|
А всички - и тези, които са във властта в момента, и онези, които критикарстват в парламента, но са част от същия батак, знаят къде е проблемът. Той е властови и финансов. Битката е за управлението на сериозен паричен ресурс (тази година той е над 100 млн. лв.) и за контрол върху местната власт. ГЗ е главният стожер на министъра на бедствията и авариите. И постоянно е разменна монета в коалиционните сделки, защото дава широки възможности за изтичане на държавна пара към приятелски обръч от фирми. Не е случайно, че вече втори мандат ДПС много държи поста на министъра без портфейл да се заеме от негов човек. Не е случайно и това, че България е последна от бившите соцстрани, които държат противопожарната служба и ГЗ под шапката на различни ведомства.
Дори Румъния прати своята Гражданската защита на подчинение на МВР
У нас всяка от двете служби си е окупирала територия, която брани с нокти и зъби. Правата и задълженията обаче не са ясно регламентирани в специален закон и затова често се получава припокриване на дейности, при бедствия настъпва опасен хаос.
Нормативната основа за работата на ГЗ е от Татово време. Тя е разписана в Указ N265 на Държавния съвет от 1978 г. През годините ГЗ беше част от МО, а през 2000 г. беше девоенизирана. Макар че многократно настояваше, шефът на ГЗ ген. Никола Николов не успя да се пребори за отделен закон за службата. В закона за управление при кризи тя е спомената само в чл. 14 като орган, който подпомага Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи към МС. Как прави това обаче не е разписано.
Покрай последните крамоли с шефа на пожарната ген. Николов пак повтори витиеватата си теза, че трябва да има силна структура под общо командване, която да решава общи задачи за защита на населението. "Не съм казал, че това трябва да стане под шапката на МВР", презастрахова се генералът. Според него новото министерство на бедствията и авариите трябвало да има свои сили, а решението за преструктурирането ще бъде политическо.
Години наред ГЗ се ползва със завиден комфорт, превръщайки се в лоялен партньор на всеки нов министър на бедствията. В момента в държавната агенция
са назначени 1304 служители, но две трети от тях са администрация
Годишният бюджет на агенцията е малко над 11 млн. лв. Всеки от 28-те областни шефове си има секретарка, касиер, домакин. 440 души е реалният човешки ресурс, с който ГЗ разполага при спасителни операции. Останалите са администратори и експерти. Шефът на столичната гражданска защита инж. Валери Младенов например обясни, че с отряд от 45 спасители е трябвало да овладяват хаоса, създаден от пороите в цялата Софийска област. Простата аритметика сочи, че при 22 бедстващи софийски общини средно се падат по двама спасители.
Основният "враг" на ГЗ - Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" - има числен състав от 7500 души и структурите й покриват цялата страна. Това са 176 районни служби и 47 участъкови - общо 217 опорни точки. Само за сравнение - в наводнения Ихтиман шефът на пожарната ген. Кирил Войнов докара 50 свои служители с автобус, за да помагат при отводняването, докато тези от ГЗ се брояха на пръстите на ръката. Отделно от структурата на МВР бяха ангажирани сили на жандармерията, полицията и КАТ.
Недомислие има и при разпределянето на техниката
Получава се така, че ГЗ има техника, има помпи, но няма хора. На място двете служби се договорят на добра воля дали ГЗ ще даде на пожарникарите помпи, за да работят. "Имаме само 22 помпи и всички до една работят в Ихтиман, Горна Малина и Елин Пелин", обясни шефът на ГЗ ген. Никола Николов. Той се оплака, че не знае къде са отишли 60-те помпи, дарение от чешкото правителство за пожарната. Наличната техника е отпреди 30 години и работи на магия. "Ако имаме 4 спасителни групи в един отряд, те разполагат само с един спасителен автомобил", добавя Николов.
Друг парадокс - преди време ГЗ беше девоенизирана и служителите й от първа категория труд станаха трета, с изключение на водолазите. В същото време обаче заради промяната в статута им техните доходи скочиха в пъти заради извънредния труд. Има и личен момент - част от ръководния състав на ГЗ, включително шефът й ген. Никола Николов, са пенсионери, които получават фантастични суми - сбор от пенсия, заплата и извънредни. Генералът обясни, че при него работят млади пенсионери, които като бивши военни получили пари за старост на 45 години, а имали сили още да работят.
Ябълката на раздора между пожарната и ГЗ обаче е властовият ресурс
На практика се получава така, че този, който има потенциал да свърши по-малко работа, има по-голяма власт да командва.
Най-силното възражение на пожарната срещу ГЗ е заради правото им да събират цялата информация за бедствията и да се разпореждат с нея. "По правило този, който събира цялата информация и координира, трябва да носи и отговорността", смята шефът на пожарната ген.Кирил Войнов. Той е по-нападателният в спора, ген. Никола Николов обикновено се снишава. Потопите показаха, че ГЗ наистина не знае какво да прави с информацията, която трупа - там, където положението бе най-тежко, липсваше техника. "Ние събираме информация от години наред, но за да носиш отговорност за действията си, трябва да имаш достатъчно сили и средства", твърди ген. Николов.
Парадоксално е още нещо - служителите на ГЗ имат работно време - 8 часа. Няколко пъти в медиите постъпваха оплаквания от пострадали, че никой не им е вдигнал телефона в ГЗ в нощта на бедствията. Ген. Николов обеща да провери дали това е така, но засега резултат няма. Само обясни, че няколко пъти са настоявали пред социалното министерство да им разреши 24-часови дежурства, но според Кодекса на труда служители му можело да дават най-много 12-часови дежурства.
Най-голямата власт дават обаче парите
Шефът на ГЗ е зам.-председател на постоянната комисия за бедствия и аварии към МС. Там се разпределят парите за пострадалите райони. Само по време на царското управление през нея са минали около 350 млн. лв. Преди години цялата информация кой колко пари за какво получава е била публична. Днес положението е различно - ГЗ разпределя парите. Никой от комисията обаче не контролира дали средствата след това отиват за това, за което са предназначи.
"Комисията няма контролни функции, има Сметна палата, има ДФК, прокуратура и будното око на гражданина", оправда се главният секретар на постоянната комисия Марин Алексиев. Първите два органа обаче проверяват само дали правилно са осчетоводени разходите. А вторите два реагират само когато има явно нарушение или престъпление. Алексиев не крие, че в комисията не смятат за нарушение фаворизирането на едни и същи фирми от кметовете. "Казват ни: ами те работят добре и затова ги предпочитаме," обяснява той.
По закон строителните работи в общините с пари от този фонд се възлагат без обществени поръчки. Излиза, че никой не контролира дали държавата не плаща по най-завишени цени услугите и материалите. От комисията не можаха да посочат конкретни примери за нарушения от кметовете за миналата година. С изключение на случая в общ. Кирково. "Отпуснахме пари за мост, но кметът ги похарчил за друго. Тъй като мостът е на ключово място, комисията додаде още пари на новата кметица, за да го построи", обясни Деси Раянова, пресаташе на комисията. Старият градоначалник бил даден на следствието.
Шефът на ГЗ също не можа да си спомни за нарушения при кметовете, констатирани от комисията, освен един случай в Крумовград, където кметът си позволил да разшири моста извън одобрения проект и пак комисията додала пари. Нарушенията се съдържат в отчета за работа на комисията, но той се оказа недостъпен за "Сега". От ГЗ ни препратиха да го търсим от канцеларията на МС, а оттам се оправдават със закона за достъп до обществена информация, който по традиция не спазват.
Кметове намекват, че към едни комисията е по-строга в изискванията си, отколкото към други
"Защо кметовете се страхуват да кажат истината? Защото са зависими. Това е големият проблем", твърди ген. Кирил Войнов. Преди години в една община той се натъкнал на подпорна стена, изградена с пари от фонд "Бедствия", а над нея кацнала вила на управник.
Кметовете са поставени в доста деликатна ситуация. От една страна, те непрекъснато недоволстват, че постоянната комисия им реже парите, от друга - предпочитат от солидарност да премълчат за нарушения в съседна община. Комисията пък непрекъснато ги кори, че си завишават сумите за щетите. Националното сдружение на общините също няма представител в комисията. И до днес не е даден отчет колко от отпуснатите пари за превантивна дейност не са употребени по предназначение и в резултат са се увеличили щетите от наводненията. Всяка година за това се заделят 10% от бюджета на комисията. За 2004-а бяха 5 млн. лв. Министър Филиз Хюсменова така и не конкретизира кои кметове са получили пари за почистване на речните корита, а не са свършили нищо. От комисията обясниха, че справката била много сложна и щяла да отнеме доста време. Спомниха си само, че за 2004 на община Пловдив са дадени 1,2 млн. лв. за почистване коритото на р. Марица при поискани 2 млн. лв. "Сега пиша обяснение защо не сме им дали цялата сума", оплака се главният секретар Алексиев. Той призна, че комисията не знае и няма как да знае дали парите са отишли по предназначение.
От парите за превантивна дейност са харчени за брошури, учебници по ГЗ и за научния координационен съвет. Според Николов брошурите са глътнали около 5000 лв., съветът - 800 000 лв. Останалите пари са дадени на кметове, но той не можа да си спомни на кои и защо.
"Ако аз имах възможността да управлявам тези пари, щях да бъда най-великият човек в държавата", твърди шефът на пожарната Войнов. Според него независима експертна комисия към постоянната трябва да преглежда заявителските материали на кметовете. Заявките на кметовете се одобряват от експертен състав с 20 души от всички министерства, твърди Николов. Той отхвърля водещата роля на своите хора, но не крие, че ГЗ храни на яслата си цяла армия от експерти, които за това взимат пари.
Заради златни обръчи
буксуват и други проекти, които можеха да подобрят координацията по време на бедствие
Привидно за спешния телефон 112 пак се карат комисията по бедствия и аварии и МВР. Битката на чие подчинение да бъде можеше да бъде решена в рамките на един ден от правителството. В края на миналата година дори имаше неофициална договорка той да отиде под шапката на МВР. Министрите Филиз Хюсменова и Георги Петканов подкрепиха предложението на колегата им Димитър Калчев проектът за изграждане на системата за спешни повиквания да бъде поверен на канадската агенция за експортно кредитиране, която отпуска $12 млн. Първото плащане ще стане в края на 2006 г. или началото на 2007 г.
Според кулоарна информация проектът е бил блокиран от тогавашните министри Милен Велчев и Николай Василев. Първият не можа да си спомни какви са му възраженията, но каза, че не е виждал никакъв договор с канадците. Освен това сега нямало излишни пари за такава система. Дори в Румъния обаче има спешен телефон, да не говорим за останалите европейски държави.
Твърди се, че Николай Василев е настоявал телефон 112 задължително да мине през БТК. "Не е този проблемът, друг е", каза Василев, но не уточни възраженията си.
Това са проблемите, които не са от вчера и са известни на всички. Сега топката е в новото правителство. То трябва да реши да прекрати ли безсмислената война между пожарната и ГЗ, или да ги остави да действат на принципа "Разделяй и владей". То трябва да засили контрола върху харченето на парите, предназначени за намаляване или ликвидиране на щетите при бедствия и аварии. За да се прекрати тази опасна игра с живота на хиляди хора.
|
|
