|
Както законът важи предимно за бедните, така и демокрацията важи само за опозицията. Спорът за предстоящото назначаване на 28 областни управители размени местата на предишни и настоящи партии на власт, за да покаже, че при сходни условия всички мислят и действат по един и същ начин.
На много места българското население се развълнува, че новата централна власт ще му наложи управители, посочени от ДПС. Има подозрения, че националисти мътят водата на триглавата правителствена коалиция. Но които и да са подбудителите, ако има такива, всъщност наблюдаваме
изблик на стар спор,
проглушаващ ушите на разни евронаблюдатели от близо десет години.
На 26 януари 2000 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1211, с която прекрати наблюдението над България, но отправи девет забележки, заради които страната и досега е в "диалог за последващо наблюдение". На седмо място в този списък от грехове бе посочено, че "28-те новоучредени области трябва да получат пряко избираеми съвети съгласно Европейската харта за местно самоуправление". Второто ниво на местното самоуправление - областните съветници - да се избират пряко, а те да избират областен управител. Тази харта е ратифицирана от България на 17 март 1995 г. по времето на правителството на БСП начело с Жан Виденов. Същата година е приет и Законът за селищното и териториалното устройство. Той обаче стриктно спазва изискванията на конституцията, която в чл. 143 постановява, че областните управители се назначават от Министерския съвет.
Европейските наблюдатели Дейвид Аткинсън (британски консерватор) и Хенинг Гелерод (датски социалист) бързо схванаха това
противоречие с принципите на демокрацията
и препоръчаха промяна на конституцията, за да се даде възможност на местното население да избира управниците си освен на общинско и на областно ниво.
Когато бе приета резолюция 1211 на ПАСЕ, властта се държеше от правителството на Иван Костов. Всеки може да види на интернет-адрес http://assembly.coe.int какви са били мненията по въпроса за областните управи на правителство и опозиция. Те са приложени към резолюцията. От името на правителството на СДС е заявено, че "областните управители служат като връзка между централното правителство и местната власт и се назначават от Министерския съвет".
Според тогавашната опозиция това е недемократично. Лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява в качеството си на председател на позабравената вече коалиция Обединение за национално спасение (ОНС): "За жалост дейността на новите областни управители потвърди нашето усещане за политика на свръхцентрализация на властта." Лидерът на БСП от тогавашната ПГ на Демократичната левица Георги Първанов изтъква: "Обичайна практика стана грубата намеса в демократично избраните органи за местно самоуправление от политически назначените 28 областни управители. Всички опозиционни сили подкрепят предложението на левицата за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление и създаването на областни съвети с пряко избирани областни съветници."
Какво става обаче, когато управляващи и опозиция си разменят местата?
Разменят си и репликите
Още в началото на 2002 г., когато от половин година вече бяха в опозиция, сините от СДС лансираха "24 идеи, които ще обновят България". Те заявиха, че "в България на практика няма местно самоуправление и е налице изключителна потребност от децентрализиране на държавата". Във връзка с това поставиха въпроса за изграждане на "второ ниво на местното самоуправление". Червените от БСП, които също бяха в опозиция, бяха доволни, че СДС им приглася.
ДПС вече бе част от управляващата коалиция и заедно с новата доминираща политическа сила НДСВ започна да си прави оглушки. Пълният мандат на либералната коалиция, оглавявана от Симеон, мина под вторичното наблюдение на ПАСЕ, без да бъде направено нищо за изпълнение на препоръката за избор на областни съвети.
Сега либералите се обединиха със социалистите в социаллиберална коалиция.
Взаимоотношенията във властта станаха по-сложни
Юнал Лютфи (ДПС), който бе ръководител на последната делегация на България в ПАСЕ, заяви вчера по националното радио, че областните управители не бива да се избират, защото така щяло да настъпи "концентриране на много власт", и даде за пример Кърджали. Там има 5-има народни представители от неговата партия и не бивало областният управител да е излъчен от ДПС. Преди 5 години точно неговият началник Ахмед Доган твърдеше, че обратното е проява на "свръхцентрализация на власт".
Жълтите също показват, че владеят пируетите в политическия балет, правейки се на вътрешна опозиция в тройната коалиция. Отиващият си областен управител на София-област Олимпи Кътев призова вчера наследниците му да се избират пряко.
Поне едно е ясно - кога ще влезем в Европа. Отговорът може да бъде само един: когато всички партии преминат в опозиция, а някой друг почне да управлява.
