:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,110,983
Активни 88
Страници 9,814
За един ден 1,302,066
Интервю

Михаил Миков: А какво ще стане, ако хакер влезе в мрежата на МВР или някоя банка?

Компютърните престъпления трябва да се криминализират час по-скоро, защото иначе хората няма да се доверяват на новите информационни технологии, смята депутатът от БСП, който пръв предложи наказания за компютърни престъпления
Снимка: Емил Иванов
- Г-н Миков, вие още през март 2000 г. внесохте проект за изменение на Наказателния кодекс, с който предлагахте компютърните престъпления да се криминализират. Защо тогава предложението ви не бе прието и за него се заговори пак едва сега, след всички скандали с хакерите?

- Наистина моят проект е внесен в деловодството на Народното събрание на 7 март 2000 г. Още тогава аз апелирах да се разбере, че това е една сфера, твърде опасна за посегателства. И че тези общественоопасни посегателства трябва да бъдат криминализирани, т.е. да бъдат предвидени санкции, за да можем да ги предотвратим.

Самият проект беше приет преди това в правната комисия и становището за пленарна зала беше положително. За съжаление една част от управляващото мнозинство беше повлияна от емоциалното изказване на Велислав Величков, който заради политическия си егоизъм и заради стила на мнозинството в това Народно събрание, не можеше да приеме, че нещо конструктивно може да бъде предложено от опозицията, и не прие проекта на първо четене в пленарна зала. Имаше двама "въздържали се". Аз не мога да отрека, че такива сериозни юристи като Лучников, Джеров, Соколов разбраха нуждата от този закон и гласуваха за него.

Разбира се, по онова време и един зам. министър на правосъдието твърдеше, че се готви нов проект за Наказателен кодекс и там по-прецизно щели да бъдат уредени въпросите. Аз смятам, че законопроектът е достатъчно добър, консултиран със специалисти от всички сфери, и не виждах в онзи момент какво още трябва да се усъвършенства. Още повече, че никой не отправи забележки по същество. Т.е. само политическият стил да не се приеме нищо от опозицията и големият ентусиазъм на Велислав Величков бяха основната причина той да не мине.

- Какво всъщност предлагахте?

- Става въпрос за два типа престъпления. Едните са, ако мога така да се изразя, същински компютърни престъпления. При тях се засягат обществените отношения, осигуряващи нормално функциониране на компютрите, компютърните системи и мрежи и правомерното използване на информация. Към тях спадат нерегламентираният достъп, промяна, повреда, унищожаване на данни или програми, както и въвеждането на "вирус".

Втората група престъпления условно могат да бъдат определени като извършвани чрез компютър и засягат други обществени отношения и важни сфери. Каквато е например икономиката. където ефектът от въздействие чрез компютър може да се измерва в милиони левове. Такива са компютърната измама, особената форма на унищожаване и повреждане, специфичният начин на нарушаване на тайната на кореспонденцията.

През последните години бе уредено използването на информационни и компютърни технологии за пренасяне, съхраняване или обработка на данни в редица закони. Това налага криминализирането с общ текст на случаите, при които чрез определени манипулации на данните се засягат обществени отношения в отделни сфери - социално осигуряване, данъчно облагане, търговия с ценни книжа и др. Всъщност криминализация на компютърните престъпления има в повечето европейски държави и в САЩ. Всички тези въпроси днес са в центъра на вниманието и на Европейския съюз, постоянно се работи, излизат нови резолюции и директиви, в които тези проблеми и техните решения се доразвиват. Ние имахме шанс през май м.г, когато законът влезе в пленарна зала, да постигнем два ефекта. Първият - да имаме най-добрият закон в Европа по простата причина, че го правим след другите и можем да се поучим от техните законодателни решения, прилагането им, грешките. И вторият е, че на една сравнително ранна фаза можехме да създадем една добра правна среда за развитие на информационното общество в България.



------------

Защото сега се получава парадоксът, че ние приехме на първо четене закона за електронния подпис и електронния документ, а неговото приложение без криминализация на тези престъпни посегателства може да доведе до много тежки проблеми. Липсата на наказателно-правна уредба и скандално известните посегателства върху сайта на президента и други подобни случаи ще карат хората да се въздържат от използването на възможностите на електронния подпис и електронния документ и те няма да могат да намерят сериозно приложение. Просто хората няма да имат доверие на тези съвременни форми, след като няма криминализация на посегателствата върху тях.

-----------



- Т.е. криминализирането на компютърните престъпления трябва да стане час по-скоро?

- Категорично. Даже вече сме закъснели. Досега изгубихме изключително ценно време. Можеше през това време тези текстове да бъдат приети, да се обсъждат, да се мисли за тяхното прилагане в практиката. Ето например този скандален случай с президентския сайт можеше да се превърне в един казус-проба за прилагането на този закон.

- Цялата история с президентския сайт обаче се превърна в атракция. Това беше по-скоро една демонстрация, може би чисто емоционална и много по-малко престъпление. В същото време обаче по подобен начин човек може да влезе в мрежата на някоя банка, на здравната каса и да си прави каквото иска...

- Тук става въпрос за диференциацията и за преценката на законодателя за относителната тежест на отделните деяния, на посегателствата, които се извършват върху или чрез компютрите. Аз също мога да симпатизирам на нещата, които каза това момче, влязло в сайта на президента. Но ние трябва да сме наясно, че ако то бе влязло в сайта на здравната каса или на една банка, можеше да нанесе много големи имуществени вреди. Именно затова и наказанията, които са предвидени в законопроекта за съответните компютърни престъпления, са диференцирани с оглед на престъпния резултат. Аз съм се стремял да има по-ниски санкции, замяна с административно наказание "глоба" за по-леки случаи. Разбира се, когато става въпрос за користни престъпления, за измами или за някакви други, чрез които се ощетява определено имущество, санкциите трябва да са по-високи. По-важното е обаче да се очертае онзи кръг от неправомерни действия с компютрите или чрез тях, който е наказуем от закон. За да може да знаят тези хора, когато тръгват да използват своите знания и умения, че освен атракцията и личната изява, демонстрацията на някакво компютърно съвършенство понякога засяга изключително важни неща. Например тайната на кореспонденцията. Представете си, че някой влезе в мрежата на МВР и успее да направи нещо по отношение на личните данни на дадено лице, които се събират там.

- А какво е вашето мнение за възможността за нерегламентиран достъп до компютрите и мрежите на обикновените хора от страна на самата държава, на самата власт? Този проблем също съществува ...

- Това е изключително важен проблем, към чието решаване Европа е много чувствителна. Ние там също ще трябва да поработиме много. И аз мисля, че законът за защита на личните данни ще е едната посока. Всъщност въпросът за защита на личната информация, на свободния обмен на информация, се превръща в един от лакмусите за истинско гражданско общество.



--------------

Много често държавата с мотива "национална сигурност" или някакви други обтекаеми, скрити намерения, които винаги могат да бъдат открити или съзряни при повече вглеждане, се опитва да акумулира повече власт. Власт върху информацията и съответно власт върху отделните хора, които имат или обменят информация. Тук стандартите, бариерите пак трябва да бъдат поставени в закона.

-------------



- Все повече хора работят с компютри, в мрежи, трудно може да се разкрие нерегламентиран достъп на държавата до тях...

- И в Европа съществуват тези две течения: свобода на информацията и защита на най-важните обществени отношения. Разбира се, такива случаи като скандала с президентския сайт наливат като че ли повече вода в мелницата на тези, които искат повече контрол върху информационните технологии, върху мрежата. От друга страна, България е твърде неразвита в това отношение и едно затягане на контролния режим би ни било оставило завинаги в задния двор на информационните технологии. Затова трябва да се тръгне с регулации, които предвиждат по-меки санкции, по-малко намеса на държавата, но много ясни и конкретни състави в Наказателния кодекс. Последните трябва да не подлежат на особено тълкуване, да са ясни, прости и разбираеми от всички хора. Тук трябва да се очертае границата, която не трябва да се пристъпва.

- Мнозинството беше обещало нов Наказателен кодекс...

- Аз мисля, че в един момент те разбраха, че не е по интелектуалните им сили да решат този проблем и се отказаха от внасянето на НК. Въпреки че един от мотивите за отхвърлянето на проекта за компютърните престъпления беше именно бъдещият НК. Нашият Наказателен кодекс е легнал в по-голямата си част върху Наказателния закон от 1896 г.



-------------

По-скоро е необходимо изработването на наказателна политика.

Но как да се изработи такава, когато институциите, които са призвани да се борят срещу престъпността, по-скоро страдайки от егоизъм или от нарцисизъм, или от някакви конюнктурни интереси, влизат по-често в някакви войни помежду си.

------------



- Как ще коментирате внасянето, после изнасянето и предстоящото ново внасяне на проектите за изменения на закона за специалните разузнавателни средства и на НПК от страна на водещи фигури в СДС?

- Страхувам се, че тези хора нямат като народни представители трайно изградена концепция за наказателната политика и за това, което искат всъщност да направят. По-скоро в рамките на общата политика се опитват да обслужат един или друг моментен интерес. Нещо, което е изключително вредно - и за правосъдието, и за съдебната система, и въобще за борбата с престъпността. В крайна сметка не бива със законодателството да си играят хора, които не могат да преценят каква плачка може да се получи от тяхната играчка.
902
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД