|
----------------------------------------------
Искри ту на братска обич, ту на омраза прехвърчат между Еритрея и Етиопия още от XII век, когато е създадено етиопското царство и Еритрея влиза в него. Оттогава двете или са в съюз срещу общи врагове, или се карат помежду си, или различните населяващи ги племена се колят едно друго за надмощие.
И Етиопия, и Еритрея са населени от представители на т. нар. етиопско-семитска раса. Според легендата потеклото на населението им върви директно
от цар Соломон и Савската царица
Свое семе хвърлили също и войниците на Александър Македонски. Оттук идва и обяснението за срещащите се по тези земи синеоки негри и чернокожи евреи. Иначе наименованията на местните племена си звучат съвсем по африкански - тигре, бени амер, беджа, сахо и т. н.
По времето на легендарния етиопски "цар на царете" Менелик II, който в края на миналия век разигравал италианските и британските колонизатори както си иска, Еритрея била завладяна от италианците и после използвана от тях като плацдарм за нападения срещу Етиопия. Еритрея остава италианска колония от 1890 до 1941 г., когато пък преминава в британски ръце.
През 1950 г. Общото събрание на ООН решава Етиопия и Еритрея да образуват федерация под "шапката" на етиопското правителство. Това става факт през 1952 г. Двете федерални републики си имат свой език, свое знаме, свой парламент и свое автономно управление. През 1962 г. обаче етиопският император Хайле Селасие ликвидира този статут на Еритрея и я превръща в етиопска провинция. Тутакси се ражда бунтовническият Фронт за освобождение на Еритрея, който подхваща партизанска война срещу властите в столицата Адис Абеба.
Хайле Селасие е свален през 1974 г. от млади леви офицери начело с Менгисту Хайле Мариам.
Гробът на низвергнатия император е превърнат в тоалетна,
а новият режим се провъзгласява за марксистко-ленински, но еритрейските сепаратисти слабо се интересуват кой точно е на власт в Адис Абеба. Те продължават собствената си битка за независимост на Еритрея.
Междувременно - през 1978 г. - заради гранични спорове пламва и война между Етиопия и Сомалия. В помощ на режима в Адис Абеба пристига кубинска войска и сомалийците бързо са прогонени.
Тази епопея намира своеобразно отражение и в българските медии от онова време, което минава под знака на "пролетарския интернационализъм" с "младата етиопска революция". Своята лепта в това дело дава и един скромен тогава журналист от БТА и виден днес депутат, бит наскоро на улицата. Колегите му от информационната агенция и до днес си спомнят, че като експерт по етиопско-сомалийската криза той обичал да се представя като Асенисту Аговолу.
Войната със Сомалия минава и заминава, но битката на Еритрея за независимост продължава. И независимостта най-после идва - през 1993 г. Благодарение на съюза на двама вождове - етиопски и еритрейски - от общата за двете страни националност тигре. Това са сегашният премиер на Етиопия Мелес Зенауи и сегашният президент на Еритрея Исаяс Афеворки.
Двамата първо обединяват усилията на своите организации - Фронта за освобождение на еритрейския народ на Исаяс и Фронта за освобождение на народа на тигре на Мелес, за да свалят режима на Менгисту Хайле Мариам през 1991 г. После,
за благодарност към съратника и съплеменника си Исаяс,
взелият властта в Адис Абеба Мелес дава независимост на Еритрея.
Съюзът между двамата въодушевява САЩ да заговорят за тях като за "авангард на африканския ренесанс". Вашингтон усърдно ги ухажва с прозрачната цел да укрепи обръча от свои съюзници около ислямистки Судан.
Идилията обаче свършва през 1998 г. Тогава заради издадена нова административна карта на Етиопия, включваща и един граничен район, за собственост върху който претендира Еритрея, двете страни започват война. В продължилите над две години бойни действия загиват около 100 000 души. Една част - в бой, друга - от глад.
Озлоблението расте и двамата доскорошни съюзници Мелес и Исаяс се нахъсват все повече един срещу друг. Исаяс иска да покаже на всички, че може прекрасно да я кара и сам, без да се съобразява с условията на Мелес. Макар да се кълне в пазарната икономика, той оглавява една силно централизирана еднопартийна държава. Мелес пък е привърженик на федерализма на етническа основа и на думи се кланя на многопартийността, но на практика е жестоко критикуван от малцинствата ахмара и оромо, че "предал" Еритрея и заедно с двете й пристанища Асаб и Масава всъщност е
лишил Етиопия от излаз на Червено море
Притиснати от честолюбие и вътрешни врагове, какво друго остава на Исаяс и Мелес, освен да се бият?
Районът става истински рай за търговците на оръжие - и легални, и нелегални. България на няколко пъти е забърквана от западни медии в скандали с незаконни оръжейни доставки и за едната, и за другата страна. С особен апломб се описва например как нашенският кораб "Петко войвода" стоварвал оръжие в еритрейско пристанище по същото време, когато френски съд пък докарвал там храни.
В Еритрея през 1998 г. загина и българинът Красимир Маргитов, който бе на борда на катастрофирал украински самолет. Така и не се разбра дали самолетът беше превозвал оръжия.
Докато траеше войната, помощник държавният секретар на САЩ от отишлата си вече администрация на Клинтън Сюзън Райс, която бе смятана за неофициална "кръстница" на "новата африканска политика" на Вашингтон, се скъса от совалки между Етиопия и Еритрея. Тя положи наистина огромни усилия да ги помири и в края на краищата успя. "Най-глупавата война в Африка" приключи. Поне засега. Но като се има предвид историята, нещата едва ли са окончателни. И временно обезсърчените търговци на оръжие май с основание се утешават, че където е текло, пак ще тече.
|
|
|