|
Важно уточнение. Този текст не бива да се приема като оспорване приноса на номинираните кандидатки. Полученото одобрение от организационния комитет по инициативата казва достатъчно за приноса на тези жени. Това обаче не променя факта, че
конкуренция у нас на практика нямаше.
Какво трябваше да се случи по план? Ключово за инициативата е информирането на максимално много организации и общности за възможността да номинират жени за наградата, обясни пред "Сега" Марен Хартие, координатор за Швейцария. С цел да се улесни разпространението на информацията и обработването на документите, швейцарците определят 20 широки региона, обхващащи всички страни, и назначават по един регионален координатор.
На българска почва обаче
задачата става свръхсекретна.
Затова и трите кандидатки, впоследствие одобрени от комитета, се оказват излъчени от една-единствена женска организация - Национална асоциация "Жени в науката". Две от дамите членуват в нея, третата е работила с тях дълги години по различни проекти. Защо се получава така?
"Получихме изрично предупреждение от регионалния координатор, че инициативата не трябва да се разгласява публично", твърди шефът на асоциацията доц. Тодорка Попова. Затова от асоциацията информирали за възможността единствено своите клубове по университети, пратили предложение и до журналистката Елена Йончева. Попова предполага, че нейната организация е избрана да прави номинациите, защото жените, членуващи в нея, покриват голям спектър от науката и живота.
Как е възможно такова преиначаване? Има две обяснения. Едното - координаторката не си е свършила работата, и второто - от асоциацията са си самовнушили, че отговарят на национално ниво за номинациите. Към второто навеждат изказвания на една от номинираните дами, че асоциацията на практика се явява като национален координатор.
Така или иначе и в двата варианта липсата на добра информираност от страна на асоциацията е странна. И най-беглият прочит на публикуваните на сайта разяснения показва, че нашето изпълнение е доста встрани от идеята на организаторите.
Направо е смехотворно някой да повярва, че провеждането на подобна инициатива може да е секретно. Организаторите многократно изтъкват на сайта си, че искат да излъчат жени, чиято работа, макар и сериозна, остава встрани от общественото внимание. Това просто е невъзможно при секретност на мисията. За да избегнат номинирането на така или иначе публични фигури, от организацията допълнително поставят своеобразни квоти - 35% от одобрените 1000 кандидатки да са представили на микрообщности - малки градове, кланове, дори квартали. Иска се 25% да работят на регионално ниво, 20% - на национално, и едва по 10 % - на двустранно и международно. И трите одобрени български кандидатки работят на високо ниво - Лиляна Вълчева в сферата на равните права на жени в науката, проф. Иванка Лечева - за същото плюс екология, Геновева Тишева - управител на асоциация "Джендър изследвания" - в сферата на равните права между половете.
Защо бе важно правилата да са спазени?
Липсата на прозрачност на практика предотврати случването на дебати в българското общество. Нещо повече - профилът на класираните кандидатки навежда на мисълта, че това са най-сериозните проблеми по линия на мира у нас (спрямо широката дефиниция). Според идеята на организаторите по одобрените кандидатки може да се съди в кои региони на света кои дейности са най-важни за мира и сигурността. Техният принос тепърва ще бъде обект на научни изследвания и дебати.
Всичко това обаче е качулка след дъжд. На 1000-а жени, включително и трите българки, оттук нататък може само да стискаме палци.