|
Красимир Петров е програмен директор на Центъра за икономическо развитие от 2004 г. Завършил е УНСС, през 1994 г. завършва магистърска програма по икономика по съвместна програма на БАН и университета на Делауеър. Преподава в УНСС и Стопанския факултет на СУ. През 1995 г. завършва магистратура по Европейска интеграция в университета Лимерик, Ирландия.
През 1999 г. защитава докторат в САЩ. До 2004 г. работи в SBC Communications.
- Цената на петрола достигна исторически равнища и е на нива около и над 60 долара за барел. В последните дни надмина писхологическата граница 64 долара за барел на стоковата борса в Ню Йорк. Какви са причините за тези цени и какво ще е влиянието им върху икономиката в световен мащаб?
- Често се говори, че цената на бензина за последните години е увеличена с 30 стотинки заради високия курс на долара. Покачването или спадането на долара няма абсолютно никакво значение за цената на бензините. Значение за българите има цената на нефта в евро, защото нашата валута е свързана с еврото. През последните години има 20% покачване на нефта в евро и е естествено това да се отрази на нашия пазар. Това, което трябва да дискутираме, е правилният начин за оценяване на нефта. На пазарите почти навсякъде котировката става в долари. Не е правомерно да се прави това, защото доларът не е стабилна валута. През 50-80-те години доларът беше стабилна валута и измерваше други стоки - нефт, кафе, желязо. След 70-те години настъпи доларова инфлация, доларът се обезцени няколко пъти и при тези обстоятелства да се използва доларът като измерител не е правомерно. Възниква въпросът: защо все още го използват по световните борси? Простият отговор е, че има инерция. Все още не се е появила друга стабилна валута. Българските икономисти трябва да съобщават цените на петрола в двете валути и да дават графики в двете валути - долари и евро.
- Все пак какво доведе до високите котировки на петрола?
- Имаме два различни фактора, които се срещат от последната година. Единият е т. нар. Хабърс пик - това е върхът в производството на нефт. Хабър извежда теория, според която производството на нефт достига свой връх за даден регион или кладенец за 20-25 години след откриването на нефтеното находище. Той знае, че в САЩ около 50-те години е достигнат максимумът на откриване на нови петролни находища, и предвижда, че през 70-те години ще има пик в производството. Хабър доказва математически, че през 70-те години ще настъпи максимумът на открит нефт основно в арабските страни и след 25-30 години ще има връх в производството. След това производството ще започне да спада. Последните 5-8 г. бе достигнат пикът и от година на година темповете за производство на нефт се забавят.
- Има ли и други фактори освен прогнозния спад на добива, които увеличават цената на суровината?
- Вторият фактор, който влияе на петролния пазар, са Китай и Индия. Индустриализацията на двете страни поглъща огромно количество нефт и води до значителни темпове на потребление в тези страни. В Индия с 30-40%, в Китай с 50% расте потреблението на нефт. Това означава, че много бързо те "изгарят" все повече нефт. Арабските страни работеха през 90-те години с 90-95% от капацитета си. В последните 2-3 години целият свят работи с 99% от капацитета си. През последните 3- 6 месеца оценките са , че е достигнат капацитет от 99,3-99, 5%. При най-добро желание увеличаване на производството на нефта в сегашните условия е невъзможно. Всички разговори с шейхове, че ще свият цената и ще увеличат производството, са просто приказки. Това не е реално. През идните 5, 10 или 15 години цената ще расте.
Въпросът за китайската икономика е ясен - тя все още е силна и стабилна и ще продължава идните 2 до 4 години да расте активно. Сега расте с 9- 9,5% годишно. Ако има проблеми с растежа и той стане 4-5%, това не означава, че потреблението на нефт ще расте с по-бавен темп. Китайската икономика изнася на конкурентни цени. Това означава, че е конкурентна и да изкупува нефт на световните пазари. При невъзможност на увеличаване на световното производство Китай ще е с по-голям дял на потребление на нефт. Това ще стане за сметка на САЩ и за сметка на Европа. Най-засегнати ще са САЩ, защото те са с най-силно енергоемката икономика. Европа е с енергоефективна икономика.
- Доколко тези цени и бъдещото им покачване може да предизвикат катастрофи?
- Цените на петрола влияят върху всички производства, особено енергоемките. Половината от себестойността на даден продукт е енергия. Т.е. при 10% увеличение на стойността на горивата с 5% расте себестойността на продукта. Цената на енергийните ресурси ще движи инфлацията. Тежката криза от 70-те години се дължеше на свиване на производството на ОПЕК през 1973 г. През 1975 светът преживя втори нефтен шок. Сега не се очаква енергиен шок, защото тогава ОПЕК рязко сви количествата, които произвеждаше. В сегашната ситуация ще се оформи едно "плато" на производство на нефт. След това нефтът бавно ще започне да намалява, така световната икономика ще има 5-10 години време за адаптация и няма да има рязък шок.
- Възможността на една държава да потребява нефт, гарантира, че тя може да осигури растеж. Печалбите ще са основно в нефтодобивните компании, рафинериите...
- Всички по веригата нефт и природен газ ще печелят. Това не е печалба за сметка на хората. Печалбите на компаниите сега са значителни, но през идните 10-15 години те ще имат нужда от десетки милиарди долари или лева, за да инвестират в търсене на нефт или намиране на алтернативни заместители на нефта.
- Защо страните, производителки на петрол, са толкова различни - някои са богати, а други не?
- Ирак и Иран винаги са произвеждали нефт и до ден-днешен са бедни. Причината не е в нефта, дори и да се удвои цената му. Причината за тяхната бедност е свързана с лоша държавна поликтика, огромни данъци, липса на защита на правата на хората. Този тип държави са бедни. Друг подобен пример е Венецуела - тя е страна с много добри залежи и производство на 1 млн. барела дневно, но има лоша икономическа политика и жестока корупция. Подобна ситуация има в Мексико. Българската икономика наподобява мексиканската във всеки аспект. Там народът е беден и сега, върхушката забогатява. Казахстан също е богата държава, но с огромна корупция, военни и политически проблеми. При тези обстоятелства се съмнявам, че народът на Казахстан ще се възползва от благата на петрола. Нигерия е богата на нефт и от десетилетия народът мизерства.
- Какъв е изходът от ситуацията за обикновения човек?
- Изход от ситуацията за обикновения човек е да инвестира в книжа на петролни компании. Това е и основният начин, по който човек би могъл да се защити, като вложи например в книжата на "Ексон", "Шел", "Бритиш петролиум".
- В нашите условия въпросът е дали това е реална опция за средния българин. При работна заплата средно 350 лв. човек едва ли може да влага на световните борси.
- Българинът трябва да знае, че цените на нефта ще се качват, и да мисли как да спестява горива и да свива потреблението на горива.
Цитати:
"Последните 5-8 години бе достигнат пикът и от година на година темповете за производство на нефт се забавят."
"Всички разговори с шейхове, че ще свият цената и ще увеличат производството, са просто приказки. Това не е реално."
"Печалбите на компаниите сега са значителни, но през идните 10-15 години те ще имат нужда от десетки милиарди долари или лева, за да инвестират в търсене на нефт или намиране на алтернативни заместители на нефта."
|
