|
-----------
"Страшно се радвам, че вече съм тук. Сега наистина имам шанс да се откажа от тази смърт и да стана нормален човек. Мама, татко и сестра ми също много се радват. Съжалявам за хилядите глупости, които съм направил, и за тревогите, които съм създал на моето семейство." Това казва 20-годишният Сашо от Пловдив, който пристигна в комуната на 29 януари т. г.
Веднага след като прекрачи прага на сградата, Сашо се запозна с останалите 12 комунари и веднага се захвана за работа.
"От сутрин до късна вечер трябва да се работи нещо, тъй като това е най-доброто лечение за нас", обяснява водачът Тома Качаклиев. Момчето е на 23 години, но притежава невероятни качества на лидер. "Аз лично съм чист от две години и половина. С помощта на баща ми решихме да създадем комуната по примера на италианските, в които хората се откъсват тотално от средата и единственото лечение е работата, а не разните метадонови програми на нашите велики професори, с които те размазват повече", казва Тома.
Преди два месеца 6 момчета се нанасят в изостанала сграда, която преди това е била картофохранилище. Тогава все още нищо не е измазано, няма врати и прозорци, а във високите и обширни халета се носи само студ и влага. На километри от това място няма жива душа, а в кьошето на една от мрачните стаи се въргалят няколко килограма картофи и пакети с макарони. Човек се чувства много хубаво и свободно дори и да няма вода, но да е
далеч от отровата и от калта на обществото,
казват повечето момчета. В комуната никой не смее да се глези и да мрънка. Всички стават рано сутрин, хапват набързо и се захващат за работа. В момента повече се занимават със строителство - редят блокчета "Итонг", бъркат вар и цимент и размахват шпакли. До няколко месеца очакват да изградят още спални помещения, в които да се настанят и други отказали се от дрогата. Няколко души пък се занимават с развиването на рибарник и по изграждането на гъбарник.
Новите комунари се подбират лично от Тома Качаклиев. "Задължително желаещият трябва да е преминал всички кризи и да е чист. Едно момче опита да ме преметне, но аз правя проби и открих наркотик в урината и го оставих долу", разказа Тома. Според него тези, които са решили да скъсат с дрогата, трябва да са абсолютно сигурни, че го правят заради себе си, а не заради родителите или приятели. Всеки, който е одобрен, подписва терапевтичен договор. В него категорично се описват забраните и нещата, които могат да правят комунарите. Например
строго се забранява употребата на кафе, цигари,
психоактивни вещества, безалкохолни напитки, слушането и правенето на музика, гледането на телевизия и слушането на радио. Не е позволено и сексуалното контактуване с членове на комуната и случайни хора, както и поединичното движение в района. Членовете имат право да получават и да пишат писма един път в месеца, а след шестия месец се разрешава свиждане със семейството. Ако разколебал се комунар напусне един път, няма право да се връща повече.
"Идеята ни е в скоро време в България да има много такива комуни. До момента в офиса на фондация "Право на свободен избор" са се записали 1123-ма желаещи да влязат в комуна. На този етап обаче това не е възможно и с болка оставям тези изтощени души да продължават да страдат в клоаката на обществото", споделя Тома.
"За всичко обвинявам полицията, която нарочно не иска да разчисти държавата от наркотици, а ченгетата дори седят и пазят наркопласьорите, за което получават по 3000 германски марки на месец", разказва Светослав от столичния квартал "Захарна фабрика". Лично мен, преди да дойда в комуната, ми разцепиха главата с бухалка и ме принуждаваха да продавам дрога. Първите седмици ме беше много страх да не се качат чак тук и да ни изтрепят, защото от "цирка" се излиза трудно, размишлява Светослав. Друг младеж го прекъсва и настървено обяснява, че негов близък полицай му е обяснил, че само
за 24 часа могат да изчистят цялата страна от дрогата,
но никой не смеел да издаде такава заповед.
Едно време в квартала наркоманите се брояхме на пръсти, а сега е по-лесно да изброиш тези, които още не са започнали, казва Лъчезар. Всички те обаче са единодушни, че качеството на дрогата се е влошило невероятно.
"Никога не съм мислил, че ще стана наркоман. Започнах преди три години. Бяхме на един купон и един приятел предложи да се боцнем с идеята, че ще го направим само един път. Беше хубаво и от ден на ден не разбрах кога съм се "закачил". Първо карах от парите, които ми даваха нашите. След това започнах да изнасям неща от къщи и да продавам, а после започнах и да крада. Задържали са ме десетки пъти в полицията, но там те държат една нощ и те пускат. Спирал съм два пъти за по няколко месеца, но след това пак започваш. Единственото решение наистина е да се откъснеш от всичко. иначе дори и да си решил да спреш, ако си в града, изкушението е голямо. Всеки иска отново да те накара да започнеш, тъй като е по-лесно да намериш някой от приятелите на игла да те почерпи, а ти после да му върнеш. Сега дори и вкъщи не можеш да се скриеш. Дилърите вече не са по улиците, а са на повикване.
Поръчката на дрога по телефона идва по-бързо от пица
Ако си заключен вкъщи, просто пускаш въженце с пари или някакъв предмет и получаваш дозата." Всичко това разказва 20-годишният Сашо от Пловдив, който все още гледа трескаво в новата среда, но с надежда в очите, че ще може да забрави за паяжината на белия прах.
"Абсолютно и категорично сме против леката дрога. Дори и тревата може да е начин да те закачат. Винаги могат да ти сложат в цигарата хероин и след време да разбереш, че не търсиш просто ганджа, а определен дилър, защото от него ти е по-хубаво", казват момчетата.
Всички те обаче имат едно адекватно притеснение. Ако комуните започнат да се развиват, срещу тях ще започнат нападения и гонения. Всичките 1123 души, които са решили да се откажат, харчат средно по 15 лв. на ден за дрога. Дори и само те правят една доста солидна сума, чиято загуба трудно ще бъде преглътната от мафията.
Премиерът Иван Костов и съпругата му Елена Костова прегърнаха начинанието на младите хора. Фондация "Бъдеще за България" изпрати елеци, а самият премиер написа послание:
"Скъпи приятели, пожелавам Ви да спечелите битката, която водите със себе си. Вярвайте, така както вярвам аз, че ако силно искате, Силата ще бъде с вас!" 15 януари 2001 г.
Елена Костова пък посети комуната на 19 януари и освен храни дари на момчетата молитвата, която семейството казвало, когато било в тежко положение.
----
Молитвата на семейство Костови
по св. Франциск
"Господи,
приобщи ме към Твоята воля,
към Твоята любов,
към Твоя мир!
Там, където има омраза,
да нося твоята любов.
Там, където има обида,
да нося Твоята прошка.
Там, където има несъгласие,
да нося Твоето единство.
Там, където има съмнение,
да нося Твоята вяра.
Там, където има сълзи,
да нося Твоята надежда.
Там, където има мъка,
да нося Твоята радост.
Там, където има мрак,
да нося Твоята светлина.
Там, където има грешка,
да нося Твоята истина.
Господи,
дай ми да не търся толкова
да бъда разбран,
колкото да разбирам;
да бъда утешен,
колкото да утешавам;
да бъда обичан,
колкото да обичам.
За тази милост Те моля, Боже.
Защото само като даваш - получаваш,
като забравяш за себе си,
намираш себе си,
само като прощаваш си простен,
само като умираш -
възкръсваш за вечен живот."
|
|
|
|