|
Топ ъв дъ топ на градския шик в края на соца, НДК и околното му пространство днес повече подхождат за стъргало на Китен. Гледката е отблъскваща още откъм двата фронтални подстъпа към "Меката на културата". Откъм "Фритьоф Нансен" ви посреща разрушеното сякаш от Дарт Вейдър и окончателно пратено в космическото небитие туловище на Осмоъгълния. На влизане откъм "Витошка" пък, отляво, са нахвърляни маси и столове на 2 големи кафенета тип началото на 90-те. Централното място и оборотът по никакъв начин не подтикват собствениците им да подменят овехтелите маси и столове. Пред тях пък са накацали разхвърляни сергийки за фъстъци, сладолед и очила.
Фонтаните, които някога пускаха и зимъс в чест на новогодишните концерти, отдавна са пресъхнали, а плочките под тях тънат в тинестозелено като панчаревски гьол. Огромното пространство край шадравана е зейнало грозно и тъпо, лишено от обема и мощния шум на предвидената за него вода.
Изобилно нелеп платнищен обем сега осигуряват шатрите на бирфеста. Под тях пушлявят мазни скарички, шурти кръщавано пивце, цвили чалгица. А народецът - даже и след проливните дъждове - пак малко (поради което организаторите отчитат голям интерес). Че то бирарии днеска под път и над път - защо баш там, като във войнишка столова, човек да седне да му точат пиво, и то в пластмасова чаша.
За да се нарече тая бира-скара фестивал, трябва да има някакъв фестивален дух там. Хайде да не е чак като на мюнхенския Октоберфест, ама все пак трябва да има някакъв смисъл да се надигне човек от някъде и да се курдиса пред НДК. Хайде да не е чак от чужбина или провинцията, ама поне от "Надежда" и "Дружба" да дойде специално заради бирата, а не просто да удари - защо не и там - две халби (пластмасови!) примерно след успешен тегел по магазините. Да не говорим, че за Октоберфеста в Мюнхен, който тази година се открива на 17 септември, хората вече са си резервирали места. Вярно, по средата на фонтана има една сценичка, на която вечер има някаква жива свирка.
Но това му е всичкото фестивално
По-нагоре, вече съвсем близо до самото НДК, са струпани метални бурета за бира, огромен ръждясал контейнер за отпадъци и три (само!) химически тоалетни. С оглед на "големия интерес" - напълно достатъчни. Пък и за какво е една градинка в софийския център, ако не да заухае по здрач. (Всъщност столицата ни си няма равна по липса на каквито и да било обществени тоалетни, но това е друга и много голяма тема.)
Още по-напред, между Билетния център, подлезите под НДК и "Фритьоф Нансен", гледката донеотдавна беше бетер селски събор. Сякаш за десерт на бирата хаотично бяха пръснати в недозапълненото околодворцово пространство въртележки, гондоли, влакчета, чук за измерване на силата, казани за захарен памук... и сумати дебели захранващи електрокабели, проснати по плочките надлъж и шир. Колкото повече човек доближаваше сградата, толкова по-трудни бяха подстъпите към нея и пътните артерии вляво и вдясно. Там от още по-преди са курдисани и едни други, клас бунгало, не палатков къмпинг, кафененца-бирарийки. Изникват при всяко панаирно събитие вътре в сградата - "Стройко" ли ще е, "Произведено в България" или най-обикновен трикотажен базар. Постоянно си стоят и едни детски колички за съвсем мънички дечица, които без всякакво ограждение се провират между пешеходците. През цялата тая нерегулирана вакханалия от панаирно-съборни артефакти човек можеше да открие брод само със сляп слалом. Слава богу, лунапарка вече го няма. А и част от бирените шатри не издържаха явно на липсата на клиентела.
Но да преглътнем и това, че биреното мероприятие пред НДК е поредната проява на лош вкус. По-важно е да се отговори на два простички въпроса. Първо: защо най-големият бирен фестивал в света - Октоберфест, трае само две седмици, а софийският - цели 4 месеца (да не би пък интересът у нас да е толкова огромен, че светът да не е разбрал). Второ: Октоберфест, ако и да е явление от световна величина, не е на пъпа на Мюнхен, но софийският ще е или на жълтите павета на пл. "Батенберг", или пред НДК, или пред Паметника на съветската армия (всъщност най-удачното измежду трите досега места).
Безхаберието към градската среда не е проява на невинна некадърност. Кой колко печели, кой какъв наем и на кого плаща - на тези въпроси в. "Сега" дни наред не успя да получи отговор нито от общината, нито от организаторите на феста. Сефте! Да пием по една студена бира за София, която все расте, но не хубавее.
