Ако до края на тази седмица се роди правителство на коалицията БСП-НДСВ-ДПС, което е почти сигурно, няма да ни остане нищо друго, освен да възкликнем: "Е, защо ги ручахме жабетата цяло лято." Защо вместо новела - кратка и ясна, трябваше да следим дълги серии на целувки, изневери, бягства, клетви и удари по бъбреците?

Още от предварителните данни на паралелното преброяване вечерта на 25 юни станаха ясни три неща: правителствена сватба е възможна и желателна единствено с участието на трите невести - БСП, НДСВ и ДПС. НДСВ - защото на БСП и ДПС им трябва легитимация пред Европа, БСП - защото е спечелила изборите, ДПС - защото е етническа партия и трябва някак да участва. Второто ясно нещо беше, че от предсрочни избори сметка имат само ДСБ и "Атака". А най-ясното нещо беше, че държавата с марка "България" ще загуби много от предсрочни избори и безвластие.

Какво се получи в нашия случай? Най-логичното нещо беше партиите да постъпят зряло, да се срещнат и да решат споровете си бързо. Нещо в смисъл: можем ли един без друг - не, искаме ли да хвърлим държавата в хаос - не, хайде да подписваме, да гърмим пушката и - "докато изборите ни разделят". По същия начин, както навремето при първата брачна нощ трябва младото семейство да влезе в тъмната стаичка, там да се случи нещо си и след това пред всички да се появи лидерът, който да гръмне с пушката и развее червения чаршаф - червен в несоциалистически смисъл.

Вместо това ние се почувствахме като зрители на нещо средно между латиноамериканска сапунка и селска сватба от предтекезесарския период. А-ха булката да каже "да", и се появява някой Леонсио точно в мига, когато попът-президент казва: "Ако има някой нещо против, да каже сега или навеки да замълчи." Изведнъж се оказва, че в залата



всеки има нещо да казва срещу другия.



Ханъмата е ядосана на жълтата леля, а червената получава раздвоение на личността, защото не знае какво точно иска. Всички останали се хилят ехидно.

Интригите при действителните преговори не изглеждат по-различно от сапунка. Сериалът обаче тръгна далеч преди изборите.

В края на мандата си, когато започна сагата, НДСВ реши да вземе шепа цигари повече за дните след изборите, сиреч поиска да прецака партньора си ДПС за сделката с "Булгартабак" - за добро или лошо. ДПС се ядоса, подкокороса хулиганчето на жълтите - Новото време, вероятно с бонбонки, и разклати правителството във важен момент. НДСВ оттегли фурията от кабинета, виновна за ситуацията, и всички мирясаха - няма сделка, хулиганът получава енергия и илюзии. Всички мирясват полузадоволени до изборите.

Те идват (изборите). Всички от семейството на либералите са скарани, нацупени и се явяват сами. Комшиите от десния квартал виждат в скандала шанс да пооткраднат електорат и се скарват за трохите. Всички са си толкова сърдити, че позволяват на аутсайдерите да напомпат мускули и да седнат на трапезата.

По традиция, разбира се, всички плюят далечната червена леля, която живее в манастир, състоящ се от малка, нова и млада пристройка и мухлясали стогодишни крила в останалата част, които ненавиждат пристройката.

НДСВ знае, че само



не може да триумфира в края на сериала, без брак с червената леля или ханъмата



Няма как. Но обявява лелята за основен враг и се прави, че другата фаворитка не съществува, с което залага сюжетна бомба в перспектива.

Изборите приключват - всички продължават да са полузадоволени. Всеки е победител, но не може да се яви сам на купона с шампанското. И ето оттук започва най-досадната част на политическата сапунка.

ДПС, макар и малка, хвърля ябълката на раздора, като поръчва поздрав по радиоточката "БСП е най-красивата тук" - така мъсти за изневярата на НДСВ и прецаква насладата от свалката между червени и жълти.

НДСВ е приело, че БСП е най-добрата партия за сватба, но как да преглътне подмятането на ДПС? И се започва "червено мое момиче, искам да ти кажа нещо, ама не сега".

БСП приключва сезона сломена - обидена и скарана със самата себе си. Топката остава в жълтото поле и ето, иде плаха покана, но червените на свой ред не могат да преглътнат. През това време соколетата продължават да хвърлят съчки в огъня, да мажат балната зала с масло и така всеки, който стъпи на подиума, пада, а всички му се смеят.

Разбира се, жълти и червени могат без интригант-ханъмата, но церемониалмайсторът вече е вписал нейното име като задължителен участник в сватосването - нещо като свидетел с разширени функции, доста разширени даже.

Тази седмица сагата ще приключи, може би типично по колумбийски, с отворен финал, за да се изненадаме след време с едно: "И ето... по желание на публиката продължение на най-лигавия сериал у нас."

Това, което трябваше да се случи за няколко минути, се е проточило близо два месеца само за една шепа цигари повече. Толкова е дребнаво, че чак е унизително за нас, зрителите. Всички платихме рекламните заставки, а без съмнение всеки участник в сериала има запазен хонорар.

През това време публиката може би вече е узряла и няма да търпи повече подобни циркове. Но едва ли - повечето хора са отвратени, а останалите изрязват личицата на тетки, лелки, ханъми, лепят си ги на стената и им се възхищават, докато пушат сладко поредната цигара. Вдъхновени от това, политиците вече репетират за продължението.