Четири награди от пет международни изложения за новатори. Така авторът на "електронното око" за незрящи Алексей Добриянов изпрати 2000 г. Неговото устройство печели един златен и 2 сребърни медала от "Агротика 2000" в Гърция, "Брюкселска Еврика 2000" - Белгия, и Софийското международно изложение за изобретатели. С диплом за участие "окото" се завърна от ноемврийското изложение в Япония и от Руския международен салон за промишлени новости.
----------------------------------
За 5 години Алексей Добриянов е изобретил десетина електронни устройства с приложение в бита, охранителния бизнес, здравеопазването. Нито едно от тях досега не е видяло бял свят. Причината е прозаична - липса на пари.
Само за патента на едно от изобретенията авторът трябва да плати $ 50 хил. Още толкова са нужни, за да го внедри в производството. Ред други такси се плащат всяка година за поддръжка на патента. Все разходи, които трудно се покриват, ако изделието не излезе на пазара.
Затова повечето родни изобретатели отчаяно търсят спонсори, които да открият и оценят техните изделия. Чуждите инвеститори обаче предпочитат да изтеглят наши специалисти в собствените си фирми, вместо да финансират български производства тук. Самият Добриянов е получавал няколко оферти за работа в чужбина, на които отказва. Не за да демонстрира патриотизъм. За разлика от мнозина той не смята, че трябва да продава идеите си, а иска да ги прилага в България. И продължава да търси подкрепа от български институции и фирми.
До 1995 година за Алексей Добриянов електрониката е повече хоби, отколкото професия. Дарбата му да рисува го отпраща в Техникум за приложни изкуства, който завършва през 1973 г. Пак тогава започва да се увлича и по радиосистемите, но без сериозни намерения да учи в институт.
Почти случайно техническите му наклонности го насочват и към първата му професия. През 1980 г. печели конкурс във външно министерство за технически експерт. Остава там 7 г. По това време изкарва и специализация в Германия за внедряване на микрофилмови системи в българските министерства. В страната ни са внесени много от тези машини, които Добриянов внедрява и поддържа. Машината позволява върху филм с формат А-4 да се преснимат до 70 машинописни страници.
Пак тогава в администрацията започват да навлизат и компютрите. Във Външно имали щастието първи да работят със съвременна техника, а експертите "прохождат" с английската система "Ай Си Ел". Заедно с колеги програмисти Добриянов започва да практикува, за да продължи вече по-сериозно да изучава електрониката. Чете всичко, което се издава у нас, и скоро сам да започва да експериментира. Първите му разработки са в областта на рекламата, като използва електроника при създаване на светлинни ефекти. След 1990 г. заедно със свой приятел прави фирма за реклама и пространствено оформление. Покрай лесните поръчки се раждат и идеи, които по-късно той развива и усъвършенства.
Но сериозната си изследователска работа Добриянов свързва с решението да създаде "електронно око", с което
слепият човек да "слуша светлината"
През 1995 г. той често придружавал незрящия си приятел бай Митко на преходи из Витоша. "Исках да му помогна и тогава ми хрумна идеята за устройство, което да показва пътя чрез звуков сигнал", разказва новаторът.
Системата е проста. В малка кутийка е вграден сензор, който улавя светлината и я преобразува в звуков сигнал. Всеки предмет отразява светлината по различен начин и чрез звука сочи къде се намира. Ако човекът е до прозорец, където е най-светло, апаратът сигнализира силно и начесто. И обратно, нощем или в тъмни помещения уредът не реагира.
Първият вариант на "окото" е голям и неудобен за носене. След още няколко опита новаторът усъвършенства устройството. В работата му помага и бай Митко, който пръв използва уреда, дори го съветва как да промени системата, за да бъде максимално полезна. Така се стига до последния вариант със слушалка, който се носи върху ревер. "С малко тренировка хората ще могат бързо да усещат кога се намират близо до предмети и да се ориентират", пояснява авторът. Уредът е икономичен, работи с 10-волтова батерия, която се сменя на всеки 2 месеца. Няма механични детайли, затова има поне 10 години живот.
Подобна машинка за ориентиране е изработена и в Англия, но тя работи на друг принцип и е с ограничен обхват, пояснява Добриянов. Чрез синтезатор на звукова реч чуждият вариант разпознава само 3 позиции - "тъмно", "светло" и "ярко". Това е недостатъчно, защото не ориентира хората за близостта им до предметите. Добриянов има идея да усъвършенства "окото", за да може то с допълнителна приставка да указва на колко метра се намират предметите. Това би оскъпило уреда и засега авторът иска да внедри по-елементарния вариант, така че да бъде достъпен за всички слепи хора. Вече е подготвил документите за неговото патентоване.
Само $ 10 излиза себестойността на подобно устройство, ако започне да се произвежда, пояснява Добриянов. Въпреки това
досега не се е намерил производител, който да го внедри
Заради липса на средства то не може да се включи в социалните програми на правителството, обяснил социалният министър Иван Нейков след среща с изобретателя. По програми на японското правителство може да се кандидатства за подобно финансиране, но за един проект се отпускат максимум $ 50 хиляди. С тези пари може да се изработят 5000 устройства, докато нуждаещите се хора в България са над 16 000.
От Съюза на слепите са готови да поемат част от комплектовката на уреда в цеховете за незрящи. Въпросът е дали ще се намерят български фирми, които да помогнат с допълнително финансиране, обяснява Добриянов.
Засега авторът "печели" от изобретението си само морални награди по международни изложения за новатори. Само през миналата година "електронното око" му е донесло златни грамоти и дипломи от изложения в Япония, Белгия, Гърция, Русия и България. Без подкрепата на частното дружество "Евроинтелект", което финансира участието на българските изобретения по света, родните постижения нямаше да станат известни, категорични са изследователите. Въпреки намеренията за създаване на хай-тех паркове засега законът за високите технологии чака ред в парламента. А и до две години държавата едва ли ще задели бюджетни средства, за да подкрепи изобретателите, коментират експерти.
Нови електронни уреди пазят мелници и складове от гризачи
Като повечето си български колеги изобретатели и Добриянов продължава да финансира сам своите идеи. Преди 2 години дори се наложило съпругата да продаде наследствен апартамент. "Остана ни жилището, в което сме сега. Ако го заложим, ще останем на улицата", загрижено обяснява съпругата Рени, която се чуди откъде ще финансират останалите му проекти. А те биха намерили ценно приложение за охрана на стопански и военни обекти, ако могат да се реализират.
Преди 2 години Добриянов създал "електронна котка", която чрез ултразвуков излъчвател дразни слуха на гризачите и ги прогонва от складовете. Уредът е елементарен и евтин. Поставен в кутия от адаптер, той се включва в контакта и действа безотказно. Може да работи и с батерия от 12 волта.
Заедно с приятеля си доц. Григор Григоров сега Добриянов работи и върху прототипа на друго устройство срещу хлебарки и гризачи. В кутийка се слага примамка. След като мишката влезе вътре, сензор я улавя в движение и я убива с високо напрежение. Вредителят пада в контейнер-чекмедже, което се почиства. Използва се 220-волтовата мрежа. Там, където няма подобно захранване, може да се използва акумулаторна батерия.
Изобретението е патентовано от доц. Григоров в 48 страни. Парите за патентите са отпуснати от спонсор. Ако до края на годината Добриянов изработи прототипа, от следващата година то може да се внедри в производството.
Пак с Григоров той работи върху нов апарат, който с микровълни премахва всякакви вредители - от бактерии, плесени и гъбички до скакалци, насекоми и хищници. С този метод се унищожават дори семена на плевели или бактерии на салмонела във вече пакетирани хранителни продукти. Може екологично да се пречиства вода, да се стерилизират медицински уреди и др. Прототипът е скъп, затова без чуждо спонсорство апаратът не може да се изработи.
Сред останалите разработки на Добриянов е и металдетекторът за откриване на подземни метали. "Подземният радар" разпознава руди, вода и минерали до 800 метра под земята. При превключване търси точно определен елемент и може да определя дълбочината и дебита на водите.
За охрана на военни обекти той е създал периметрова сензорна охранителна система "Ерма-3". Уредът работи с антени, монтирани върху изолатори на оградата на охраняемия обект. При приближаване на човек и при докосване на антената се получава сигнал. Интерес към уреда е проявен от Министерството на отбраната.
|
|