Проблеми със стреса след завръщането от Ирак имат и поляците, които бяха в Кербала заедно с българите. Според официалната статистика по психологически причини са се върнали 33 души - 7 от първата смяна на батальона, 23 - от втората и 3 - от третата.

Преди време "Газета виборча" също направи свое разследване за психическото състояние на войниците, завърнали се от Ирак. Ето част от него.

"Това, че



само 33-ма от около 7500 войници са евакуирани



заради психологически причини, говори за добрия подбор, това е само 0,7%. Всички минават психологически изследвания (диагноза на личността и справяне в трудни ситуации), практически упражнения с колектив психолози. За Ирак заминават предимно млади хора, но всички те са преминали двугодишна служба и са добре подготвени (преобладаващата част от войниците от 1 и 2 смяна идват от елитни спецчасти). Част от войниците са участвали в мироопазващи мисии в бивша Югославия или Афганистан. Това са най-добрите свръхсрочни войници", обяснява пред вестника полк. Лех Кошиорек от Командването на сухопътните сили на Полша. Според него службата в стабилизационната мисия е съществена част от обучението в Полша и показател за умението за действие, което не може да се осъществи на полигон. Войниците, които изпълняват службата си в конвоите или патрулите, освен чисто военни умения, се учат да бъдат парламентьори, да изпълняват ролята на полицаи, да оказват първа помощ и т.н.

Редник Томаш Миклас (фамилията е променена) е един от шестимата полски защитници на кметството в Кербала, за когото



тази акция се оказа свръхсилите му



и когото лекарите от болницата там връщат в Полша с диагноза "посттравматичен стрес". Те са настанени в психиатричните отделения на болници в Краков, Вроцлав и Бидгошч.

Отделението в Бидгошч е стая на партера с решетки на прозорците. Приближаваме се до едър тридесет и няколко годишен мъж по пижама. Очите му са хлътнали, лицето - неподвижно.

- Искаме да говорим за войната.

- Искам да забравя за това, а не да приказвам. Тук никой няма да говори за никаква война.

Артур Кемплински, зам.началник на психиатричното отделение на военната болница, обяснява: "След такива преживявания те се затварят в себе си. Имат проблеми с общуването. Страхуват се да не бъдат обвинени, че са страхливи."

"Не става дума за страх. Пред лицето на смъртта всеки се страхува, независимо от опита. Това е естествена реакция", казва и кап. Ивона Юркевич-Левандовска, психолог, която е била в Ирак с втория полски контингент. Тя обяснява, че посттравматичният стрес при повечето е предизвикан от инцидент при разминирането. Неколцина сапьори се взривяват, а после колегите им са събирали тленните им останки. "След такъв шок нито един не бе годен за служба", заключава тя.



На 91 полски рейнджъри, завърнали се от Ирак,



е поставена диагнозата посттравматичен стрес. Повечето са изчакали смяната на контингента и едва след това са потърсили помощ, макар че още в Ирак са започнали да имат кошмари, задушавания и апатия.

"Не ги оставяме без грижи. Най-засегнатите се възстановяват в болници, а войниците с по-малки травми - в санаториуми", казва полк. Виеслав Сойка, главен лекар на полската армия.

"Няма отговор на въпроса кога болният ще се излекува напълно от синдрома. Военните преживявания ще се проявяват. След няколко години ще стане ясно какви са пораженията в психиката на войниците", добавя Кемплински