Неси не е просто едно загубено във времето водно същество. То е част от очарованието на Шотландия и съперничи на Годзила и на опасната змия анаконда по ролите си в киното и появите си по страниците на вестниците. Според около 3000 очевидци през годините то е дълго 40 метра и има тумбесто тяло. Наскоро отново учени обявиха, че с помощта на най-модерна техника и върхови технологии ще докажат съществуването му.

--------------------------------

За първи път чудовището от Лох Нес се споменава в житието на свети Колумбус през 565 г. преди Христа. Тогава се показало пред група молещи се християни, които се прекръстили, то се скрило. Но исторически погледнато, присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16-и век, когато според местните жители под повърхността на водата се движело "нещо голямо".

Едва в началото на 30-те години на XX век обаче започва истерията по непознатия обитател на Лох Нес.

На 2.05.1933 г. местният вестник "Инвернес куриер" под сензационното заглавие "Странното същество от Лох Нес" пуска кратка дописка за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според репортерите свидетели били видели и самия обитател на дълбините. Публикацията предизвиква огромен интерес в страната и чужбина.



Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче



с надеждата да съзрат митичното създание.

Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята. Така Неси прави своя дебют в света на медиите. Снимки и кратки филми с недоказана стойност поставят под все по-голямо съмнение истинността на неговото съществуване.

Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл, който през 1960 г. запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка.

През 1998 г. Ричард Картър, друг ловец на Неси, го опровергава. Не са малко и книгите, писани за знаменитото шотландско чудовище.

Констанс Уайт и Рупърт Гоулд достигат до свое мнение по въпроса след няколко години на наблюдение и интервюта със свидетели. Дори през 60-те години на века се учредило Бюро за разследвания на Лох Нес, което да се занимава сериозно с проблема за тайнственото водно същество. Неговите служители разлепили из града обяви, че се търсят



надеждни свидетели на появата на езерното същество.



Многобройните доброволци обаче не успели да докажат тезите си и след няколко години дружеството било разпуснато.

Сър Питър Скот, писател и учен в областта на естествените науки, също има сериозен принос за доказване наличието на чудовището.

Все пак науката е категорична. Няма безспорни доказателства, че под повърхноста на тихите езерни води има нещо.

Според Ейдриан Шейн, прекарал последните 25 години в дирене на митичното животно, заблудата идва от това, че повърхностният слой на водата на Лох Нес променя температурата си, докато в дълбините си тя е постоянна. Освен това движението на вълните е противоположно на това на по-студените пластове и именно тук се корени обяснението на феномена.

Историята на изследванията на тайнствените води е пълна и с



немалко комични моменти.



Мармадюк Уетерел е първият, който научно се опитва да докаже тезата си за съществуването на Неси. През 1933 г. той поставя началото на многогодишните си усилия в тази област. Като свой връх той определя отпечатъка от стъпалото на търсеното същество, което открива на брега. Ученият го предава на Британския национален музей по естествена история, но там го отрезвяват с твърдението, че това е стъпка на хипопотам. Откъде пък той се е взел в Шотландия, не става ясно. Ентусиастът става за смях, но скоро отново се включва в подобно начинание и попада в хрониките на вестниците.

Следващата година и сър Едуард Монтейн, президент на британската застрахователна компания "Ийгъл Стар", започва своето проучване на тайнственото езеро. Той наема 20 безработни мъже със задачата да следят за каквато и да е промяна на повърхността му и да заснемат евентуалните появи на Неси. В продължение на 5 седмици те дебнат в очакване на сензация. Дори крал Джордж V се заинтересувал от начинанието на бизнесмена и често се обаждал да провери как върви работата.

Един от начините, с които новоизлюпилият се учен смятал да предизвика появата на търсеното същество, бил чрез електрошокови вълни. Местните хора обаче се възпротивили заради останалите представили на фауната в езерните води.

Освен това били направени много снимки, които обаче по-късно се оказали безполезни за изпълнението на поставената задача пред екипа изследователи.

През 60-те години представители на университетите Кембридж и Оксфорд също се включили в проучването на езерото. Те използвали ехографски апарат, който пуснали на дълбочина 47 метра. Резултатите били отрицателни с изключение на две проби,



регистрирали силен ехосигнал.



През 1972 г. голяма фирма, производител на уиски, обявила награда от $ 1000 за този, който докаже съществуването на чудовището Неси и го покаже живо и ненаранено. Тя така и си останала неполучена.

Безусловно американецът Робърт Райнс е един от малцината, които наистина успяват да реализират амбициите си. През 1972 г. той и сътрудниците му наели най-модерна за времето си техника и се насочили към езерото.

Те използвали подводни камери и друга апаратура и засекли в дълбините на Лох Нес силует на същество, което



приличало на кит и имало продълговата глава.



То било следвано от друго подобно водно страшилище с тумбесто тяло.

По стечение на обстоятелствата именно този предполагаем контур съвпадал с направените дотогава фотографии на странния обитател на езерото. Поощрен от успеха си, ученият продължава до ден-днешен усилията си да разкрие Неси.

Нови експедиции през 1993 г. и 1995 г. на Ейдриан Шейн също регистрират необичайно силни сигнали от дъното на езерото. Неговите усилия обаче се съсредоточават в проучването и на останалите животински форми във водния басейн.

Досегашните неуспехи не отказват хилядите туристи, които всяка година идват в Инвернес, за да зърнат шотландската знаменитост. На брега на легендарното езеро има музей, посветен на чудовището, в който са подредени експозиции с предполагаеми доказателства за неговото съществуване и макети на Неси. Дори можете да се спуснете в дълбините на Лох Нес със специално оборудвана подводна лаборатория.

Затова неслучайно митичното същество се радва на голяма почит. Помага и рекламната кампания в подкрепа на тайнствения обитател на водите на Нес - можете да си купите копия от снимки с размътения му силует, да се облечете в пуловер с неговото лого или да пиете чай в кафене със същото име.

Тайната на неговото съществуване е също толкова заинтригуваща, както тази на Снежния човек. Но дори и да си остане само шотландска легенда, Неси няма да изгуби нищо от очарованието си. Изглежда хората искат да вярват в него.