Още преди години, когато държавата си създаде собствена привилегирована служба за принудително изпълнение, предупреждавахме, че новата привилегия на фиска не само ще всее хаос и безредие в изпълнението, но ще увеличи риска на вътрешния кредит. Законодателният керван, разбира се не се трогна от никакви аргументи и продължи по пътя си. Днес всички виждаме докъде доведе това



законодателно твърдоглавие



На първо място, публичните изпълнители не донесоха особена полза на хазната. Вярно е, че регистрираме далеч по-добра събираемост на данъците в сравнение с 1997 или 1999 г. например, но то се дължи на подобрената обща платежоспособност на стопанството и възобновеното банково кредитиране. Самите данъкоплатци по-редовно обслужват данъчните си задължения, така че по-малка част от тях влизат в принудително изпълнение. А иначе процентът от събраните лоши дългове към хазната не е помръднал. Нито пък системата за събиране на държавните вземания особено се е подобрила, макар че сега имаме



най-разточителната фискална бюрокрация



за всички времена в българската история. От приказките, че институтът на публичното изпълнение ще внесе единство в системата за събиране на държавните вземания, нищо не излезе. Сега въпросните вземания събират цели пет самостоятелни служби - данъчната администрация, митниците, свръхинституцията НОИ, Агенцията за държавни вземания и несъстоялата се Национална агенция по приходите, която още кротко хрупа отпуснатите и десетки милиони за "изграждане на административен капацитет. И въобще не вярвам, че прогласената поредна дълбока реформа на държавните приходи ще успее да обедини всички държавни бирници под една шапка. Администрациите са по-корави и много по-малко подвластни на закона, отколкото политиците си мислят. Веднъж докопали правомощия, те трудно се разделят с тях и всеки ревниво пази своите. Затова въпреки петте служби бирници (или именно заради тях) държавата не знае точно



кой колко дължи на бюджета



чак до момента, когато неизправният длъжник влезе в несъстоятелност или кротко бъде ликвидиран по кратката процедура, ако не се установи никакво имущество, което поне синдик да може да храни. Вярно е, че в интернет сайта на Главната данъчна дирекция висят три позорни списъка с около 6 хиляди неизправни данъчни длъжници, но практиката показва, че когато някой попадне там, вече е твърде късно. Друг е въпросът, че дори тази единствена достъпна информация за длъжниците на хазната е очевидно невярна. За някоя си ЕТ "Капка" Главната данъчна дирекция веднъж твърди, че има да дава 15 хил. лева, но в другия списък я сочи с 91 хил. лева дълг. Е, колко дължи едноличната Капка - 15 хил. или 6 пъти повече? А колко още дължи на митниците, ами на НОИ? За колко я гони АДВ? Разбира се, лошо е, че държавата сама не знае с колко е завлечена от длъжниците си, но още по-лошо е, че тя си създава закони, които й дават право



да се възползва от немарливостта си



чрез привилегированото си място в изпълнението. Всеки път, когато някой кредитор погне неизправния си длъжник държавата се явява и автоматично го прережда в поредността за удовлетворяване (освен ако кредиторът случайно не е издебнал да впише чиста от данъчни претенции ипотека). От привилегиите на държавата ловко се възползват неизправните длъжници. На тях им стига да натрупат порядъчни задължения към хазната, за да прецакат доставчиците и работниците си, които ги преследват за плащане - ако някой е такъв будала, че плати на държавата да си извади изпълнителен лист веднага забелязва, че длъжникът му е борчлия и на държавата, а тя хем е прибрала таксите на частника, хем го е прередила на опашката, хем блокира цялото изпълнение с тромавите си процедури. Това състояние обезмисля изпълнението за най-онеправданите, необезпечени кредитори, пречи дори на професионалните кредитори - финансови институции. За да сложи ред в изпълнението законодателят да задължи



държавата да обявява вземанията си



преди да ползва широките привилегии, които й запазва данъчния процес. Както банките вписват и най-дребния си потребителски кредит в регистъра на БНБ, така и петглавата държавна бирническа машина трябва да е задължена да го прави навреме - още преди да е обявила вземанията си за просрочени. Така поне кредитната система ще има начин да проверява текущото състояние на клиентите си. Така един ден тя ще е в състояние да състави и публично достъпна оценка за кредитоспособността на фирмите, от която всички ще могат да се възползват, за да се пазят от неверни длъжници.