Редовните читатели на тази рубрика помнят, че невeднъж сме алармирали на това място за рисковете за България в сделките с т. нар. чуждестранни "инвеститори". Първо, защото мнозина чужди тарикати са дошли у нас не да дават, а да вземат. Второ, за зла участ на страната партийната селекция постави да ни



управляват некадърници,



с жалък опит и съвсем мъничко ум, които видимо не са в състояние да проумеят деликатна материя като финансите и стопанството на държавата. От трета страна тази зла и тъпа върхушка така се е опиянила от обсебеното пълновластие, та не само изгони малцината професионалисти, оцелели на държавна служба, но високомерно си затъква ушите и упорито пренебрегва предупрежденията за опасностите, които дебнат държавната собственост. Властта бе неведнъж предупредена за очевидните намерения на юнака със звучно име Гад. Подробно бе обяснена



играта asset stripping



В този търговски водевил държавата продава авиокомпания за цената на един автомобил. Срещу стотина хиляди долара т. нар. "нов собственик" пипва имущество за милиони. Той, разбира се, обещава да плати огромните дългове, натрупани, докато държавата е стопанисвала фирмата. Не плаща - естествено - нищо, а светкавично бързо разпродава каквото е докопал, затрива взетата даром фирма, оставя на улицата хиляди българи и изчезва, псувайки всичко българско - по неговата версия България е виновна за това, че подарената му фирма е фалирала. Тази пародия щеше да е невъзможна,



ако договорите бяха наред



Нормалният продавач щеше да иска гаранции за изпълнение на обещанията на купувача, преди да прехвърли акциите и управлението на фирмата. Особено когато касовата цена е под 1% (!) от дълга, който трябва да се плаща. Държавата трябваше да има представител в борда на "Балкан" и да напише устава така, че приватизаторът да не може да продаде и салфетка без подписа на нейния човек. Тя трябваше да блокира цялото имущество на дружеството за сигурност, че всеки актив ще се продава по честната пазарна цена и че всички суми от продажбите ще отиват до цент за погасяване на дълговете и т. нар. инвеститор няма да може да ги обсеби.



Къде са гаранциите за изпълнение



на задълженията на купувача? Какво правеха държавните органи, докато от всички страни валяха добронамерени предупреждения, че собственикът води "Балкан" към фалит? А държавните банки и фирми кредитори къде бляха, докато едно по едно отлитаха в неведома посока имуществата на авиокомпанията? Защо не предявиха овреме вземанията си, защо те не поискаха да бъде запорирано имуществото, обезпечаващо вземанията им? Защо плащаме на хиляди тайни и явни разузнавачи, щом не можаха да узнаят какъв удар се готви срещу едно от най-важните за държавата предприятия? Къде си бяха натикали специалните разузнавателни средства, докато се продаваха на скрап самолетите? Кого гонеха данъчните, докато авиокомпанията трупаше милиони дълг към хазната? И какви са тези юристи, които писаха договора?



Кой прие арбитраж в Париж



по един договор, сключван по българско право и по силата на българския приватизационен закон? Щом Зееви е внесъл иск срещу България в Париж, значи договорът съдържа т. нар. "арбитражна клауза" - съгласие, че споровете по него ще са подсъдни на международен арбитраж вместо на българските съдилища. С какво право приватизационните чиновници извадиха сделката от подсъдност на българския съд? Какъв е този "английски вариант" на договора и защо е въобще е подписван договор на чужд език? Близо е до ума, че искът за 230 млн. долара има своите - дори и спорни - основания.

Кой и какво е обещавал да плати или още да даде по одиозния договор? Жалката ситуация, в която е поставена България, щото по сделка, от която е получила 15 хиляди да носи отговорност за 230 милиона, е очевиден атестат за интелигентността на лицата, овластени да продават държавното имущество. Съвсем правилно те



крият в пълна тайна условията



на уникалната сделка.

Ако независими специалисти получат достъп до невероятния документ, ще изригне вулкан от въпроси с очевиден и срамен отговор. Затова кабинетът се постави над парламента и обяви договора за свидна държавна тайна, до която избраните от народа нямат достъп. Изпари се митът за прозрачност и парламентарен контрол върху приватизацията.

Но някой ден трябва да се разбули и тази тайна, за да разберем дали провалът "Балкан" е само от некадърност или има и престъпен умисъл.