За пореден път вчера съдът отложи две дела за катастрофи, причинили смъртта на трима души.
При едната шофьор блъсна семейство на столичната улица "Цар Освободител", при другата младеж от Враца уби двама свои съграждани ученици. И двете са от 2003 г. Първото дело бе отложено заради болничен лист на адвокат, а второто - поради искане да се извикат двама офицери от МВР, които са били отговорни за вземането на кръвна проба за алкохол.
Трета година българското правосъдие не може да накаже дори на първа инстанция и шофьор, който след употреба на алкохол помете с колата си 9-има души на столична спирка. Един от тях е мъртъв, а други 8 още "ближат" раните си. Само преди седмица делото срещу вече 27-годишния Александър Александров бе отложено за пореден път - сега за септември. Причината - не се явили част от свидетелите.
Няма спор, че правосъдието трябва да се основава на солидни доказателства. Когато обаче има повече от очевиден случай, с ясни и категорични резултати от експертизи, с доказана фактическа обстановка, протакането превръща правосъдието в милосърдие. Още повече че този конкретен подсъдим бе хванат да кара след инцидента чужда кола без книжка и отново след употреба на алкохол. За последното си деяние той бе наказан с 1000 лв. глоба и отнемане на шофьорската книжка за 3 г. по административно дело. Абсурдът е пълен, като се има предвид, че второто си провинение той извърши, защото магистратите отказаха да го задържат под стража.
Каква е гаранцията, че и сега той не кара нечия чужда кола
пак на няколко чаши? Никаква! Това нормално ли е?
Друг съдебен състав пък постанови 3 години условна присъда за жена, причинила при катастрофа смъртта на 14-годишната ученичка от Американския колеж в столицата Дафина Георгиева. Инцидентът стана на 18 ноември 2003 г. Тогава пежо, управлявано от подсъдимата, блъсна осмокласничката на бул. "Александър Малинов". Според обвинението жената е карала с повече от разрешените 50 км в час. Защитата твърди, че дори скоростта да е била по-ниска, ударът бил неизбежен. Самата подсъдима смята, че починалото момиче и тя са станали жертва на "чужда немарливост", тъй като на пътния участък не е имало маркировка и знаци за пешеходна зона. Бащата на Дафина от своя страна смята, че е необходима по-голяма строгост на закона за водачи с безотговорно поведение на пътя.
Всички са прави по един или друг начин
Защото още в самото начало случаят предизвика взрив на детска активност срещу кървавата трагедия - кампании "Да дадем зелена светлина на живота" и "Жив съм". А мястото на инцидента действително е без маркировка, без добри обозначения, с постоянно преминаващи деца. И в момента е такова. Маркировката, сложена след смъртта на момичето, почти не се вижда. Колите пак прелитат с висока скорост. До следващия кървав инцидент.
Сигурно мнозина позабравиха как съд даде 3 години условна присъда на Павел Йотов от Враца, който в 4.00 ч. на 22 юни 2003 г. връхлетя в гръб и уби десетокласничката Мария Въльовска и единадесетокласника Десислав Станкулов. Именно неговото дело е едно от отложените вчера. Син на ексшеф на окръжно следствие и зет на началник на полицейско управление, причинилият катастрофата младеж получи неочаквано условно наказание. Защото кръвната му проба за алкохол била неправилно взета и не може да служи за доказателство. Последва бурен обществен протест и Софийски апелативен съд върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда, защото първият пропуснал да си направи отвод.
Но тук
думата не е за юридическите врътки
и безбрежни процедури, които по пътно-транспортните дела са практика. Не и за абсурдните съдебни тълкувания, които са ежедневие и по други дела. А за това, че издаването само на условни присъди поощрява безумията по пътищата. За това, че всякакви шофьори авантюристи безотговорно и безнаказано се отдават на бабаишки каскади, често завършващи с фатален край. Така правосъдието и неговата изначална справедливост се превръщат в милосърдие към признати за виновни и в лош знак към паметта на жертвите и към техните роднини. И всъщност волно или неволно генерират касапницата на пътя.
Това си е убийство, както и да го погледнеш. Въпроса е кой носи вина за това.
Ако е неволно - водача (но по невнимание); ако е поради липса на знаци и маркировки - съответния чиновник в общината(персонална отговорност!); ако е заради пешеходеца - водача е невинен; ако е по вина на водача - за предумишлено убийство; предварителната употреба на алкохол, дрога и други подобни вещества се смята за утежняващо вината обтоятелство. Разбира се, оръжието на престъплението се конфискува след доказване на вината на водача, а ако не е негово, то той се осъжда да заплати стойноста му на действителния собственик.
Някакви пропуски в тази постановка?
