Петър Стоянов положи глава на гилотината като отказа да подпише оставката на директора на националната полиция ген. Васил Василев. Само въпрос на време е да разберем дали тя ще се задейства и ще "отсече" държавната глава. Защото оттук-нататък българският президент няма да може да се прави на "добрия човек без правомощия, който може да дърпа само ушички", на коментатор и наблюдател, на "специалист по конструктивна критика" и на "деликатен изразител на човешките притеснения".

Просто ако нещата по улиците на България продължат да бъдат същите: дневно да гърмят по няколко бомби, полицаи да стрелят пияни, футболни хулигани да трепятминувачи, мутрите показно да се избиват, педофилите да се разпасват, дрогата да се продава в самите училища наред с баничките, то българският държавен глава няма да може да избяга вече от личната си отговорност.



На пръв поглед Стоянов блестящо защити



професионалистите в МВР и се опъна на практиката на СДС и правителството да си измиват ръцете с някой друг и да не търсят вината в себе си.

Още в деня, в който ген. Василев подаде оставка, президентът единствен го защити и обяви, че ситуацията няма нужда от изкупителни жертви. И всичко това, докато обществото натискаше за оставки, докато премиерът, вътрешният министър и парламентарното мнозинство под сурдинка намекваха, че полицейският шеф си отива със сигурност. Стоянов дори направи смешен Емануил Йорданов като го накара да обяснява, че "се споразумял с държавния глава как в момента не се налагали кадрови промени на толкова високо ниво".

Така президентът демонстрира пред обществото две неща.

Първо, че може да защити висшите офицери от МВР и да участва активно в кадровата работа. И второ, че няма да се връзва на всяко искане на СДС.



Тук обаче възникват и съмнения.



Много е лесно да се говорят неща от рода: "в България се случват тревожни неща, но можем да спорим за мащабите", "трябва да дадем доверие в аванс на полицията", "да не забравяме, че те разкриха част от тежките убийства". Много е лесно да се каже едикойси да не става изкупителна жертва. По-трудното е да се каже, че някой трябва да поеме отговорността. А в държавите, които са наш цивилизационен избор, за борбата с престъпността отговарят и вътрешният министър, и правителството. (Каквито и да ги говори Костов напоследък).

Та защо, ако наистина е президент на всички българи, "олицетворяващ единството на нацията" Стоянов не посочи кой според него, е отговорен за случващото се в България? Той определено не е човек, който плещи групости от сорта на "случайно струпване на случайности". Значи просто не ще да каже нищо. А защо?

Много добре си спомняме как преди няколко месеца, когато държавата се тресеше от скандали за подслушване, слухове за преврати и заговори от бившата Държавна сигурност, президентът събра премиера, вътрешния министър и новоназначения главен секретар на МВР Славчо Босилков, след което обяви: "ей сега ще видите какво ще направи изпълнителната власт и как ще се справи със ситуацията и с престъпността". Е, видяхме.



Справи ли се правителството според вас, г-н президент?



Да не би пък да има някакво спазаряване?

Защото ситуацията е следната: Стоянов защити ген. Васил Василев, въпреки Емануил Йорданов и главния секретар на МВР Славчо Босилков, но и дума не обели срещу правителството по линия на престъпността, а премиерът Иван Костов изведнъж му засвидетелства твърдата си лична и на СДС подкрепа за втори мандат. Нещо, което с малки разлики се случи вече и около подслушването на главния прокурор Никола Филчев през лятото. Хвърляме някоя и друга изкупителна жертвица на обществото и медиите, обещаваме спешни мерки, разиграваме някой и друг сценарий за отклоняване на вниманието и чакаме бурята да отмине до втори мандат.