Има две малки възвишения в югоизточната част на Плевен, които преди 150 години са се наричали просто "Зелените хълмове". Само за два месеца по време на Руско-турската война - от 20 юли до 12 септември 1877 г., между тях оставят костите си 16 000 души и мястото с право влиза в историята като "Мъртвата долина".
Било е адско лято. Три пъти частите, командвани от генерал Михаил Скобелев и румънския княз Карол, атакуват турските редути "Иса Ага" и "Кованлък". Гарнизонът на Осман паша отблъсква всеки щурм. В края на септември в щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който поема командването и решава - четвърта атака няма да има. Започва блокадата на Плевен. След два месеца и половина Осман паша се опитва да изведе турската армия към София, но е обграден край река Вит и на 10 декември се предава. На следващия ден руският император Александър II влиза в града и приема капитулацията на турците. След още един ден - Иван Вазов пише:
"Плевен падна! Ден велик!"
Всеки трябва да знае тази история. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Без никакво преувеличение - костите в Мъртвата долина са положени в темелите на държавата ни.
Няма плевенчанин, няма истински патриот, който не знае тази история. Затова е изключително странно, че точно в града-герой Плевен е родена идеята Мъртвата долина - тази светая светих за свободата ни, да бъде обявена за пасище. Това е непонятна, неописуема гавра. Това е все едно край саркофага на Наполеон в Дома на инвалида в Париж да бъде отворен ресторант за бързи закуски; все едно паметници на незнайния войн да бъдат разрушени, щото върху тях ще се строи блок.
У нас досега такава гавра с войнишки паметник още не се е случвала. Случвало се е в СССР, когато Сталин нарежда да бъде махнат паметникът на същия този Скобелев, само защото е известен като "Белия генерал".
Пази Боже, днес да не се стига до трагикомичната ситуация, в която
историците да бранят с телата си Мъртвата долина.
А те са абсолютно прави като прогнозират, че безумното решение може да доведе до социално напрежение в града. Няма как истински плевенчанин да стои кротко, ако вакли овце бъдат пуснати да пасат край Братската могила, която е съхранила костите на войниците. Или ако се случи по-лошото, но по-вероятното - земята в долината да бъде разпарчетосана и продадена, а с нея в частни ръце да преминат и двата язовира в района, в които някой сигурно крои планове да лови дребен уклей на бял червей. Да припомняме ли как едно време генерал Заимов е стрелял в гумите на камионите с чакъл, пратени от бизнесмени, решили да застроят огромния парк Кайлъка.
Да се надяваме, че в поземления план на онази общинска комисия е допуснато недоглеждане. Сигурно така е станало. Няма как нормален човек да заиграва с такива важни неща като паметта на града, честта на нацията, славата на героите. В цялата тази история важна е свободата и пред нея не издържат никакви реституционни амбиции, решения на министерства, скици на комисии и тем подобни. Няма значение дали Долорес Арсенова е имала основание да заличи Скобелевия парк и Мъртвата долина от регистъра на защитените територии, защото не се вписват в рамките на закона с растителните видове. Няма значение как земята е попаднала в земеделското министерство и защо то смята, че тя е пасище. Няма абсолютно никакво значение дали хилядите войници са оставили костите си заради имперските амбиции на Русия, заради мегаславизма на Москва или нещо друго. Важна е свободата, която идва в България след последната голяма битка във въпросната война - битката при Плевен.
Важно е грешките да не се мултиплицират.
Също толкова важни са историята и смъртта. Особено в градове като Плевен, в които може да се проследи цялото развитие на цивилизацията по нашите земи. В градове, в които оградите на музеите са направени от пушки и топове. В които има Мавзолей, препълнен с кости на български, руски, румънски, финландски, украински, белоруски, молдовски войници. Никой няма право да се подиграва с тях.
* Авторът е роден и израстнал в Плевен
|
|