|
"Докато бях в затвора, имах достатъчно време да преосмисля грешките си. Проведе ми се лечение. Бях осъден на 4 години и 6 месеца, остават ми да излежа още 4 месеца и 6 дни. Иначе имам златарска фирма, занимавам се с производство..."
"Г-н началникът е достоен за уважение за това, че зависимите от наркотици трябва да бъдат пуснати. Аз съм бил зависим. Не си струва за три чифта слънчеви очила, било то полароид, да си разваля живота."
Това са две типични истории на затворници, предложени за предсрочно освобождаване. Стоян П. и Христо К. разказват неволите си пред прокурор Сава Петров и председателя на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, а началникът на затвора Никола Карпаров набързо поправя единия си питомник: "Не три, а четири чифта очила."
Наскоро специална комисия с участието на администрацията на затвора в Пловдив, прокурор, представител на общината и психолог избра 14 души с примерно поведение и предложи на съда да ги освободи, преди да изтече целият срок на наложената им присъда. Част от 14-имата предложени за предсрочно освобождаване затворници са или с наркотична зависимост, или са осъдени за разпространение. Като ги слуша човек, си мисли дали те наистина са зарязали наркотиците, или просто няколко пъти са гледали филма "Изкуплението Шоушенк", та знаят какво да говорят.
Някои от тези мъже обаче се издънват, като се опитват да се изкарат чисти. В тяхното съзнание
да взимаш наркотици е по-страшно, отколкото да разпространяваш
Затова съдът не пусна предсрочно Шенко М. Той има 5-годишна присъда, остават му още 4 месеца и 22 дни. За него бяха дадени добри препоръки от фирмата, в която работи. Карпаров поясни, че той се различава от етническата си група, и то заради "стремежа си към по-високи морални ценности". В затвора не употребявал дрога, пробите доказвали това. "Ако е закостенял наркоман, щеше да му проличи", убеден е Карпаров. Прокурорът каза, че е резервиран, защото Шенко е осъден за разпространение на наркотици, а и в тюрмата бил наказван за употреба на дрога.
"Никога през живота си не съм взимал наркотици, признавам, че съм разпространявал... Или е станала грешка при теста, или в чашката нещо... но не съм употребявал", защити се затворникът. Това ядоса съдията и той отсече: "Такива като теб не трябва да бъдат предлагани за предсрочно освобождаване!"
Оказва се, че преди присъдата Шенко е зарибявал наркомани да продават хероин, като им е давал 4 пакетчета за продажба, а петото било бонус.
Началникът на затвора е наясно с психиката на зависимите затворници - те винаги твърдят, че някой им е пуснал прахчето в кафето или чая. "Това е рецидивистка практика и тя е постановка: "замесени" са винаги или ЦРУ, или МОСАД", обяснява Карпаров. Други пък са "самокритични" -
"грешката ми е, че не съм настроен за затворническия живот",
казва Васил Д.
Съдът отказа да пусне предсрочно и Димитър Д., на когото остават 2 месеца и 27 дни зад решетките. Димитър работи по строителни обекти и по думите на началника "редовно преизпълнява нормите си". Зад гърба си мъжът има три дела за серия кражби и грабежи, като повечето е извършил като непълнолетен. "Правил съм всичко това заради дрогата, нямал съм пари за наркотиците, спрял съм ги", обяснява той. Съдията отсече, че начинът, по който е извършвал грабежите, е "смущаващ", и отказа да го пусне, преди да си излежи цялата присъда.
Мирослав Б. обаче извади късмет и веднага след делото видя свободата в очите. Той е млад здравеняк, за когото ръководството смята, че като влязъл в затвора, е станал човек. Мирослав е завършил спортно училище. После става зависим от дрогата. Осъден е по чл. 354 за разпространение на наркотици. "Но не като разпространител, а като помагач", уточнява младежът.
По-късно става ясно, че е помагал на "колегите" си да вкарват дрога в пловдивския затвор. Осъден е за наркотик на стойност 16 лева. Като попада зад решетките, започва пак да спортува активно. "Израсна в личен план, няма дисциплинарни нарушения. Той е една от надеждите ни, че можем да се справим - чрез труд и спорт да ги върнем към нормалния живот", защитава го Карпаров. В затвора
Мирослав започва да шие обувки
"Дадоха ми възможност да се изявя като строител", казва той. "И вие изявихте ли се?", пита съдията. "Да, имам много награди. Първата ми работа, като изляза, е да почна работа", обяснява Мирослав. И се сбогува със затворническия живот.
Още много драми и човешки съдби се завихрят из съдебната зала в Пловдив. Но в затвора ценностите са други. Там животът се измерва с дните преди излизането от другата страна на портала. Или с времето до следващата доза. "Усилията ни са да насочим тези хора към изграждане на самокритично отношение, социални връзки, други мотивации, спорт", казва Никола Карпаров.
В затвора работи екип от трима души - социален работник, психолог и лекар. Те помагат на наркоманите да започнат отначало. От 1300 мъже в пловдивския затвор 290 са зависими и броят им се увеличава с всяка изминала година, признава Карпаров. Защото "и навън е така". Преди години в тюрмата е имало само десетина "лекарствени" наркомани. Сега е друго. Осъдените, които изтърпяват наказанията си в затворнически общежития от т. нар. открит и преходен тип, имат право на отпуск всеки месец. Самото общежитие пък се пази от един надзирател. Службите за пробация и контрол се занимават с освободените зависими затворници.
Как се вкарва дрогата в затвора? Находчиво и лесно
В корпуса редовно намират наркотика в буркани с лютеници, кутии сок, цигари. Спираме 98% от внесените дози, казва Карпаров. Според статистиката насилието, дрогата и наркоманиите са разпространени в затворите по целия свят. В САЩ този тип проблеми имали най-висок размер - около 60%, в страните от ЕС и западните държави - около 45-50%, в България засега той достигал 13-15%.
Медицинските служби във всички затвори срещат трудности при лечението на зависими. Опити за терапия има, но според Българския хелзинкски комитет (БХК) няма готовност за овладяване на острата абстинентна криза. "Ако тенденцията на увеличение на наркоманите продължи,
затворите в крайна сметка ще се превърнат в лечебни заведения
за наркомани. Почти всички зависими, като попаднат в затвора, търсят хапчета и ако успеят да си ги набавят, стават "хапкомани". Правило на здравните служби в затворите е да не се дават лекарствени средства в големи количества. Стриктен е и контролът върху внасяните отвън, се посочва в изследването.
ТЕНДЕНЦИЯ
БХК наскоро оповести новия си доклад за 2004 г. В него също се посочва, че проблемите пред затворническото здравеопазване са свързани не само с организацията на специализираната медицинска помощ, а и с невъзможността да се осигури адекватно лечение на хора, страдащи от зависимости.
Броят на постъпващите в затворите наркомани бележи трайна тенденция към увеличаване, се посочва в доклад на Българския хелзинкски комитет. Документът е изготвен след инкриминирането на престъпления, свързани с наркотици. През 2001 и 2002 г. голяма част от постъпващите в затвора в София са наркомани. В затвора в Пловдив също броят им расте. От януари до май 2002 там са постъпили 70 затворници с наркотична зависимост.
Наркоманите в затвора във Варна през 2001 г. са били 13, но малкият брой се дължи на факта, че статистиката сочи за зависими само тези, които имат съответната медицинска документация. В повечето случаи тя липсва. В затвора в Бобовдол през 2001 г. броят на наркоманите е бил 38. За 2000 г. те са били 23.
ТАБЛ.
Броят на наркоманите в затворите през 2002 г.
| ЗАТВОРИ | БР. НАРКОМАНИ |
| ПД Бойчиновци | 21 |
| Сливен | 4 |
| Белене | 10 |
| Бобовдол | 38 |
| Бургас | - |
| Варна | 13 |
| Враца | 11 |
| Ловеч | 30 |
| Пазарджик | - |
| Плевен | - |
| Пловдив | 70 |
| София | 100 |
| Стара Загора | 5 |
(Данните са от Българския хелзинкски комитет)
|
|
|