Има хора, които са толкова влюбени в растенията, че влагат всичките си сили и средства, за да създадат идеалната градина. В някои случаи тя е екзотична като пъстър папагал, в други - бодлива като таралеж. Зависи най-вече от това какво харесва нейният стопанин. Има такива, в които виреят хиляди видове рози и нищо друго. А има и градини, събрали цялото растително разнообразие на даден континент. Или почти цялото. Най-непривични обаче са белите зимни градини, които разкриват своята красота едва когато ги затрупа дебел сняг. Стопаните им работят цяла година над своите творения само за да им се радват един сезон. Но странните заскрежени скулптури са наистина уникални и си заслужават търпението.

Да направиш такава, пък макар и съвсем малка градинка, обаче си е истинско изкуство. То е трудно за изпълнение, защото предварително се засаждат конкретни видове дървета. Те трябва, след като оголят клоните си и бъдат покрити със сняг, да задържат само една съвсем ефирна и лека пелена - така, че да заприличат на гигантски дантели. За храстите изискването е друго. Техните клонки трябва са хем здрави, хем гъвкави, за да издържат леда, но и да се превият под неговата тежест ефектно, без да се счупят. Горе-долу подобно е положението и с дребните растителни видове.

Друго важно условие е композирането на различните видове. В никакъв случай не бива да се долавя някаква носталгия. Дърветата, храстите и тревичките трябва да са така подбрани, че дори под снега да имат различни цветове или по-точно оттенъци. Иначе пейзажът ще бъде скучен и еднообразен.

В зимната градина трябва да има също езеро и много камъни с различна форма. Те са особено красиви, когато тънка коричка лед ги покрие. При водните площи обаче е малко по-трудно, тъй като трябва да се населят с подходящи обитатели, които да издържат при минусови температури.

С две думи, работата никак не е лесна и определено не е лъжица за всяка уста. А най-големите майстори в тази област са японците, които създават истински зимни шедьоври.