Няма спор, че баталиите около съставянето на ново правителство показаха, че в конституцията има куп недоразумения, празноти и дефекти. Заедно с това обаче те родиха и една особена порода хора, които използват момента, за да разпалват скандали, като си измислят казуси и така допълнително драматизират ситуацията. Допълнителен стимул за тях е и обстоятелството, че материята е твърде разтеглива, както и че е в сила правилото, че не е възможно у нас да има двама юристи на едно мнение.

Така те са на път



да родят и нов юридически продукт - конституционна схоластика



В речника за чужди думи схоластиката се определя като общо название на средновековната религиозна идеалистическа философия, която се опира и следва църковните догми. В преносен смисъл тя се използва да покаже едностранчивост, "откъснато от живота знание, основано на формални безплодни разсъждения".

Точно на подобен подход сме свидетели в последните два-три дни със спора може ли Сергей Станишев да бъде пак кандидат за премиер, а ДПС - мандатоносител.

Онзи ден бившият конституционен съдия Георги Марков бойко заяви, че нито едното, нито другото е възможно. И че ако Станишев пак бъде предложен за гласуване в парламента, ще се стигне до конституционна криза от неподозиран мащаб. А пък ако държавният глава даде на ДПС мандата, то може да бъде поискано отстраняването на президента за нарушаване на конституцията. В първата част от твърденията си Георги Марков бе подкрепен и от още един бивш конституционен съдия - Димитър Гочев.

Разбира се,



няма нищо по-хубаво от пъстротата на мнения



по който и да е въпрос. Едно от най-ценните неща на демокрацията пък е обстоятелството, че всеки е свободен да си говори каквото иска, но трябва и да умее да понася критики и да уважава противното мнение.

Затова няма как да не отбележим, че подхранването на истерия от една група бивши конституционни съдии в един особено деликатен за страната момент, при това с определено едностранчиви аргументи, е наистина опасно и заслужава внимание.

Веднага трябва да се направят три уговорки. Първо - за казуса няма никакво значение дали става дума за Станишев, Сакскобургготски, Костов, Димитров или който и да е друг кандидат за премиер, както и дали мандатоносител ще е ДПС, БСП, НДСВ, ДСБ, БНС или друга парламентарна сила. Второ - ще се спрем само на правните аргументи, а не на моралните и политическите. Доколко чистоплътна е цялата история около врътките между БСП, ДПС и НДСВ е тема за друг коментар. Трето - за истината няма никакво значение, че целият скандал се подхранва от човек, който отказа да подпише и да се закълне в същата тази конституция като депутат, че гладува срещу нея в градинката пред Народното събрание и т. н. В случая става дума за борба на аргументи.

Според аргументите на Марков и Гочев едно и също лице не може да бъде пак кандидат за премиер, ако веднъж е било излъчено, било е избрано от парламента, но не е минал предложеният от него състав за правителство. Аргументът - така пишело в конституцията и в тълкувателното решение 20 на Конституционния съд от 1992 г. Нито в основния закон, нито във въпросния акт на КС обаче пише нещо подобно. Напротив.



Няма никаква забрана един и същ човек да бъде предлаган няколко пъти



последователно за премиер. Накрая дори президентът може да го назначи за служебен министър-председател, ако се стигне до предсрочни избори. Това означава, че няма никакъв проблем Станишев да беше предложен за премиер и от втората политическа сила - НДСВ, и от третата - ДПС, и от Първанов - за служебен премиер.

В конкретния случай с третия мандат има и още един аргумент срещу истерията, че ще има тежка конституционна криза - при него държавният глава възлага проучвателния мандат не на кандидат за министър-председател, както при първите две по численост сили, а на парламентарна група. Тя трябва да посочи кандидат за премиер. И точно във въпросното решение 20 на КС се отбелязва, че тогава държавният глава има свободата да определи на коя следваща сила да даде мандата и че той играе по-скоро ролята на активен посредник и обединител, отколкото регистратор на това дали даден премиер е успял да му предложи проектокабинет или не. В същото време обаче той е напълно ограничен откъм контрол върху предложения му по структура и състав кабинет, пишат още конституционните съдии. Така той дава възможност за съставяне на стабилна коалиция и в момента, в който му се посочат премиер, състав и структура, е длъжен веднага да издаде указ, с който ги предлага на парламента за гласуване.

Вярно е, че в същото решение на КС е записано, че "не се предвижда възможност за предлагане на нов състав на правителството от избрания вече министър-председател". Именно това използват за тезата си и подклаждащите конституционна и юридическа криза - Станишев е бил избран вече веднъж за премиер, предложеното от него правителство не е минало и той не може да предлага нов състав.



Подобен прочит не само е грешен и едностранчив, но е и чиста манипулация



Защото Станишев не можеше да предложи друг състав за кабинет, когато бе в ситуацията на избран премиер. Той отдавна не е такъв, в момента той е обикновен депутат и на общо основание пак може да бъде кандидат и да предлага друго правителство.

Същото се отнася и до тезата, че ДПС не може да бъде мандатоносител, защото вече е било веднъж "съмандатоносител" с БСП и е бил консумирал неуспешен мандат. Нито в конституцията, нито в решение 20 или в който и да е друг акт на КС има такава забрана. Изобщо няма понятие "съмандатоносител".

Затова специално в този казус евентуалната конституционна и юридическа криза ще си остане само в главата на няколко човека. Останалото е въпрос на морал - и на конституционните "жонгльори", и на политическите им колеги.