Компанията е създадена в началото на 90-те години от братята Дани и Ави Лърнър, родени в Хайфа, Израел. Започват да снимат предимно второразрядни екшъни за директно видеоразпространение. До днес заглавията в портфолиото им надхвърлят 100. Филмите са нискобюджетни, от типа на онези, които задоволяваха глада на българския киноманиак в пиратските времена.

Създаването на втората им продуцентска компания "Милениум" през 1997 г. почти съвпада по време със стъпването им в България. През 2000 г. тъкмо у нас те снимат първите си по-сериозни филми - посветеният на Холокоста "Сивата зона" (с участието на Харви Кайтел, Мира Сорвино и Стив Бушеми) и "Заповедта" с Жан-Клод ван Дам.

През 2002 г. името им бе замесено в скандал с данъчните. "Ню имидж" настояваха да им бъде върнато ДДС-то, тъй като произвеждат продукция за износ. По това време бе регистрирана и "Ню имидж България" - управлявана от Дейвид Варод, тя е 100% собственост на холивудската "Ню имидж". За нея днес работят около 600 българи.

Финализирането на сделката за "Бояна" изглежда даде крила (или нови източници на пари) на чужденците и те стартираха в България два наистина сериозни проекта - "Черната далия" на Брайън де Палма, с бюджет 50 милиона долара, и "Договорът" на Брус Бересфорд, чиято първа клапа бе тази седмица. И двата докараха у нас актуални носители на "Оскар" - Хилъри Суонк и Морган Фрийман.

"Ню имидж" са типична независима продукционна компания, която търгува филмите си на парче на фестивалните кинопазари (за разлика от мейджърите, които работят с локални дистрибутори). Не се ползва с особено популярно име и творчески успехи, за разлика от други инди-продуценти с малки обороти, но висока оценка от критиката.

Очевидно е, че малка, "семейна" фирма, каквато е "Ню имидж" ще обслужва само и единствено своите финансови интереси,



ако АП и законът не й сложат юзди



Погледите са концентрирани предимно върху апетитния терен, чиято стойност далеч надхвърля смешните суми, предложени за "Бояна".

Но рисковете са разнопосочни.

Дори ако приемем, че "Ню имидж" спазят основните рамки на договора и не препродават активите, съществува 100%-ова реална опасност киностудията да се окаже в ръцете на монополист. "Ню имидж" вероятно НЯМА да снимат български филми, както не са снимали и досега (като изключим копродуцентството и бъдещото дистрибутиране на близкия по тематика до сърцето им "Деца от восък" с реж. Иван Ничев). За тях българските актьори са евтина работна ръка, каквото са и осветителите или строителите на декори.

"Ню имидж" едва ли ще започне да предлага и филмопроизводствени услуги на други компании - тя ще предпочете да заема капацитета на "Бояна" със своя продукция. Това веднага предизвиква опасения, че



американците няма да инвестират в технологичното развитие



на компанията, тъй като явно ги устройва това, което Киноцентърът предлага днес.

Колкото до земята, "Ню имидж" вече заявиха апетити за строителство на студио край Панчарево, а снимачните им площадки са из цяла България. Ако утре цените в Румъния се окажат по-ниски, а възможностите - по-добри, вероятно "Ню имидж България" ще метаморфозира в "Ню имидж Румъния". Тенденциите за изграждане на студиа и преместване на производствените мощности в задните части на географията блазнят дори големите компании (виж студиата на "Фокс" в Австралия и "Ню Лайн Синема" в Нова Зеландия). Не само земята е по-евтина от тази в Калифорния - по-евтина е и работната ръка, и ноухауто, а напоследък и цели студии се продават за жълти стотинки (6 милиона евро не могат да бъдат наречени никак другояче).



Никой не обещава големите да играят честно,



но световноизвестни компании като "Бавария филм" и "Ийлинг Студиос" са много по-заинтересовани името им да не влиза в "черния списък" на световния развлекателен бизнес. Докато "Ню имидж" няма фасада за петнене и, на практика, нищо за губене. Нито националните интереси, нито високите художествени стойност са сред приоритетите на братята-евреи. Продава се поредната апетитна хапка от България на купувач, който може да прави с нея каквото си иска. Към днешна дата по въпроса могат да се направят две неща - да се разчита на честната им дума или пък сделката за Киноцентъра да се точи още години. Тоя приватизационен филм вече сме го гледали.

Без никакви лоши чувства към "Ню имидж", те ще се възползват максимално от създадените възможности. Сделката за "Бояна" извиква много ясни асоциации с поговорката "не е луд, който яде зелника, а който му го дава". Колкото до факта, че Варод мигом се почувства в свои води и абсолютно незаконно сложи своя охрана на бариерата на държавна собственост - това вече е една друга народна мъдрост, за тарльо и одъра.