Идиотската приказка за "чистата" война, съвременната легенда за хирургическата, телевизионната, умната и добрата война се разбива в ковчезите на починалите военни и цивилни и в тези, които продължават да умират от дългата смърт на вторичните ефекти. Сега се разразяват скандали, започват разследвания, политиците се раздвижват, но скандалът в тази история с урана убиец е, че се изразява изумление или невежество за определен вид муниции, за които от повече от десет години се знае, че са в арсенала на НАТО и винаги са предизвиквали силни безпокойства.

Няма да има никога бронзови паметници на онези италиански военни, убити в леглата им от замърсяването, погълнато на Балканите, но нека поне да ги определяме с истинското им наименование: загинали във война.

Поне от десет години, откакто съюзническите сили изсипаха върху Кувейт и Ирак тонове уран, американската научна, медицинска и военна общност съзнава, че дългосрочните рискове от този дезактивиран, тежък метал, използван за пробиване на брони, са по всяка вероятност големи и все още неизвестни. Около заводите, където се произвежда в САЩ, мерките за сигурност и обеззаразяване са изключително строги, което е негласно доказателство за риска.

Изследвания по темата изобилстват и който се интересува, може да ги открие и в Интернет. През 1995 г. дори президентът на САЩ Бил Клинтън поиска и получи официално проучване, което остави място за всякакви съмнения относно дългосрочните увреждания от урановите снаряди.

Но съвременният мит за "добрата" и чиста война, създаден, за да бъде асимилирана войната от общественото мнение, се оказа по-силен от очевидните неща и от благоразумието. Политическата необходимост да се представя, че бомбардировките над Косово и Сърбия не са довели до жертви между военните от съюзническата коалиция, трябваше да се налага и отстоява, за да се защитава новата Клинтънова доктрина за "хуманитарната намеса". И следователно поради невежество или от интерес - не се знае кое е по-лошото. Бяха подценени рисковете от замърсяването на бойното поле от безкрайните замърсители, не само от урана, които съвременната армия изсипва. Бяха минимизирани или пренебрегнати рисковете от дългосрочния ефект върху военни, изпратени да охраняват поразените зони и върху цивилните, преди всичко децата, които живеят там. В тези нови "телевизионни войни" същественото е, че не се умира пред телевизионната камера, че не се повтаря откритото безочие от Виетнам, което отврати американското обществено мнение и беляза политическото, а следователно и военното поражение на САЩ. А ако някой или мнозина умират след определен период от време в дома си или в някоя болница, където окото на камерите не прониква, те не са новина - поне докато не избухне скандалът и не се поиска сметка.

Каузата, заради която се води война, може и да е справедлива, тя може да бъде оправдана като крайно средство при някои обстоятелства, както бе през Втората световна война. Но средствата за постигане на целта никога не са нито благородни, нито чисти, независимо дали става дума за отровни стрели, саби или уранови снаряди. Да бъдат представяни за такива е скандално и преди всичко обидно за онези, които се жертват заради нас във войни, без дори да го знаят.



Каре -----------

Предупреждения и рецидиви



Югославяните са изправени пред увеличена опасност от ракови заболявания и уродливости при раждане, включително поради използването на обеднен уран при бомбардировките, предупредиха още през май 1999 г. гръцки учени, цитирани от АП. Председателят на гръцкото сдружение на химиците Никос Кацарос каза тогава, че някои от замърсителите и конкретно обедненият уран са изключително стабилни и висококанцерогенни.

Също през май 1999 г., позовавайки се на използването на обеднен уран при бомбардировките, отговарящият по проблемите на околната среда в руската армия ген. Борис Алексеев предрече пред ИТАР-ТАСС, че "след една година американците ще казват, че храните, произвеждани в Южна Европа, не са годни за консумация".

През юли 1999 г. британски учен предрече, че мунициите с обеднен уран, използвани в Югославия, ще предизвикат голям брой смъртни случаи от ракови заболявания. На конференция в Лондон специалистът по ескпериментална биология д-р Роджър Когхил прецени, че максималният ефект от обеднения уран ще бъде достигнат 6 месеца след бомбардировките, а първите случаи на ракови заболявания ще се появят година след тях. "В целия Балкански регион смятам, че ще има 10 150 допълнителни случая на ракови заболявания поради използването на обеднен уран", каза той, цитиран от Синхуа.

Отново Синхуа информира, че над 800 местни жители и спасителни работници са се оплаквали от различни здравословни проблеми след катастрофата на южнокорейския товарен самолет "Боинг 747" през декември 1999 г. край Лондон. На борда на самолета имало 300 килограма обеднен уран, който поради голямата си плътност (1,7 по-голяма от оловото) се използва като противотежест в опашката на самолета.

През март 1999 г. изтребител на военноморските сили на САЩ погрешка изстреля при тренировка 263 големокалибрени куршуми с обеднен уран при тренировка на 15 км от порториканския град Исабела Сегунда на остров Виекес. За инцидента се разбра едва през май, когато говорителят на военноморските сили на САЩ Роберто Нелсън каза, че районът е бил почистен, макар че са били намерени едва 57 куршума. Местни политици твърдят, че оттогава броят на заболяванията от рак на острова са почти два пъти повече от средностатистическите данни за Порто Рико.

----------