|
Преди 4 години НС зацикли при старта си, защото нямаше проектозакони, които да приема. Сега НС блокира, защото така поискаха депутатите. Въпреки че има куп тежки закони, които трябва да се приемат в кратки срокове. Такова поведение граничи с националното предателство.
Вчера бе пределно ясно, че малцинството в 40-ото НС - коалицията БСП-ДПС, има достатъчен ресурс да прокара кабинета "Станишев". Парадоксално, но факт - при тайно гласуване 116-те депутати на опозицията щяха да излязат повече от 124-те депутати на мнозинството. Както искате наречете тези, които бяха готови да гласуват със социалистите и Доган - предатели, изменници, ренегати, спасители, национално отговорни личности... Важното е, че план за одобряването на кабинета на малцинството имаше и той щеше да сработи.
Очевидно е обаче, че този план не включва ситуация, при която депутат от десните партии застава на трибуната и с ръка на сърцето казва: "Подкрепям левицата в името на Европа", например. Планът бе действащ, но мижитурски - БНС да подкрепи таен вот и после демонстративно да гласуват срещу правителството, а в същото време депутати от НДСВ да подкрепят кабинета на тайното гласуване.
Ако НДСВ, "Атака", ДСБ, СДС и БНС бяха сигурни, че са мнозинство, те просто щяха да отхвърлят от раз с явно гласуване проектокабинета на Станишев. За отрицателно време щяха да приключат всички процедури, дебати и гласувания. Да, ама не са сигурни. Или по-скоро са сигурни в обратното.
Драмата около гласуването на кабинета ще продължи и днес. И тъй като ситуацията едва ли ще се промени - ще продължи и утре, и вдругиден. По конституция няма срок за действие на правителство в оставка, няма срок и в който да се гласува нов кабинет. И НДСВ може отново да бяга от дебат и гласуване, както бягаше при драмата с "Булгартабак".
Агонията на политиката може да бъде избегната,
ако някой все пак се реши да играе рисково в тази патова ситуация. Ако десните допуснат бързо гласуване, кабинетът ще мине. Единственият полезен ход на противниците на Станишев и Доган е експресни консултации за съставяне на десноцентристко правителство. Те вече започнаха. Надежда Михайлова отиде да си поговори с Иван Костов, а всички заедно легитимираха "Атака" като съюзник.
Проблемът е, че десноцентристко правителство няма как да се състави на този етап. Защото
116 все още е повече от 124
Приказките, че българските десни могат да направят кабинет на малцинството като Микулаш Дзуринда в Словакия през септември 2002 г. са по-скоро горещ вятър в запустялата мелница на синята идея.
Лошата новина от вчера бе, че независимо дали ще имаме лево- или десноцентристко правителство, то ще бъде крехко като лист през септември. Сутрин няма да знаем дали кабинетът ще оцелее до вечерта. Вкопчилият се в кокала български депутат, самовлюбеният партиец, вечният опозиционер, би преградил с тялото си пътя на каквото и да е правителство. Българският политикан винаги има достойна причина за това - щото турците са в правителството, щото комунистите са в него, щото фашистите са в него, щото е на царя, щото не е на лелинчо му.
Цялото това противопоставяне ни връща 15 години назад. В годините на дивия антикомунизъм и безформения социализъм.
Лошото е, че
светлина от нийде се не види
Никой в този деградиращ парламент не отчита, че дори и да се стигне до избори, ситуацията вероятно ще остане същата - пак няма да има стабилно мнозинство, което да излъчи стабилно правителство.
Безотговорните депутати търкат парламентарните банки докато потоп съсипа реколтата, бензинът скочи до небето, а само жегата и евтините домати удържат инфлацията.
Светлина няма. Защото няма разум. Ако имаше такъв, някой щеше да направи широка коалиция с ясна цел - Европа. От Европа казаха пределно ясно - няма никакво значение кой е на власт в София, важното е да не губите и секунда. А депутатите проспаха вече един месец.
И всеки ден от този месец някой иска да прати циганите в лагер, турците в Анадола, царя в Мадрид, а Станишев в Херсон. Въздухът трепери.
Най-глупавият ход на десните вчера бе, че наистина легитимираха Волен.
Грешка! Отлично Цеков! 
явления.
