|
Та така - първата й работа била разхождач на куче при една много богата аристократка, която й плащала 1000 лири на седмица... Сега работи във фирма за рекламни лепенки на таксита, всичко се прави на компютърни програми и разбира се, на хубава материя, тя ходи и убеждава клиенти и взема 22 000 лири годишно - почти колкото един адвокат... А е нямала понятие от компютри преди 3-4 години...
Нейсе, момата ми видя биографията и ме направи на пух и прах. Защо ми е тази Медицинска академия и диплома и защо да пиша, че съм лекар по образование, когато повече върви психолог, изкуствовед, дизайнер, социолог... Защо са ми всички тези сертификати, като нямам английски машинопис и английска стенография? Защо нямам пълна компютърна грамотност за всички програми по IBM и "Макинтош"?
Какви са ми основните постижения в живота?
Публикации в "Бритиш медикъл джърнъл"? О, глупости, който чуе това, ще си каже: боже, тоя по цял ден пише и в събота вечер няма да бъде на разположение на моите клиенти, айде в коша за боклук... Така се оказва, че отсяват кандидатурите за работа тук, а на фона на това, като ми видят името, което е славянско - айде у Перник, заминавай си в Източна Европа и не ни подбивай трудовия пазар тук... Така че се върнах от тази разходка със съответните поуки. Мога ли да накарам майка ми да ме роди отначало и да си променя биографията из основи? Не! Изводът е: лъжи и само лъжи - щом тук правят така, и аз ще го правя.
Пиша всичко това, за да разберете още оттам колко погрешно сме възпитавани - в скромност и честност, с идеали... А тук е вълча конкуренция - борба с нокти и зъби за едно кирливо място. Да лепиш лепенки по коли - това е вече, ехе, ценз и половина...Такъв е техният свят. Не отричам работата на пчеличките в здравеопазването. Болниците са пълни с медсестри от Филипините и Азия. Това е черната работа, от която всички бягат... Но и на такава работа не ни приемат. Не ни вярват, че сме образовани, смятат, че сме си купили дипломите и сме дошли тук да им ядем от хляба. Лично аз съм готов на всичко, но пусто да опустее - цял живот съм бил в медицината и всичките ми препоръки, включително и от Англия, са все от здравеопазването. Е, как да стана продавач, където искат опит и препоръка от себеподобни... Но не се предавам. Важно е да се работи, защото по време на работа можеш да научиш определени умения, които никой университет не дава.
Четох статия по българските вестници за новите имена на професии, вписвани в някакъв нов регистър. Я зарежи. Иде ми да направя РЕЧНИК на професиите тук и да се опитам да помогна на други сънародници "да си преведат" професията, описанието и уменията си на "тукашен" език... Иначе няма никакъв смисъл от опашките за визи в английското посолство. Да, добре дошли са всички чужденци тук - ние сме им много мили, защото наливаме милиони в касата на кралицата, кандидатстваме за работа, проваляме се и беж обратно в Източната Европа.
Аз казвам НЕ на това.
Ако не знаеш как да спечелиш работа, по-добре не идвай
и не губи парите си, надеждите си, нервите си и достойнството си тук! Това е най-важно, защото един задължителен въпрос по време на интервютата е: какво ви доведе тук? Работа? Ами като не можете да си намерите работа, защо не се връщате обратно? Страшно унижение е това и страшно боли, но на тях не им пука.
Ха-ха ха ... Не си прави майтап с това, моля!
