|
След като водата се оттече, местните власти веднага започнаха да оценяват щетите и да мислят по какъв начин ще се компенсират и възстановят пораженията в максимално кратък период. Оказа се, че при жестоките наводнения не могат да помогнат само дигите и торбите с пясък, които хората трупаха около къщите си с надеждата да се спасят.
Необходима се оказа намесата на държавата не само при възстановяването на щетите, но и за превенцията от подобни природни бедствия.
Германия, която беше една от най-силно пострадалите държави, предприе и най-сериозни мерки.
В края на август 2002 г. федералното правителство прие спешна програма от 12 точки, която разполагаше с 6,5 млрд. евро. Тя уреждаше намесата на войската в спасителните и възстановителните дейности. Останалите пунктове бяха посветени на създаването на специални фондове, програми и кредитни линии с ниски лихви за засегнатите райони. Например 5000 безработни бяха пратени да възстановяват щети. Заплащането им бе поверено на специален фонд от 100 милиона евро. Бе предвидено отпечатването на извънредна емисия на пощенска марка. Всяка от засегнатите провинции допълни федералната програма според нуждите си.
Канцлерът Шрьодер обеща през лятото на 2002 г., че за пострадалите няма да има никакви бюрократични пречки, за да вземат нисколихвени заеми и да възстановят пораженията. Едва 9% от собствениците на къщи в пострадалите райони имаха застраховано имущество. Заради бедствието Шрьодер отложи мащабната данъчна реформа, която започна година по-късно.
Страната замрази всички бюджетни разходи, които не са абсолютно наложителни, в опит да събере средства за финансиране на възстановяването на пострадалите от катастрофалните наводнения региони.
Председателят на УС на Дойче Бундесбанк Ернст Велтеке пък препоръча да се продаде част от златния резерв на ФРГ и с приходите да се създаде специален фонд за жертвите на природни катастрофи.
Именно тази програма помогна на Шрьодер да спечели изборите по-късно през есента на 2002 г., въпреки че преди това сериозно изоставаше след ХДС и ХСС.
Възстановителните работи от наводненията в Германия доведоха и до намаляване на безработицата, която по това време бе 18%. Работата по възстановяването на щетите от наводненията не само в Германия, но и в другите пострадали държави от Централна и Източна Европа продължи няколко години.
Година след бедствието германският министър на околната среда Юрген Тритин предложи закон за подобряване на превантивния контрол при наводненията. Идеята на законопроекта е да се спре строителството в районите, застрашени от преливане на реките. Правителството прие програма за превенция на наводненията.
Австрийското правителство отпусна за пострадалите райони помощ, възлизаща на около 640 млн. долара. Щетите там бяха доста по-малки от тези в Германия. Властите обещаха, че ще създадат програми за превенция, като забранят обезлесяването на райони в близост до водни басейни. В страната дойдоха помощи и от ЕС, който отпусна значителни суми за възстановяването на щетите не само в държавите-членки, но и на тези, на които предстоеше да влязат в съюза като Чехия и Словакия. Тогавашните страни-кандидатки обаче трябваше да разчитат главно на собствените си сили и средства за възстановяване на щетите.
Прага например избра да бъде защитавана от водата от огромна гумена дига, която се изнася от местните власти при опасност от наводнения. Съоръжението е на разположение засега на пражкия район Карлин, който сериозно пострада през 2002 г. Дигата се пълни с вода и така може да прегради пътя на река, когато се е насочила към града. Има вместимост от 270 хиляди литра вода, ширината й е 15 метра, а височината 6. Местните власти в Прага смятат, че това съоръжение ще помогне да не се наводнява градът. В Чехия щетите от наводненията възлизаха на около 2 млрд. долара, като най-големи поражения бяха нанесени върху инфраструктурата и туризма. Повече от 30 моста бяха разрушени, а обектите в страната, привличащи туристи, затворени.
Фондът за солидарност разполага с 1 милиард евро годишно
Фондът за солидарност (ЕUSF), от който България поиска 393 млн. лева заради първите две наводнения, е сравнително нов. Той е създаден по предложение на Европейската комисия заради големите наводнения в Централна и Западна Европа през 2002 г. и последвалото ги през 2003 г. горещо лято с множество горски пожари. На неговата подкрепа могат да разчитат страните-членки на ЕС и държавите, на които предстои присъединяване.
Фондът не се занимава с възстановяване на частни щети, както и с финансирането на дългосрочни мерки по възстановяване и стопанско преструктуриране, които влизат в обсега на други структурни фондове и програми на ЕС.
Този фонд е замислен най-вече за бърза, действена и гъвкава спешна помощ при осигуряване на подслон и възстановяване на инфраструктура.
Първите инициативи на EUSF са финансиране на 8 спешни операции в седем държави за 833 милиони евро. Донори са Германия, Австрия, Чехия и Франция заради наводненията през 2002 г.
Следват разливът на мазут от танкера "Престиж" край Испания, земетресенията в Ди Пулия и изригването на вулкана Етна в Италия и щетите от невижданите пожари в Португалия (2003 г.).
В какви случаи се намесва фондът?
При катастрофи от голям мащаб. За такива се смятат довелите до преки щети, надхвърлящи 3 млрд. евро или 0,6% от БВП на съответната страна. EUSF се включва и по изключение в случаи на извънредна регионална катастрофа извън рамките на ЕС, която води до тежки и дълги последствия в икономическия и социалния живот на съответния регион.
Какъв е бюджетът на фонда? EUSF разполага с 1 млрд. евро годишно. 1/4 от тази сума трябва да е налична към 1 октомври всяка година, за да могат да бъдат посрещнати евентуални щети до края на годината. По изключение, ако средствата не стигнат, дефицитът може да бъде прехвърлен за следващата година. Възможностите за покриване на извънредни регионални катастрофи са за около 75 милиона евро.
Щетите, които покрива фондът, са такива, които не се поемат от застрахователи, касаят инфраструктура, енергийни съоръжения, доставяне на вода и отводняване, транспорт и телекомуникации, здравеопазване и образование.
EUSF се включва при осигуряване на подслон и спасителни екипи, задоволяване на най-непосредствените нужди на населението, защита на културното наследство.
Съответното правителство излага в специален доклад до фонда щетите, които са нанесени на страната. Фондът взема решение и го предлага за одобряване на Европейския парламент и Европейския съвет. След това се сключва договор между правителството и фонда.
Прага почти потъна при преливането на река Вълтава през август 2002 г.
Жители на Весенщайн, близо до Дрезден, са се качили на покрива на колата си, за да се спасят от водата, разрушила дома им. През 2002 г. Германия беше залята от най-големите наводнения в страната от 150 години.
Фондът не се занимава с възстановяване на частни щети, както и с финансирането на дългосрочни мерки по възстановяване и стопанско преструктуриране, които влизат в обсега на други структурни фондове и програми на ЕС.
Този фонд е замислен най-вече за бърза, действена и гъвкава спешна помощ при осигуряване на подслон и възстановяване на инфраструктура.
Първите инициативи на EUSF са финансиране на 8 спешни операции в седем държави за 833 милиони евро. Донори са Германия, Австрия, Чехия и Франция заради наводненията през 2002 г.
Следват разливът на мазут от танкера "Престиж" край Испания, земетресенията в Ди Пулия и изригването на вулкана Етна в Италия и щетите от невижданите пожари в Португалия (2003 г.).
В какви случаи се намесва фондът?
При катастрофи от голям мащаб. За такива се смятат довелите до преки щети, надхвърлящи 3 млрд. евро или 0,6% от БВП на съответната страна. EUSF се включва и по изключение в случаи на извънредна регионална катастрофа извън рамките на ЕС, която води до тежки и дълги последствия в икономическия и социалния живот на съответния регион.
Какъв е бюджетът на фонда? EUSF разполага с 1 млрд. евро годишно. 1/4 от тази сума трябва да е налична към 1 октомври всяка година, за да могат да бъдат посрещнати евентуални щети до края на годината. По изключение, ако средствата не стигнат, дефицитът може да бъде прехвърлен за следващата година. Възможностите за покриване на извънредни регионални катастрофи са за около 75 милиона евро.
Щетите, които покрива фондът, са такива, които не се поемат от застрахователи, касаят инфраструктура, енергийни съоръжения, доставяне на вода и отводняване, транспорт и телекомуникации, здравеопазване и образование.
EUSF се включва при осигуряване на подслон и спасителни екипи, задоволяване на най-непосредствените нужди на населението, защита на културното наследство.
Съответното правителство излага в специален доклад до фонда щетите, които са нанесени на страната. Фондът взема решение и го предлага за одобряване на Европейския парламент и Европейския съвет. След това се сключва договор между правителството и фонда.
|
|
