Ти порасна фигурално в републикански мащаб. От обект на снизходителни фолкзакачки ала Тодор Колев ти се превърна в катализатор на правни и медийни спорове, в етномобилизиращ фактор и обществено плашило, под чиято сянка крепнат нови политически сили.

Не съм сигурен, че това те радва. Но е така.

Президентът подхвърли, че крайният национализъм на едни вождове може да роди крайни вождове у други етноси. Ако е имал предвид тебе, е сбъркал - не си по тази част. Ти не си по въстанията, не си адмиратор на фронтовите баталии и партизанската война. Ромските вълнения са все по битов или родов повод - примерно да се пусне братчедът от ареста или да се пусне токът. Няма случай, в който ромите от Видин, да кажем, да негодуват, задето на ромите от Чирпан е спряна водата.

Ти, братко роме, си последователен в конкретния си и регионален подход към нещата... Затова и вождовете ти, колкото и радикални да се родят, не могат да те мобилизират по кардинални идеологически задачи. Приказките им, ако не са предназначени за зрим и осезаем казус, заглъхват още в мешерето...

За което впрочем аз ти и симпатизирам - ти вождове като



ефрейтора Шикългрубер или семинариста Джугашвили



няма да произведеш. Впрочем ти и хората ти бая препатихте от европейските вождове - преди четири-петстотин години в доста страни братята европейци те подложиха на чист геноцид - масово избиване на мъже, жени и деца от племето ти. Справка - историята на ромите в книги и брошури. Затова там не си пуснал корен, а си пуснал тук: по тия краища и тогава, и сега сме толерантни и търпеливи. Като казах сега: само преди петдесетина години заедно с евреите и умствено и физически непълноценните ти беше отново подложен на унищожение - в газовите камери на райха. Тогава попадна под определението на нагърбилия се с функциите на Господ фюрер - Die Vernichtung Lebensunwertеn Leben*. После обаче - за разлика от евреите - не документира тези чудовищности, та твоите загуби се позабравиха.

Но сега, братко роме, ще мина към някои твои кривици. Няма как, ако не се кажат, както го е рекъл още Левски, пречат на делото и доверието.

Само че първо ще разкажа две случки от моите с тебе дружби и разговори.

Първата. Дете съм на седем. Пратен съм на село при баба. Играя с Ники, циганче връстник. Понякога се посборваме, понякога се посбиваме, най-често сме големи приятели и заедно ходим по тънката нишка между позволено и интересно. В случая берем джанки от чужд двор. После, по моя идея, си ги делим за вкъщи. Дели Ники, а аз не одобрявам деленето. Струва ми се, че по-големите джанки отиват при него. Почвам да деля аз. Броя и внимавам да е абсолютно по равно. Той гледа отегчен. Към края не издържа, сграбчва една шепа от своите, и я изсипва върху моята купчина:

- На ти и една циганска!

В черните му маслинени очета свети гордо презрение към тънката сметка.

Втората. По работа съм в дунавско село, изцяло ромско. В селото царят поголовна безработица и несрета. Две хиляди души са си загубили статуса на надничари към бившето социалистическо АПК и гладуват. Хем ядат хляб на вересия, хем няма ентусиасти да стават самостоятелни фермери и да обработват земя под аренда. А земята наоколо - чудна. Хиляди декари. Пустее. Говоря с, да го наречем, Бисер. На около 60 г. е. Споделя:

- Сега стана много лошо, много лошо. Няма пари за хляб, за цигари, за нищо.

- А преди по-хубаво ли беше?

- Да! Преди, при Тошо, не можеше да не работиш! Ако се моташ така празен, срещне те милиционерът и пита:



"Ти що не си на работа, бе, дейба твойта мама!"



И бой! И работиш. И имаш пари, и си доволен.

В емоционалния поглед на Бисер се чете детска носталгия по времето, когато не си бил длъжен да мислиш за себе си сам. И когато на площада е висял лозунг-назидание: "Ки нанай бати, нанай халяз мару! Шинел: Георги Димитров"**

Защо разказвам това? Защото, братко роме, социализмът свърши. И една част от населението много болезнено научи урока на голямото плащане. И за тока, и за билетчето в рейса, и за дървото в гората. Като посягаш към тях като към въздуха, то другата част се нервира. Струва й се, че плаща и за тебе и те носи на гърба си. Сърди се с основание. А държавата вече не бие, но от тия две неща - даване и вземане, се ориентира главно към второто. Тя иска полека-лека да я заместят чорбаджиите. Пък чорбаджиите са друга направа - ако посегнеш на тяхното, бият не като баща, а като душманин.

Отесни се, братко роме, планетата, и бадявато намаля. Познавачите ти ми излизат с лафа, че не щеш да се интегрираш, защото си обичаш волността, веселбата и природната простота. Ти че ги обичаш, обичаш ги, но обичаш и други неща. Например кебапчета, печени гъски, електрически печки, златни накити, килими и возила... Да не говорим, че без магнетофон и телевизор не можеш - набучил си сателитите връз всяка колибка. Е, тази цивилизация, където за добро или лошо си се оказал, иска от тебе или да си като Иван Рилски - на пещера, вода и коренчета, или да си плащаш.

Ромите преди казвахте: "Живеем, колкото да не е светът без хора." Но светът се пренасели и напълни с такива, дето са по тънките сметки.

Ние, братко роме, ще те вардим от тия, които искат да те пращат на Сатурн, както те овардихме от ония, които те правеха на сапун. Но апелираме: мисли за себе си! Тодор Живков и Георги Димитров ги няма за тази цел. Не барай чуждо, пращай децата при даскала, плащай си тока и данъците. Инак не гарантираме, че ще устискаме: нетърпението на тия и ония расте.



-------

* Живот, който не трябва да се живее (нем.).

** Който не работи, няма да яде хляб! Казал: Георги Димитров (Циг., ако не изменят спомените на автора).