:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,309,309
Активни 76
Страници 3,962
За един ден 1,302,066
Репортаж

16-годишните: Да гласуваме? А, бе, да не сте луди?

Младите не се вълнуват от политика, а от това как да уредят бъдещето си зад граница
Снимка: Борислав Николов
Присетят ли се политиците за младите, няма съмнение - идат избори. Едни обещават светло бъдеще, други са по-прагматични и дават по-високи стипендии. Евролевицата обаче удари всички в земята. "Младите са акселерати, затова долната граница на гласоподавателите трябва да падне от 18 на 16 години", разясни зам. председателят на Евролевицата Петя Шопова. Но преди да се пристъпи към промяна на конституцията идеята трябвало да бъде подложена на обширен дебат.

Как реагираха акселератите на хрумването? Оказа се, че болшинството от тях въобще не се вълнуват от това кога ще имат право да гласуват, а плануват своето бъдеще зад граница.

Първа английска гимназия, София. Голямо междучасие. Тумби млади хора със сериозни лица (аха-аха да заприличат на гневни и да зарадват опозицията) се изсипват от класните стаи. По-разхайтаните (или по-акселерираните, както ви харесва) тръгват към близките кафенета да пушат цигари и да пият бира. Останалите се отдават на шумни дискусии. За клубове и дискотеки, за мъже, за изпити и чужди университети.



"А-а, аз чета само клюките и спорта. Изобщо не ми пука за политиката",



отсича на въпрос би ли искала по-рано да гласува една от осмокласничките. Но на нея й е простено. Тя е само 15-годишна. Има още цяла година на разположение да се осъзнае.

Намираме по-подходящ за аршина на депутатката Шопова обект. 17-годишната Радостина иска да гласува и твърди, че лесно би се ориентирала, защото няма вяра на малките партии. "Да, абсолютно е така, трябва да може да се гласува на 16. Вярно, че има хора, които не си ползват избирателното право и не ги е грижа какво ще стане с тях. Но има и такива, дори и на 16 години, които се интересуват и за тях е важно да могат да си дадат мнението", обяснява момичето. То обаче е твърдо решено да пробва да замине на Запад. "Някой ден може да се оправят тук нещата - след 20-30 години, ама ние не можем да седим и да чакаме", разсъждава Радостина.

На противоположното мнение е приятелката й Виктория. Не че тук много й харесва, но е свикнала с хората и начина на живот. Виктория се кани да промени България сама - с приятелите си, които остават тук. Без политиците.

"Не обичам политиците, не ми вдъхват доверие. Дори и някой свестен да дойде на власт, бързо се опиянява и започва да мисли само за себе си. В крайна сметка България няма добри политици", обяснява Виктория. За разлика от Радостина, тя е твърдо против 16-годишните да гласуват. "Та половината от тях изобщо не разсъждават за каквото и да е било", скептична е Виктория.

И двете момичета откровено не си падат по депутатите. А Радостина дори е склонна да ги мрази, защото по време на парламентарния контрол вдигат кръвното на дядо й.

Оказва се, че повече фенове депутатите имат сред момчетата. Тук



на най-висока почит са китарата на Жорж и мъжкарските изпълнения на Венци Димитров.



"Що да не гласуваме, аз например веднага ще пусна бюлетина за Жорж, голям купонджия е. И Венци Димитров става", горещи се деветокласник.

"Абе, политиката да не е само купон", репликира го групичката около него.

"Добре, бе, ще гласувам за "Хъшове", примиренчески сменя позицията си той.

Отправяме се към видимо безотговорна групичка, закъсняваща за час. Едно от момчетата - Веселин, ни измерва с отегчен поглед и флегматично обяснява: "Не ми се занимава с такива глупости изобщо.



За отбор на годината ще гласувам, за друго не".



Друг закъсняващ - Ясен, предпочита да ни светне, че има рожден ден и добавя, че приятелите му се чудят единствено как да се чупят от страната.

Почти същото вълнува и възпитаниците на 133-то училище - бившата руска гимназия.

"Ще замина за чужбина, макар че някой ден мога да се върна. Тук всичко ме дразни, дори висулките", обяснява Юлия.

"Всички са алчни и всеки гледа само да те преметне, абсолютно никой не ми вдъхва доверие", добавя Мадлен.

Бурен смях се разнася от групичка момичета пред 6-то училище още при първия ни въпрос. Причината за всенародната веселбата е Александър Божков, когото 17-годишната Мария обявява за свой любим политик. "Майтап бе, Костов ми харесва повече. По-симпатичен ми е - така, по физономия", бързо влиза в правия път девойчето. То е съгласно с теорията за акселерацията само частично. "Аз мога да гласувам, ама приятелите ми по-скоро не", разправя момичето.

Антоанета е настроена по-либерално. "А, бе, какво от това? Ако искат да гласуват, ако искат - да не гласуват. То кой знае какво няма да се промени, най-много да добавим някой глас в полза на някоя по-нормална партия. Пък и не е нужно да разчиташ на политиката, за да успееш", разсъждава тя. Момичетата си говорели от време на време за политика, ама повече се интересували от ежедневните си проблеми и най-вече от това къде ще ходят през събота и неделя.

"Сега наскоро си говорихме за визите - как ще отпаднат, защо са го направили всъщност това и т.н. Ясно е - идват избори", разправя Мария. Обсъждали и президентския хакер, макар че не разбрали много-много какво точно се е случило.



"Трябваше някой да му натрие носа на президента.



Защото все се правим, че тук има големи възможности, а всъщност няма нищо", тросва се едно от момичетата.

От разминаването между приказките на политиците и реалността се дразни Мартин. "Не мисля, че нивото на живота в момента е въобще за какъвто и да е Европейски съюз, както говорят някои. Мисля, че е смешно хората да получават такива заплати. Въобще животът тук в България е под всякаква критика, но аз въпреки това съм оптимист и мисля, че нещата ще се развиват в добра посока. След 10-15 години животът тука може би ще е поносим", разсъждава той. Мартин иска да гласува и още от сега знае, че ще избере "по-малкото зло - СДС".

При думите му останалите свиват рамене. И как иначе, след като повечето от тях се съгласяват с думите на Милка: "А бе, не знам. Абсолютно всичко е подкупно, щом тук в училище го има, представям си какво е в парламента".

В този момент бие звънецът. Отвън остава само групичка от 10-тина момчета, увити в шалове на Левски и ЦСКА (не че има мач, те така си ходят).

"Да гласуваме??? Отвратително. Ти луд ли си, бе?", изумява се едно от тях.

"Не ми се струва правилно, защото повечето хора, които са на тази възраст, се друсат и изобщо не се интересуват от такива неща", разсъждава друг.

"Един приятел го подкупваха, за да гласува за СДС. Да, бе, миналата година му дадоха 20 лв., за да гласува за СДС", намесва се трети.

"Трябва, трябва да се гласува, защото тук комунизъм не трябва да съществува. Никакви леви партии. Старите комунисти не трябва да гласуват", подхвърля четвърти.

"Аз пък на тия избори ще гласувам за БСП. Хе-хе. Защото много си падам по Лилов", дразни го яко момче.

"На мен по ми харесва шефката на пресцентъра", отвръща му друг.

"А, бе, на кой му пука. Само ЦСКА", обобщават накрая всички в един глас и тръгват в неизвестна посока.
 
Пънкът няма да умре, за разлика от предизборните обещания.
 
Младежите се вълнуват много повече от изявите на любимата си група, отколкото от това кога ще имат право да гласуват.
813
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД