|
- Наистина моят проект е внесен в деловодството на Народното събрание на 7 март 2000 г. Още тогава аз апелирах да се разбере, че това е една сфера, твърде опасна за посегателства. И че тези общественоопасни посегателства трябва да бъдат криминализирани, т.е. да бъдат предвидени санкции, за да можем да ги предотвратим.
Самият проект беше приет преди това в правната комисия и становището за пленарна зала беше положително. За съжаление една част от управляващото мнозинство беше повлияна от емоциалното изказване на Велислав Величков, който заради политическия си егоизъм и заради стила на мнозинството в това Народно събрание, не можеше да приеме, че нещо конструктивно може да бъде предложено от опозицията, и не прие проекта на първо четене в пленарна зала. Имаше двама "въздържали се". Аз не мога да отрека, че такива сериозни юристи като Лучников, Джеров, Соколов разбраха нуждата от този закон и гласуваха за него.
Разбира се, по онова време и един зам. министър на правосъдието твърдеше, че се готви нов проект за Наказателен кодекс и там по-прецизно щели да бъдат уредени въпросите. Аз смятам, че законопроектът е достатъчно добър, консултиран със специалисти от всички сфери, и не виждах в онзи момент какво още трябва да се усъвършенства. Още повече, че никой не отправи забележки по същество. Т.е. само политическият стил да не се приеме нищо от опозицията и големият ентусиазъм на Велислав Величков бяха основната причина той да не мине.
- Какво всъщност предлагахте?
- Става въпрос за два типа престъпления. Едните са, ако мога така да се изразя, същински компютърни престъпления. При тях се засягат обществените отношения, осигуряващи нормално функциониране на компютрите, компютърните системи и мрежи и правомерното използване на информация. Към тях спадат нерегламентираният достъп, промяна, повреда, унищожаване на данни или програми, както и въвеждането на "вирус".
Втората група престъпления условно могат да бъдат определени като извършвани чрез компютър и засягат други обществени отношения и важни сфери. Каквато е например икономиката. където ефектът от въздействие чрез компютър може да се измерва в милиони левове. Такива са компютърната измама, особената форма на унищожаване и повреждане, специфичният начин на нарушаване на тайната на кореспонденцията.
През последните години бе уредено използването на информационни и компютърни технологии за пренасяне, съхраняване или обработка на данни в редица закони. Това налага криминализирането с общ текст на случаите, при които чрез определени манипулации на данните се засягат обществени отношения в отделни сфери - социално осигуряване, данъчно облагане, търговия с ценни книжа и др. Всъщност криминализация на компютърните престъпления има в повечето европейски държави и в САЩ. Всички тези въпроси днес са в центъра на вниманието и на Европейския съюз, постоянно се работи, излизат нови резолюции и директиви, в които тези проблеми и техните решения се доразвиват. Ние имахме шанс през май м.г, когато законът влезе в пленарна зала, да постигнем два ефекта. Първият - да имаме най-добрият закон в Европа по простата причина, че го правим след другите и можем да се поучим от техните законодателни решения, прилагането им, грешките. И вторият е, че на една сравнително ранна фаза можехме да създадем една добра правна среда за развитие на информационното общество в България.
------------
Защото сега се получава парадоксът, че ние приехме на първо четене закона за електронния подпис и електронния документ, а неговото приложение без криминализация на тези престъпни посегателства може да доведе до много тежки проблеми. Липсата на наказателно-правна уредба и скандално известните посегателства върху сайта на президента и други подобни случаи ще карат хората да се въздържат от използването на възможностите на електронния подпис и електронния документ и те няма да могат да намерят сериозно приложение. Просто хората няма да имат доверие на тези съвременни форми, след като няма криминализация на посегателствата върху тях.
-----------
- Т.е. криминализирането на компютърните престъпления трябва да стане час по-скоро?
- Категорично. Даже вече сме закъснели. Досега изгубихме изключително ценно време. Можеше през това време тези текстове да бъдат приети, да се обсъждат, да се мисли за тяхното прилагане в практиката. Ето например този скандален случай с президентския сайт можеше да се превърне в един казус-проба за прилагането на този закон.
- Цялата история с президентския сайт обаче се превърна в атракция. Това беше по-скоро една демонстрация, може би чисто емоционална и много по-малко престъпление. В същото време обаче по подобен начин човек може да влезе в мрежата на някоя банка, на здравната каса и да си прави каквото иска...
- Тук става въпрос за диференциацията и за преценката на законодателя за относителната тежест на отделните деяния, на посегателствата, които се извършват върху или чрез компютрите. Аз също мога да симпатизирам на нещата, които каза това момче, влязло в сайта на президента. Но ние трябва да сме наясно, че ако то бе влязло в сайта на здравната каса или на една банка, можеше да нанесе много големи имуществени вреди. Именно затова и наказанията, които са предвидени в законопроекта за съответните компютърни престъпления, са диференцирани с оглед на престъпния резултат. Аз съм се стремял да има по-ниски санкции, замяна с административно наказание "глоба" за по-леки случаи. Разбира се, когато става въпрос за користни престъпления, за измами или за някакви други, чрез които се ощетява определено имущество, санкциите трябва да са по-високи. По-важното е обаче да се очертае онзи кръг от неправомерни действия с компютрите или чрез тях, който е наказуем от закон. За да може да знаят тези хора, когато тръгват да използват своите знания и умения, че освен атракцията и личната изява, демонстрацията на някакво компютърно съвършенство понякога засяга изключително важни неща. Например тайната на кореспонденцията. Представете си, че някой влезе в мрежата на МВР и успее да направи нещо по отношение на личните данни на дадено лице, които се събират там.
- А какво е вашето мнение за възможността за нерегламентиран достъп до компютрите и мрежите на обикновените хора от страна на самата държава, на самата власт? Този проблем също съществува ...
- Това е изключително важен проблем, към чието решаване Европа е много чувствителна. Ние там също ще трябва да поработиме много. И аз мисля, че законът за защита на личните данни ще е едната посока. Всъщност въпросът за защита на личната информация, на свободния обмен на информация, се превръща в един от лакмусите за истинско гражданско общество.
--------------
Много често държавата с мотива "национална сигурност" или някакви други обтекаеми, скрити намерения, които винаги могат да бъдат открити или съзряни при повече вглеждане, се опитва да акумулира повече власт. Власт върху информацията и съответно власт върху отделните хора, които имат или обменят информация. Тук стандартите, бариерите пак трябва да бъдат поставени в закона.
-------------
- Все повече хора работят с компютри, в мрежи, трудно може да се разкрие нерегламентиран достъп на държавата до тях...
- И в Европа съществуват тези две течения: свобода на информацията и защита на най-важните обществени отношения. Разбира се, такива случаи като скандала с президентския сайт наливат като че ли повече вода в мелницата на тези, които искат повече контрол върху информационните технологии, върху мрежата. От друга страна, България е твърде неразвита в това отношение и едно затягане на контролния режим би ни било оставило завинаги в задния двор на информационните технологии. Затова трябва да се тръгне с регулации, които предвиждат по-меки санкции, по-малко намеса на държавата, но много ясни и конкретни състави в Наказателния кодекс. Последните трябва да не подлежат на особено тълкуване, да са ясни, прости и разбираеми от всички хора. Тук трябва да се очертае границата, която не трябва да се пристъпва.
- Мнозинството беше обещало нов Наказателен кодекс...
- Аз мисля, че в един момент те разбраха, че не е по интелектуалните им сили да решат този проблем и се отказаха от внасянето на НК. Въпреки че един от мотивите за отхвърлянето на проекта за компютърните престъпления беше именно бъдещият НК. Нашият Наказателен кодекс е легнал в по-голямата си част върху Наказателния закон от 1896 г.
-------------
По-скоро е необходимо изработването на наказателна политика.
Но как да се изработи такава, когато институциите, които са призвани да се борят срещу престъпността, по-скоро страдайки от егоизъм или от нарцисизъм, или от някакви конюнктурни интереси, влизат по-често в някакви войни помежду си.
------------
- Как ще коментирате внасянето, после изнасянето и предстоящото ново внасяне на проектите за изменения на закона за специалните разузнавателни средства и на НПК от страна на водещи фигури в СДС?
- Страхувам се, че тези хора нямат като народни представители трайно изградена концепция за наказателната политика и за това, което искат всъщност да направят. По-скоро в рамките на общата политика се опитват да обслужат един или друг моментен интерес. Нещо, което е изключително вредно - и за правосъдието, и за съдебната система, и въобще за борбата с престъпността. В крайна сметка не бива със законодателството да си играят хора, които не могат да преценят каква плачка може да се получи от тяхната играчка.