|
- Полезният изход е да се състави правителство с едно стабилно парламентарно мнозинство, което да може да управлява България поне през следващите 2 години, докато завърши процесът на присъединяване към ЕС. Това е единственият полезен изход, който трябва да се основава на компромиса на партиите. Надявам се, че политическите лидери ще усвоят тази нова култура на компромиса и, каквото и да стане, тяхната цел ще е политическата стабилност. Този вариант може да се осъществи, като имаме партийно правителство - коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Оттук насетне възникват множество въпроси. Например, как да бъдат разпределени позициите, коя партия колко власт да получи и най-вече как да се реши въпросът кой да е премиерът.
- БСП и НДСВ тръгнаха от непримирими позиции по този въпрос?
- Така е. Но няма никаква политическа логика да имаме премиер, излъчен от партия, която общественото мнение смята за партия, изгубила изборите, както е в случая с НДСВ. А спазването на политическата логика е важно. Най-резонното е премиерът да е политическа фигура, излъчена от БСП. Под политическа фигура имам предвид човек, който е зависим от своята партия и е отговорен пред нея. Много се заговори за експертна фигура, която да е надпартийна. Звучи хубаво и има много такива фигури, които сигурно биха били добри премиери. Но в конкретния случай добър министър-председател ще бъде този, който ще бъде отговорен политически. В момента не виждам хипотеза, при която ще имаме експертен премиер, който да е политически отговорен. Лошо е, когато мислим за вариант, в който имаме партии, които имат главната задача да излъчват политически лидери и същевременно имаме правителства, които не зависят по никакъв начин от партиите. Това развращава изцяло политическата система.
- Значи, ако се случи надпартийният експертен кабинет, за който настояват някои от политическите играчи, това ще разврати политическата система у нас?
- Да, убеден съм в това. Надпартийните кабинети са нещо, към което би следвало да се прибягва крайно рядко и при твърде особени ситуации.
- Тя и сега е особена ситуацията?
- Особена е, но не такава, за каквато говоря. Надпартиен кабинет може да има, когато е надвиснала опасност и трябва да се постигне някакъв особен компромис, и в ситуация, при която няма доминираща политическа партия. Или политическият цвят е разделен толкова остро, че по никакъв начин не може да приеме един или друг политически лидер да оглави правителство. Сега ситуацията не е такава. Въпреки новостите в парламента и въпреки че много лидери възродиха в дискурса си език от началото на прехода, говорейки за врагове.
- Според НДСВ единственият гарант за стабилно правителство и изпълнение на договорената между партиите програма е Симеон отново да е премиер?
- Това е някакъв вид проява на политически фундаментализъм.
Не може една партия, която е загубила над един милион избиратели, да продължава да претендира, че е в позицията както през 2001 г. НДСВ в очите на публиката загуби тези избори. Затова е нелогично да се издигат такива искания.
Върви един мит, че Симеон е приеман добре в чужбина. Така е, но това не значи повече от онова, което значи. Персонално той не може да направи нищо повече, защото се очаква не да има просто фигура, която добре да представя България, а политическа фигура, която осъществява някаква програма и има подкрепата на избирателите и политическата класа.
- Друг аргумент на НДСВ е, че не може трите важни поста в държавата - президент, премиер и председател на парламента да са на БСП?
- Има някаква логика в такова изказване, но тя противоречи на логиката на самите избори. Ако приемем, че не би било полезно за една бъдеща правителствена коалиция БСП да държи основните ключове на властта, то как да излезем от тази ситуация, спазвайки вота на избирателите? Ако се направи кабинет начело със Симеон Сакскобургготски, тогава защо имаше избори? Какво се променя по същество спрямо ситуацията от 2001 г.? Рискуваме да покажем на избирателите, че изборите нямат никакво значение и става това, което се договорят лидерите. Ако това се случи, на следващите избори ще има не 54% участие, а 34% участие във вота. Това ще е пагубно за демократичния процес.
Очевидно в НДСВ има една група, която настоява Симеон да остане премиер. Това е стратегия, която иска да провали коалиция с БСП. Тази група в НДСВ се надява, че мандатът на БСП ще се провали, а НДСВ ще се договори с парламентарните партии и ще направи кабинет. Явно тази група смята, че това може да е дори кабинет на малцинството, което да получи мълчалива подкрепа от депутатите от дясното пространство.
- Звучи наивно. Не излизат сметките за една такава подкрепа.
- И на мен ми се струва наивно. Но вероятно в НДСВ разчитат на това, че пред възможността да има правителство начело с БСП, Иван Костов и Ахмед Доган биха предпочели да подкрепят мълчаливо мандата на НДСВ, без да влизат в коалиция. Вероятен е един друг изход - ако се провали коалицията БСП-НДСВ, левицата да направи правителство с ДПС и да разчита на подкрепата на отделни депутати.
- Доста рискован вариант...
- Да, такова правителство би оцеляло до първия вот на недоверие. Но кой знае! Прочитът на депутатските листи показва, че в тях има доста разнородни хора и възможността някои депутати да дезертират не е толкова изключена.
Но какво става с НДСВ тогава - нито Симеон има втори мандат, нито партията участва в управлението. Ако НДСВ остане в опозиция, има по-голям риск от разпад.
- То и ако е във властта, и Симеон не е премиер, пак може да се разцепи?
- Да, но въпросът е кога НДСВ може да заплува като самостоятелен субект, който не зависи толкова много от политическата съдба на лидера си. Опозицията е много благоприятна за укрепването на партиите. Два мандата като опозиция донесоха на БСП много положителни и оздравителни промени. Може би и НДСВ се нуждае от това, но е твърде рано, защото твърде малко опит е имала в управлението и като партия. И едно излизане в опозиция ще засили центробежните сили.
- Значи на НДСВ й е нужен още един мандат участие във властта, за да може да оцелее после в опозиция?
- Да, на НДСВ като партия е нужно да участва поне в още един управленски мандат, за да укрепи структурата си и да е ясно каква е нейната подкрепа. Засега това е партия на държавните служители, които са получили промоцията си по време на управлението на НДСВ. Партията няма структури в гражданското общество. Но ако продължи да участва в управлението, това ще я предпази от разпад и същевременно ще й даде възможност да работи повече в гражданското общество, и ще има шансове да укрепне и без фигурата на Симеон. Не изключвам и риска, за който говорят тези в НДСВ, че ако Симеон не остане премиер, партията ще се разпадне. Но този риск ще бъде много по-голям, ако заедно със загубения премиер остане в опозиция.
- И БСП трябва да отстъпи. Все пак тя няма мнозинство и не може да се държи високомерно и да отхвърля всяко условие?
- Голямо изпитание за лидерите на левицата е ситуацията и наистина не бива да се държат високомерно. Ясно е, че трябва да има компромиси и от двете страни. В правителството в оставка не всички фигури са неприемливи. Има министри като Милен Велчев и Меглена Кунева например, въпреки всичките критики, които са приемливи и за двете страни.
- Съществува мнение, че какъвто и да е кабинетът, той ще е нестабилен и затова трябва да има нови избори?
- Ако отидем на нови избори при същите правила и същите политически актьори, те няма да дадат коренно различен резултат. Ще има промяна на съотношението, но пак няма да има партия с мнозинство. На тях дори ще има още по-ниска избирателна активност и е много вероятно крайните партии като "Атака" да увеличат присъствието си в парламента.
- Преди година прогнозирахте, че разпадането на СДС ще роди националистическа партия, която ще влезе в парламента. Не се ли надценява малко тежестта на "Атака", твърдейки, че при нови избори тя ще получи двойно повече гласове?
- Може би малко пресилваме нещата, но трябва да се говори за това, защото то не е безобидно. Като състав на избирателното тяло "Атака" е разнородна група от разочаровани избиратели. Не си представям каквото и да било оправдание обаче да се гласува за "Атака", ако човек познава написаното и казаното от нейния лидер, защото това не е безобидно. "Атака" показа, че у нас не правим разлика между мнение и престъпление. Защото расизмът е престъпление, а не въпрос на мнение.
Има много версии за това какъв е характерът на "Атака". За мен по-вярна е тезата, че "Атака" е крайнодясна и причините за създаването й са и в разпада на дясното пространство. Електоралният терен е по-скоро на десницата, чиито избиратели са разочаровани от собствените си лидери. Независимо от структурата на вота за "Атака", достатъчно е човек да види посланията на лидера й, за да разбере, че това е крайнореакционна, радикалноконсервативна, ксенофобска и расистка десница, каквато съществува в Европа.
- А какво я чака десницата?
- Ще се случи както в епохата на феодална Европа - по-големите ще погълнат по-малките. Ще има един не много бърз процес на преливане на избиратели от десните партии върху една от тях. По-големи шансове да събере тези избиратели има ДСБ.
на никой не му пукаше особено, 
) Мизерен офис в апартамент в стара кооперация, обзаведен с протрито диванче две бюра без нито един компютър и 20 човека "национална" организация в цялата страна.