Виетнамската война уби 58 000 американци за 10 години. Виетнамският синдром отне живота на 100 000 американци, самоубили се през десетилетията след войната. Тази коварна болест според едни психиатри е посттравматичен стрес, но според други е ново явление, защото не е наблюдавана в такива измерения сред ветераните от Втората световна война.

Коригираният за последен път през 1990 г. доклад на Администрацията на ветераните посочва, че 31% от воювалите във Виетнам, или една трета, са показали симптоми на Виетнамски синдром. През Виетнам за едно десетилетие (1964-1973 г.) са минали около 5 милиона американци - войници и обслужващ персонал.

Синдромът се проявява в болезнени спомени, които превръщат човека в психически инвалид. Той изпитва постоянна тревога и страхове, изпада в отчужденост, депресия, неспособност да се концентрира, безсъние, получава кошмари, чувство за вина и за прекъсване на корените, отпадналост, нетърпеливост в работата.

Две трети от изпадналите в такова психическо разстройство се възстановяват постепенно. Една трета от ветераните от Виетнам обаче се смятат от специалистите за



психическа бомба с часовников механизъм.



Техните страдания започват месеци и години след завръщането от войната. Статистики показват, че апогеят на болестта настъпва на осмата година. Бившите войници не успяват да се адаптират към мирния живот и обществото ги отхвърля.

По правило ветераните се държат твърде независимо в отношенията с началниците си и прекалено взискателно към подчинените. Спрямо равните по длъжност не търпят фалш и лицемерие, показват се много праволинейни. Затова са неудобни за околните, те ги отблъскват и ги принуждават да се затварят в себе си. Много от тях стават алкохолици и наркомани. Крайната степен на отчуждение ги хвърля в отчаяние и желание за самоубийство.

Фронтоваците, които пряко са участвали в боевете, са 15% от всички ветерани. При тях се наблюдава страх от нападение в гръб, чувство за вина, че са останали живи, самоидентификация с убитите. У повечето от заболелите от синдрома се развива рязко отрицателно отношение към властите и социалните институции. Според психолози, които са участвали във войната, синдромът разрушава личността на виетнамските ветерани, защото се съчетава с усещането за участие в несправедлива война. Пратените във Виетнам са изпитвали трудности с опознаването на противника, наблюдавали са как страда мирното население по тяхна вина. Заедно с това са съзнавали, че се сражават на чужда територия, докато връстниците им у дома си живеят мирно и доволно. Сблъсъкът с мирната действителност при завръщането е бил



болезнено развенчаване на целите на войната.



Виетнамският синдром освен постравматично разстройство след боя е и срив на ценностната система при осъзнаването на дълбоката пропаст между справедливата и несправедливата война. След Виетнам Съединените щати се отказаха от наборната военна служба и преминаха изцяло към професионална армия, за да се избавят именно от психическите рискове, които се проявяват у войници с нормално гражданско съзнание.

Някои анализатори са склонни да смятат, че Виетнамският синдром е раздухан от пацифисти и леви активисти с политически цели. Други се отнасят мнително към организациите на ветераните, защото подозират, че те спекулират с исканията си за признаване на инвалидност на голям брой бивши войници. Ветераните, които са признати за 100 процента инвалиди поради посттравматичен стрес, имат право на пенсия от 2000-3000 долара месечно до края на живота си, която, разбира се, не се облага с данъци.

Виетнамският синдром



освен медицински, има и политически измерения.



Смята се, че той засяга повече демократите в САЩ, защото именно при управлението на президента от техните среди Линдън Джонсън страната затъна най-дълбоко във виетнамското блато. Изтеглянето на войските стана при републиканеца Ричард Никсън. Затова президентите демократи през следващите десетилетия се пазят от големи конфликти и си позволяват малки операции с локален ефект - по възможност с участие на други съюзници.

Републиканците като Джордж Буш нямат толкова болезнено чувство за вина и затова по-смело се впускат в големи военни операции, включително и с риска САЩ да поемат основните пасиви от бойните действия.

След войната в Залива обаче от синдрома на посттравматичния стрес са заболели едва 9% от войниците. Това е в резултат на променените критерии на подбор.

Тази година американците са направили изследвания, от които следва, че около 16% от войниците, биещи се в Ирак, страдат от синдрома на поттравматичния стрес.