Симптоматична и за самия себе си, и за институционалността у нас, позиция зае Съветът за електронни медии (СЕМ). Надзорният орган реши, че няма да пристъпва към заличаване на регистрацията на телевизия СКАТ въпреки многото нарушения на медийния закон, защото нямало смисъл. Нищо не пречело собственикът на телевизията да си регистрира повторно същата схема и да продължи на чисто да нарушава правилата. Нищо не пречело предаванията, системно престъпващи закона - като "Атака" на Волен Сидеров, - да имигрират в други телевизии.
Умилителна е тази пророческа увереност на регулатора. Гадаенето може да не влиза във вменените по закон функции на СЕМ, но пък очевидно е подплатено с претенция за мъдър опит и жив спомен за вече парени регулаторни пръсти. Към тях трябва да прибавим и дежурната щипка самосъжаление на редовно недоразбирания от обществото орган.
Тази трагична самотност на СЕМ звучи странно на фона на редовните критики,
отправяни от институциите, включително от самите регулатори, към незрялото гражданско общество, което не знае задълженията си и не търси правата си. Та граждани и надзорници са си лика-прилика. Разликата е една - в размера и източника на заплатите и калкулираните от бездействието лични загуби.
Иронията настрана. Наистина е трудно да се занимаваш с тежка задача като регулирането на медийния сектор в условия на липсващо разбиране за сложността на уравнението (не без съдействието и на самия СЕМ) и изключително силни лобита. В случая обаче СЕМ прекрачи отвъд всякакви смекчаващи вината обстоятелства.
От отчитащ нарушения регулаторният орган сам се превръща в нарушител. Аргументацията, с която надзорници отказват да използват най-сериозния си властови лост - заличаването на дадена медия, - на практика изключва завинаги възможността от налагането на тази санкция.
"Няма смисъл" е аргумент отвъд времето и пространството
Ако днес няма смисъл - при множеството сигнали, постъпили от същото това неразбиращо общество, при куп издадени наказателни постановления, - няма да има и утре. По същата логика можем да разпуснем всички институции и да заживеем в условията на естествен подбор. Защо МВР, да речем, да се бори с престъпността (не че особено се е престарало), след като престъпници винаги ще има? Защо СЕМ да налага глоби, от които операторите комар ги ухапал - сякаш сумите не подлежат на преразглеждане от законодателя?
Демонстрираното безсилие спрямо СКАТ е поредното показно и за друга традиционна черта в работата на регулатора - меренето с различен аршин. Не може в едни случаи на системни нарушения на закона, както при телевизия "Ден", регулаторите да стигат до края, а в други - не. Не може при уволнението на един генерален директор да се търсят под лупа нарушения, а иначе да се мижи. Надзорниците нарекоха това разминаване "оперативна преценка".
Зад размитите критерии този път прозират по-скоро прагматични мотиви
- простото нежелание да се водят битки и прочие изморителни активности. За това говорят множеството препратки към телевизия "Ден" и "търкалящото се камъче Ник Щайн", намерило нов пристан в гостоприемната прегръдка на същата тази СКАТ.
Ясно е, че заличаването на телевизията ще доведе до мощен рев - и политически, и медиен. Ще тръгнат шествия в защита на свободата на словото, ще се крещят обвинения в поръчки и репресии. Нищо чудно и водещите на въпросните предавания да се превърнат в поредните герои - като шестващите из медиите всевъзможни кръстници на престъпността.
Ясно е и че подобна стъпка не може да се предприеме от нищото. Някой да е разбрал за какво точно са наложени 14-те до момента наказателни постановления на телевизия СКАТ? Да е чул аргументи по същество защо дадено изказване нарушава етническата толерантност? Да е имал възможност да доразвие сетивата си, с които според СЕМ обществото не разполага? И защо надзорниците си представят демокрацията като спокойно съществуване в обща прегръдка с добри и лоши?
Жалко е, че СЕМ не вярва на себе си
Защото в дейността му има и светли моменти - като спирането на кеча по bTV например. Има и обективни трудности като нежеланието на операторите да предоставят записите на предаванията и отказа им да приемат актове за административни нарушения. Жалко, че СЕМ не вярва на обществото и обществото - на СЕМ. Защото така наистина няма смисъл от съществуването на този орган.














!
Сто пъти по-мръсна гадинка и от болен офсайдеров