Опошляването на парламентарната демокрация не е най-големият проблем на проваленото вчерашно заседание на НС за избор на правителство. Всичко това се е случвало неведнъж досега - и купуването на гласове, и провалянето на кворума, и искането на оставка на председателя на НС, и оправданието с неработеща система за гласуване в пленарната зала. Не за първи път изплуват и несъвършенствата в конституцията - сега се оказва, че провалянето на кворума теоретично може да продължи до безкрай и да не може да се избере каквото и да е правителство.

Големият проблем днес не е дори в това, че процедурните игри задълбочават политическата криза, започнала с отказа на НДСВ в последния момент да участва в правителствената коалиция. А в това, че от тях се очаква да се роди



ново политическо съдържание



Само до съвсем неотдавна всичко изглеждаше толкова стратегически предвидимо. Никога досега БСП не е била толкова рационална и последователна - не за друго, обстоятелствата я принуждаваха. Тя не можеше вече да е анонимно управляваща като в епохата "Лилов", а след неочаквано слабия си резултат на изборите не можеше и да не търси максимално широка коалиция. Столетницата не направи нито една стъпчица извън предвидимата пътечка.

Рационално предвидимо трябваше да е и поведението на НДСВ, чийто интерес изискваше да остане във властта на една добра цена, каквато всъщност й се предлагаше. Раздробената дясна опозиция пък първо трябваше да решава вътрешнопартийните си проблеми и, едва когато набере сили, да търси изгоден момент за управленски реванш.

Политическите ограничения при реализирането на проучвателния мандат стесниха още повече рационалните ходове на партиите. Доган постави нещата така, че или кабинетът Станишев ще мине, или ще се върви към предсрочни избори. Парламентарната конфигурация слагаше допълнителни ограничения за дясна алтернатива в 40-ото НС - коалиция, в която участват едновременно "Атака" и ДПС, е абсолютно немислима, практически немислима е и коалиция само с едната от двете сили. С "Атака" никоя партия център-вдясно не би се съюзила по идеологически съображения, а ДСБ и НДСВ не биха дори и преговаряли с ДПС - по биографично-партийни причини.

При сегашната ситуация не е рационално да се очаква БСП сама да се откаже от мандата - това би било окончателен разгром за нея след голямата загуба в жива сила от битката на 25 юни. Следователно, ако не е самоцелно разиграване, НДСВ, ДСБ, ОДС, БНС и "Атака"



искрено се стремят към

предсрочни избори



Което обаче е абсолютно ирационално. Няма никакви основания да се очаква, че толкова скоро след 25 юни повечето от тях ще получат значимо по-различен резултат от сегашния. Теоретично шансове да се сдобият с повече депутати имат само "Атака" и ДСБ. Други като БНС могат и да не прескочат бариерата, ако изобщо запазят коалицията.

Много по-добра би била стратегията 5-те да оставят кабинета, крепящ се на няколко купени гласове, да мине и сами да решат кога да сложат край на живота му. Хем така няма да носят отговорността за евентуалното отлагане на членството ни в ЕС, което, дори да е вече предрешено, лесно може да се залепи като вина на опозицията, ако тя наложи предсрочни избори. Но ако "пусне" кабинета сега (оставайки в зала и гласувайки против), след решението на ЕС наесен опозицията спокойно може да спретне вот на недоверие, повод за какъвто винаги може да се намери. Хем ще има повече време да се организира. И ако тогава успее да свали кабинета "Станишев", ще подкопае и шансовете на "духовно" свързания с него Георги Първанов за втори президентски мандат. Но може би опозиционните сили се страхуват, че временните неща у нас са вечни, дори когато се крепят на няколко купени депутатски гласа.

Възможно е обаче предизвиканият от опозицията процедурен цайтнот да има и съвсем дребни цели - изобличаване на "купените", вземане страха на кабинета още при раждането му, а стратегията все пак - свалянето му на по-късен етап.

Каквото и да е рационалното зрънце в опозиционните партийни ходове (дай боже да го има все пак), без смислен отговор остава принципният въпрос:



сбира ли ги нещо

всички тези партии



и лидери, че да предложат алтернативно десноцентристко управление. Нима ДСБ и СДС толкова бързо ще забравят, че НДСВ е било мимикрия на репресивния апарат на ДС и червената номенклатура? Нима Костов ще преглътне Доган и Софиянски (и обратно)? Нима Симеон ще забрави как Доган му изви ръцете с Шулева и "Булгартабак"? Нима ДСБ ще се откаже от конфискацията на царските имоти? Да не говорим, че между платформата на "Атака" и всички останали платформи вдясно няма нищо общо. Всичко това няма как да стане, защото електоратите (поне на партия като ДСБ) не биха понесли такова обръщане на 180 градуса. По същите причини невъзможна е и алтернативата за програмен кабинет в този парламент, подкрепен от всички десни (даже и от "Атака") - тя би имала същата легитимност, колкото и Лиловите схеми ала Беров.

Кой ще е виновен, ако предсрочните избори родят не възмъжала десница, а нови политически франкенщайни. От рода избирателна активност под 30 на сто и делегитимирана политическа класа, "Атака" - по-голяма сила от БСП, две-три малки десни партии в НС и нова невъзможност за кабинет...

А казват, ирационализмът и дясното са противоречиви понятия...