Едно е да ти врачува вмирисана на яхния дебела вуйна или циганка с брадавица на носа, друго - да ти гледа на кафе бас от Софийската опера. Някак притеснително е да питаш мъж с внушителен раменен пояс, интелигентен поглед и салонни маниери кога ще се ожениш, родиш и дали левият ти бъбрек е в ред. Още повече, ако знаеш, че преди малко той е омайвал публиката с изпълнения на Мусоргски например. Обаче ясновидската дарба очевидно не се съобразява нито с пола и интелекта, нито с амбициозните напъни на журналистите да я обяснят на една вестникарска страница, нито даже с желанието на притежателя й да я има ли, да я няма ли. Тя най-неканено посетила първокурсника на музикалната академия Иван Рушев, обучаващ се по онова време на оперно пеене при големия наш бас Михаил Попов.

---------

Първия си ясновидски сеанс младият Иван Рушев провел в едно кафене на "Графа", където сервирали турско кайве във филджани. На шега обърнал изпитата чашка на свой колега, с когото седeли там на раздумка. Приятелят бил толкова впечатлен от врачуването, че доброволно станал първият пиар на състудента си. А първия си хонорар за гадателство Иван получил от една чистачка на консерваторията, когато 1 лев все още бил пари. Признава обаче, че чашата с кафе в повечето случаи е само за "маскировка". Тя служи за осъществяване на контакт с обекта, на когото гадае. Баба Ванга например използвала за тази цел бучка захар. Противно на очакванията, известният софийски ясновидец



не е солидарен с котилото екстрасенси и магове,



нароили се напоследък и окупирали ефира на доста телевизии. Заклеймява ги като откровени мошеници и самодейци. Внимателно подбира "сцените", на които той самият се появява в ролята си на гадател. Участвал е при Гала, в "Изборът" при Снежана Атанасова, но в "Канал 2001" например - никога. Защото "статутът" на дарбата му е друг. По негово време в София имало само 10 подобни феномена и Иван Рушев бил един от тях. Поради криминалността на занятието, те ходели скришом по адреси. Не можели ей тъй да афишират таланта си. Така че софийските сгради, обходени от оперния певец, са повече от необходените. Без охота басът признава, че доста известни личности са търсели услугите му, но от етичност отказва да цитира имена. Изпуска се, че и сега



има "клиентки" от управляващата партия,



и че постоянно го търсят разни дами депутатки и естрадни величия. Отрича обаче да е гледал на Лили Иванова, пословична с интереса си към окултното. В по-далечното минало настоятелно бил търсен дори от една известна секретарка на РК на партията, заклета комунистка. Което идва да покаже, че философските материалистични учения не са имали чак такова влияние върху масите, каквото им се приписва. В началото на 80-те при Рушев дошла дори набедената за ясновидка на Берлускони Теодора Стефанова, за да пита дали ще й дадат виза за Италия.

Още се гордее с онова "2:1 за Рушев" по време на Световното по футбол в САЩ. По ирония на съдбата тогава двамата "колеги" се оказват снимка до снимка в пресата, поканени да прогнозират резултатите от мача България - Германия. А като капак - до тях и Ванга. Теодора тогава нищо не познала, баба Ванга уцелила около десетката, а Иван Рушев ударил право в целта, но щял да получи инфаркт, докато се играел мачът. От страх да не го разкъсат разлютени фенове, че се представял за лъжепророк. "Може да попитате вашата колежка Надя Чолакова с каква точност бях предвидил датата на падането на Филип-Димитровото правителство навремето" - разпалва се Рушев.

Към ясновидските си способности той е самокритичен: "Аз не лекувам, само предсказвам. Някои мои "колеги" твърдят, че чуват гласове, виждат образи.



Опазил ме Бог! Не съм шизофреник



Просто в главата ми изплува предварителна информация за бъдещи събития. Необяснимо е." Но е категоричен, че "бъдещето не е на атома, а на хората, владеещи парапсихологични способности". Признава, че не може да "гледа" на всекиго и че му се е случвало да връща хора по причина енергиен вампиризъм. Бил чувал, че и Ванга, която приемала към 30 души дневно, познавала само на 10-ина. Винаги е казвал, че има две майки - едната - рождената, а другата, духовната - леля му Ана Игнатиевна. От нея наследява и гласа, и дарбата си да вижда в бъдещето. Ана Игнатиева била не само изтъкната оперна певица, но гледала и на кафе. А прабабата столетница на Иван Рушев била толкова веща знахарка и билкарка, че и на стари години я пренасяли с черга от къща на къща, за да помага. Две стаи в дома й в село Мирково били пълни до тавана с билки.

Веднъж като



чакал на опашка пред портата на Ванга,



тя извикала силно отвътре: "Я да влезе оня с убавиа глас, дето с него на едно дърво сме расле." Влязъл Иван Рушев и я попитал защо така говори. А тя: "Защото и на твоята глава, като и на моята, не идват хора с радости, а с трудности." Тази случка не накарала оперния певец да се възгордее. Напротив. Схващането му, че ще дойде време, когато всички хора ще са развили т. нар. "трето око" и ще могат да проникват в бъдещето, е непоклатимо. Може и да е прав. И сега у някои нищо неподозиращи индивиди след екстремни преживявания се отключват закодираните провидчески заложби.

Изгоненият от операта заради партийни пристрастия Иван Рушев не крие левите си убеждения (гордее се, че произхожда от семейство на активни борци, в дома му се е укривала Йорданка Чанкова), нито русофилските си уклони (специализирал е в Киев, обожава руски романси), но те не са определящи за симпатиите, които храни към Людмила. Почувствал, че с дъщерята на бившия първи би могъл да направи уникален контакт. Съмнява се, че България и до днес е разбрала какво е имала и какво е загубила в лицето на Людмила Живкова.

Да гледаш на кафе



не е престижно за един оперен певец,



смята 18-годишният син на Иван Рушев. Баща му не е съгласен. Защото ясновидството не е нито хоби, нито въпрос на избор. То е съдба. Басът не се чувства нито велик оперен певец, нито се смята за свръхчовек заради ясновидската си дарба. До големите концертни подиуми според него стигат не най-талантливите, а най-настойчивите. А той бил опериран именно от настойчивост. Казват, че талантът е единицата, а нулите са работата. За Иван Рушев шансът бил единицата, а нулите - всичко останало. Все пак не се оплаква от липса на внимание - тази година през юни в камерното фоайе на операта са чествали 30 години от творческата му кариера. При все скромността му, залата е била препълнена с хора, дошли да чуят "Песни и танци на смъртта" в негово изпълнение (вокални творби, изпети до този момент от Гяуров, Гюзелев и Борис Христов).

Иска ми се прогнозата му за България през 2005

да е вярна 100%. Защото е категоричен, че следващата година ни чака по-добро, а не по-лошо. "Новите хора, които ще дойдат на власт след изборите, ще обърнат по-голямо внимание на бедните. И България най-после ще има по-социално ориентирано правителство." - твърди той. Видял го бил в кафето. Ще видим.