даден боец се обръща само ако той сам потърси помощ или направи нещо много явно и шумно в самото поделение. Поведението на военнослужещите в обществото не се следи, а стресовите прояви най-ярко се проявяват там.

Няма точни данни



колко от рейнджърите са се върнали от Ирак заради стрес.



Според официалната информация три дни след атентата срещу базата ни в Кербала на 27 декември 2003 г. в България заедно с ковчезите на петимата загинали се прибраха още четирима рейнджъри, изпаднали в боен шок. След едноседмични денонощни нападения в края на април т.г. по обектите, които се охраняваха от нашите миротворци - губернаторството и местната полиция, в началото на май в България бяха върнати 24-ма бойци. "Осем от тях бяха отзовани от мисията по преценка на командирите и психолога заради преживян боен стрес", обясни тогава ген. Никола Колев. Останалите са върнати по "собствено желание".

Голяма част от момчетата не смеят да потърсят среща с психолога на батальона, за да не ги нарекат колегите им "страхливци". Други пък си измислят лични причини, за да се оттърват от мисията.

След завръщането си в страната ни няколко от рейнджърите са били настанени в санаториума на ВМА в Банкя. Оттам отказаха да разговарят официално с екипа на "Сега". Служители на болничното заведение довериха, че е имало бойци от Кербала, но според тях те дошли по собствено желание в санаториума, тъй като искали да си починат в малкото градче в близост до София.



"Изпращането на такъв контингент винаги крие рискове



- както от медицинска, така и от психологическа гледна точка", коментира пред "Сега" началникът на Военно-медицинска академия ген. Стоян Тонев. "Рейнджърите са подбрани в специалния център за психопрофилактика и са минали психологически тестове, има и психиатър в екипа, но това не означава, че няма да се появят проблеми на място, когото войниците бъдат поставени в екстремални условия.

Класическият пример е, когато израелската армия влезе в Ливан и стигна до Бейрут. Тя превъзхождаше и ливанската армия, и палестинците, но не беше психологически подготвена за воюва в голям град. Жертвите бяха минимални, но над 100 души получиха депресия и психически отклонения от това, че започнаха да воюват в нехарактерна за тях обстановка. Извън града се воюва по един начин, а в града започваш да очакваш от всеки цивилен да стреля по теб или дори да хвърли камък. И не можеш да издържиш на това напрежение. Затова техните загуби бяха повече психологически, отколкото военни", обясни той.



(Какво мислят българските рейнджъри за стреса? Какви са били отношенията им с поляците и американците в Ирак? Четете в броя в понеделник)