През септември в Ню Йорк ще се съберат над 180 държавни и правителствени ръководители от цял свят, за да честват 60-годишнината от основаването на Организацията на обединените нации, но най-вече за да решат жизненоважния въпрос как да бъде спасена институцията от дебнещата я опасност от морално остаряване.

Дневният ред включва обсъждане на важни проблеми като бюджетните реформи, управлението на организацията и структурата на комитетите. Но основният въпрос за повечето участници ще бъде този за състава на Съвета за сигурност. Ще приеме ли нови постоянни членове институцията, отговаряща за мира и международната сигурност, и ако приеме, кои ще бъдат те?

Реформата в Съвета за сигурност е на дневен ред от много време насам, но единствената точка, по която съществува консенсус, е, че сегашното положение е крайно неудовлетворително.

Много американци се питат защо трябва да се дава международна легитимност на страни, които нямат отговорности в областта на глобалната сигурност - като например Камерун, Мексико или Ангола (и трите бяха членове на Съвета за сигурност по време на войната в Ирак), или пък на недемократични страни като Китай.

Богати страни с многобройно население като Япония и Германия твърдят, че имат също толкова заслуги, колкото Великобритания и Франция, чиито постоянни места са само последица от приключила преди 60 години война.

От друга страна, много граждани на държави от Африка и Латинска Америка не възприемат добре факта, че мирът и международната сигурност се решават основно от северноамериканците и европейците.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан от своя страна набляга на факта, че Съветът за сигурност, който в момента има пет постоянни членове (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай) и десет непостоянни, ще вдъхва уважение, особено у Третия свят, само ако съставът му се промени. Но въпросът как да се промени този състав усложнява нещата.



На преден план изпъкват две съперничещи си предложения:



първото е подкрепяно от т. нар. Група на четирите (Япония, Германия, Индия и Бразилия), която иска в Съвета за сигурност да се включат шест нови постоянни страни-членки (въпросните четири плюс две още неопределени африкански страни), плюс още четири непостоянни. При този сценарий общият брой на членовете на Съвета за сигурност от 15 ще се увеличи на 25. Право на вето ще имат само сегашните пет постоянни членки.

Второто предложение, подкрепяно от група страни, в която влизат Италия, Пакистан, Южна Корея и Испания, също е за разширяване на Съвета за сигурност до 25 страни-членки, но само чрез присъединяване на 10 непостоянни, избирани от група от 30 страни. Според поддръжниците на този подход така ще се избегне необходимостта да се избира непостоянен член сред регионални противници, като в същото време този вариант има преимуществото, че позволява на по-големи страни да присъстват по-често в съвета от някои по-малки страни.

Всяка реформа в Съвета за сигурност изисква съгласието на петте постоянни членки плюс две трети от Общото събрание, т. е. 128 от всичките 191 страни-членки. Трудностите да се издейства тази подкрепа



вече предизвикаха изключително трескаво лобиране



Две постоянни членки с право на вето - САЩ и Франция, ще изиграят ключова, дори решаваща роля по време на разискванията. Правителството на президента Джордж Буш даде да се разбере, че иска да ограничи Съвета за сигурност до 20 членове и че няма да подкрепи проект, предвиждащ появата на повече от двама нови постоянни членове. Освен това единият от двамата трябвало да бъде Япония.

Макар американският президент Джордж Буш да увери германския канцлер Герхард Шрьодер, че не се противопоставя конкретно на нито една кандидатура, американски представители показаха - и в неофициални разговори, и открито, при това по доста брутален начин, - че Германия не фигурира в техния списък на подходящи кандидати. Белият дом продължава да се гневи на Берлин заради противопоставянето му на войната в Ирак, а и се бои, че включването на още една европейска страна може да предизвика необходимост от появата в Съвета за сигурност на страни и от други региони, размивайки още повече американското влияние в тази институция.

Франция от своя страна поддържа предложението на Г-4 за присъединяване на шест нови постоянни членове, включително Германия. Париж настоява, че един разширен Съвет за сигурност би имал повече легитимност, и за себе си пресмята, че повечето от новите постоянни страни-членки (Германия, Индия, Бразилия и африканските страни) най-вероятно ще имат същите позиции като Франция при решаващи дискусии в Ню Йорк. Франция си дава сметка също така, че евентуално отхвърляне на германската кандидатура би породило страшно много търкания с нейния привилегирован партньор в Европа и би предизвикало силен натиск да се даде само едно място на Европейския съюз, което е във вреда на френските и британските позиции.



Какво да се прави при това положение?



Най-добре би било да се извърши ограничена реформа: Япония и Индия да бъдат приети за нови постоянни членки плюс още три непостоянни членки. Япония наред със САЩ е най-големият вносител в бюджетите на ООН (с над 800 млн. долара годишно, което е около 20%). Освен това тя е демокрация с чувство за отговорност и играе важна роля в Източна Азия.

Индия има финансов принос, разбира се, по-малък, но тя е демокрация, която набира мощ и осигурява хиляди войници за мироопазващи операции, а освен това населението й представлява една шеста от жителите на планетата.

По-трудно е да се подкрепи кандидатурата на Германия - чисто и просто защото сред постоянните членки вече има две страни от ЕС. По-трудно е да се подкрепи и Бразилия, чиито вноски не са особено големи в сравнение с тези на останалите непостоянни членки (включително спрямо Аржентина).

Присъединяването на Япония и Индия би било сполучлив компромис и по отношение на стремежа към представителност (на Азия и на развиващите се страни), и към ефикасност (един съвет с ограничен състав, който да функционира както трябва).

Накрая погрешно би било да се смята, че тази опция не предоставя достатъчно влияние на региони като Африка, Латинска Америка или Близкия изток. Новият съвет би имал 13 непостоянни членки, т. е. 30 на сто повече от сега, като повечето от местата биха били предоставени на представителите на тези три региона.

Дори сегашният съвет, за който се твърди, че е "нелегитимен", включва група страни, представящи доста добре световното многообразие: Алжир, Аржентина, Бенин, Бразилия, Дания, Гърция, Япония, Филипините, Румъния и Танзания.

Нито един от вариантите за реформа на Съвета за сигурност не е перфектен, включително и току-що изложеният. Напълно разбираемо е желанието на Франция да се разшири съветът, за да отразява един по-многополюсен свят и да изрази френската солидарност с Германия. Но Париж би трябвало да признае факта, че ако не може да се постигне консенсус на основата на предложението на Г-4, може да се получи обратният резултат - един по-малко ефикасен и по-малко легитимен Съвет за сигурност. Ако САЩ наложат вето на предложението на Г-4, сегашният Съвет за сигурност ще продължи да съществува, но легитимността му ще се срине.

Да се надяваме, че дебатите по този деликатен въпрос няма да се превърнат в ново брутално противопоставяне между Париж и Вашингтон за легитимността и световния ред. Ако не се постигне консенсус за една възможна за реализиране реформа, по-добре ще е да се остави сегашната организация във вида, в който е сега.



---------------

* Авторът е специалист по международни въпроси и директор на Центъра за проучвания на САЩ и Европа в института "Брукингс", Вашингтон.