|
На 3 март 2000 г. вечерта телефонът в дома на семейство Йовчеви във Варна звъни. 21-годишният Боян говори кратко, след което излиза. Георги Янков, негов познат и съсед, го е поканил на купон по случай завършването на полицейска школа и постъпването си в Гранична полиция. Това е последният купон в живота на Боян. Младежът издъхва от куршум, изстрелян от приятеля му Георги.
"Покани го да го убие", казва почернената майка Лилия Йовчева. Нито тя, нито бащата на момчето - Михаил Йовчев, приемат, че Янков е застрелял сина им по непредпазливост. Такава е версията на следствието и на самия Георги.
"Той го е прострелял нарочно. Подразнил се е, че Боян му направил забележка да не си размахва пистолета. Бил е много пиян, черпел се е още от следобедните часове", твърди бащата. Той е направил собствено разследване на инцидента, отнел сина му. Срещал се е с останалите присъствали на купона, които са станали свидетели на смъртта.
"Може да кажа всичко в съда, но дело просто нямаше", обяснява Михаил Йовчев и нарежда редицата несъответствия, опровергаващи версията за случаен инцидент.
"Боян е прострелян от упор, а не отдалеч,
уж по нелепа случайност. По това време е имало устна заповед на шефа на варненската Гранична полиция офицерите и сержантите да не носят оръжието си след края на работното време. В нощта на 3 срещу 4 март единственото оръжие извън поделението на Галата е това у Георги Янков. Никой не обърна внимание на този факт. И тъй като убийството на сина ми е станало в извънработно време, Георги го съди граждански, а не военен съд", негодува той.
Веднага след убийството Георги Янков се е обадил в "Бърза помощ". Държал се хладнокръвно. Лекарите, които се отзовали на повикването, само констатирали смъртта. Момчето си отишло с широко отворени очи.
След "Бърза помощ" на местопроизшествието пристигнали и полицаи от РПУ-Владиславово, които отвели Георги в ареста.
"Оттогава започна нашата трагедия. Не стига, че загубихме сина си, но и бе направено всичко възможно неговият убиец да не получи никакво наказание", казват Лилия и Михаил Йовчеви. Час след задържането Георги Янков е бил освободен от ареста от
двама офицери от Гранична полиция, които платили гаранцията му от 150 лева.
"Така те са попречили Георги да направи пълни самопризнания и де факто са го "спасили". Вярно е, че по закон те имат право да го отведат в поделението му. Кошмарното е, че уж всичко е по закона, а справедливост и морал няма", не спират да плачат родителите.
Никой от Гранична полиция не се свързва със семейството дори само, за да изкаже съболезнования. "Разбрахме, че Георги Янков е бил взет на служба, след като са платили добре на някой от началниците. Синът ни, Бог да го прости, даже каза веднъж: "Виждате ли какво правят хората", казва Михаил Йовчев. Той е пратил две жалби до МВР-шефа Емануил Йорданов. В края на миналото лято е назначена проверка в Гранична полиция. През октомври 2000 г. шефът на Гранична полиция - Варна, полк. Соколов е уволнен за прикриването на корупция.
Делото за убийството било насрочено за 21 декември 2000 г. във Варненския районен съд.
"Това не беше дело, а фарс",
коментира Михаил Йовчев. За зла участ ден преди това адвокатът на семейството - Евгени Ганчев, получава тежка хипертонична криза. Под въпрос е явяването на Йовчеви в съда. Георги Янков пък е наел един от маститите варненски адвокати - Борислав Ралчев. "Ние изобщо няма да коментираме работата на Ралчев, защото той все пак е адвокат. Но сме безкрайно обезверени заради поведението на един съдия и един прокурор", казват Йовчеви.
Двамата родители правят опит да се конституират като частни обвинители. Това право им е отказано, защото не носят със себе си документ, че са наследници на сина си. А молбата им изчезва някъде из документацията по делото и никой не дава обяснение на семейството къде е тя.
Прокурорът Росен Желязков и адвокатът на убиеца сключват споразумение Георги Янков да се признае за виновен за убийство по непредпазливост. Съдия Росица Тончева приема договорката и определя присъда. Георги Янков получава 2 години условно с тригодишен изпитателен срок. На практика той не изкарва и една нощ зад решетките за това, че е отнел човешки живот. Заплатил е само 150 лева разноски по делото.
Според съдия Тончева
присъдата не подлежи на обжалване.
"Ние страдаме от две неща - най-напред един пиян отне сина ни, после държавата ни уби със законите си. Държавата не отговаря за служителите си. Тя ни уби с пистолета и куршумите, които ние като данъкоплатци сме купили", казват Лилия и Михаил.
Двамата родители не се примиряват с положението. Още през март 2000 г. - малко след смъртта на Боян, баща му пише до президента: "Синът ми бе убит от съчетанието между един безотговорен човек, какъвто е сержант Георги Янков, и притежаваното от него смъртоносно оръжие, дадено му безотговорно от държавата". Според Михаил Йовчев летвата, която кандидат-полицаите трябва да прескочат, преди да сложат нашивките и да запашат пистолет, е паднала твърде ниско.
"Аз се страхувам от това, че 100 000 полицаи могат да носят служебното си оръжие в извънработно време и, ако имат зъб на някого, да го убият. Наказание няма да получат", твърди Михаил Йовчев. Според него последните поправки в НПК са нелогични и несправедливи, те трябва да бъдат отменени. Според чл. 388, ал. 2 "на военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, извършени при или по повод изпълнение на службата или на възложени служебни задачи от военнослужещи, офицери, лица от сержантския и редовия състав".
"Несправедливо и цинично е военен или полицай, който убива в извънработно време, да не носи отговорност пред военен съд за извършеното. Цинично е и убийството със служебно оръжие в пияно състояние да бъде "помилвано" с една условна присъда", казва и Лилия Йовчева.
В първите дни на новата година родителите на Боян писали и до главния прокурор Никола Филчев. В края на януари става ясно, че делото е изискано от Върховната касационна прокуратура. Почерненото семейство
се надява справедливостта да дойде от София.
"На варненска почва тя явно не вирее", лаконични са и двамата.
Адвокатът им, който е и кръстник на загиналото момче, съобщи, че ще атакува споразумението, постигнато на 21 декември 2000 г. То можело да бъде прието само в случаите, когато не противоречи на закона и морала. "Законът може и да е спазен, но моралът просто го няма", коментира Михаил Йовчев.
Бащата на Боян смята да засипе различни международни организации с писма и документи около нелепата смърт на сина си и още по-нелепото развитие на делото. Той смята, че все още е рано да се говори за съда в Страсбург, но не отхвърля и този вариант. "Последният ми изход е да кажа на дъщеря си, която ми остана: "Вземи тия 200 долара и бягай оттук, от тази държава", казва Михаил Йовчев. Той се надява да се свърже с родителите на другите деца, които загинаха нелепо в последните години от полицейски куршум. Смята и да търси начин да бъде сезиран Конституционният съд. Според Йовчев има тотално противоречие между цитирания вече чл. 388 от НПК и чл. 7 от Конституцията. "В основния закон е записано черно на бяло, че "държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица", казва Йовчев. В същото време НПК ограничава вредите до нанесени само в работно време, при изпълнение на служебни задържения. Това е нелепо и цинично. Трябва някой да промени всеобщото мнение по върховете на властта, че всичко е наред. Стига се дотам, че нашите мъртви деца да кажат: "Царят е гол", заключава бащата на Боян.
Двамата родители знаят, че нищо не би могло да им върне детето им, но търсят справедливост. Засега им отказват такава.
|