|
Духомир Минев е икономист и социолог. Работи в Института по социология на БАН. За кратко пребивава във висшите етажи на властта като зам.-министър на социалните грижи в правителството на Филип Димитров, което управлява през 1991-92 г.
Разгърнат текст
------------
През втората половина на 80-те години попаднах в един от регионите, където се разиграваше драмата на българските турци. Там думите на един много интелигентен човек ми дадоха един от най-важните уроци по социология, които някога съм получавал: "Днес бият нас, но утре ще ви бият вас". Тогава не си дадох сметка за значението на тези простички думи и не успях да разбера какво предстои да преживее страната. Но не съм ги забравил и не съм престанал да се удивявам на почти неестествената им пророческа сила.
---------------------
След филма и публикациите на Т.Ваксберг "Технология на злото" избухнаха остри спорове, но сериозна дискусия сякаш не се получи. Журналистката изглежда остана с впечатлението, че е права. Спорещите с нея замълчаха. Мълчанието може да се обясни просто - пред фактите и боговете мълчат. А Ваксберг поднася напълно истинни факти. И заедно с това - една огромна манипулация. Защото големият въпрос е какво означават тези факти, какъв е смисълът, който носят?
Самият факт не разкрива автоматично своя смисъл (затова и поговорката за боговете не е съвсем вярна). Така става възможно да поднасяме фактите "голи", но добре подбрани; без адекватна интерпретация, но много точно сме "изчислили" най-вероятната интерпретация, която ще направи читателят.
По-конкретно, причините поради които считам, че статиите на Ваксберг (както и филмът) са манипулативни, са следните.
Фактите, които се представят са ясни:
А) Един примитивен политически режим решава да смени имената на част от населението.
Б) Привеждайки решението в действие, режимът упражнява репресия върху тези хора.
Това са фактите, а тяхната най-вероятна интерпретация (на която се и разчита) е следната.
В) Извършителят също е ясен, а в съзнанието на хората той е свързан в една или друга степен с днешна политическа сила. Тази последната също се свързва с носител на злото. Така без да се казва изрично, се подразбира ясно кои са "добрите". (За всеки случай, се казва кой пръв се е извинил)
Д) Основният ефект от акцента върху лошото минало и неговият главен политически актьор е, че скрито се легитимират днешните промени и техните главни актьори. Прокарва се ясна граница между "лошо минало" и "добро настояще", както и между съответните управници.
Сами по себе си фактите (посочени в първите две точки) не предизвикват съмнение -
всички знаем, че беше така.
Но има много причини да се мисли, че това не е всичко. Нещо остава зад кадър и то е много важно. Това забелязва и акад. Илчо Димитров - мотивите не са ясни. А те могат да променят представата за нещата.
Но има и други интересни въпроси. Например, защо самата процедура по смяната на имената е изпълнена с толкова истерия от страна на изпълнителите; защо е цялото това насилие? Защо не са прибегнали до "по-меки" процедури; до обичайната демагогия; защо не са разтегнали процеса във времето; защо не са измислили някакви "стимули" в случаи на изпълнение на решението им и т.н. Накратко, защо прибягват до толково дива технология, която сякаш цели да предизвика съпротива, а не да осигури изпълнение на решението? Отговорът е - защото целта не е смяна на имената, а нещо друго. Смяната е само повод.
Този ход на разсъждения ни води до други изводи.
Първо, смяната на имената не е цел на операцията, а репресиите не са средство за постигане на тази цел. Логиката на нещата е точно обратна - истинската цел на операцията е да се окаже репресивен натиск върху хората, голяма част от които бе принудена след няколко години да напусне страната. Просто няма друго логично обяснение.
Второ, има ли операцията други значими цели? За това няма документи, но сега знаем какви бяха другите ефекти. Беше постигнато дълбоко разцепление в обществото. Една голяма група беше отделена и противопоставена на другите.
Типична операция за управлявано разделение на обществото
Създадената разделителна линия е устойчива. (По-късно тя изигра важна роля при конструирането на новата политическа система). Освен това тази линия - изкуствено създаден социален разлом, може да бъде "активирана" винаги, когато някой счете, че това може да му бъде изгодно.
Но ако изолирането на една група и репресията върху нея са били цели на операцията, то не потвърждава ли това тезата на Ваксберг, че репресиите са самоцел на "онзи" политически режим и на неговото тъмно време?
Не. Обяснението изглежда е доста по-различно.
В науката такива случаи са отдавна известни. Обикновено се свързват с модернизирането на обществата - в прехода от традиционни към модерни общества. Модернизирането означава преди всичко възникване на индустрия, политическа демокрация, гражданственост, правова държава. Освен това
всяка модернизация, започва с високи нива на репресия
върху населението, но постепенно репресията затихва - успоредно с развитието на гражданственстта и демократичните институции. Едно голямо име в социологията - Ю. Хабермас посочва, че някои общества претърпяват неуспех при опита да се модернизират. По-конкретно - те може да развият индустрия, но не успяват да развият гражданственост и реална демокрация. В такива случаи социалната система (всъщност - държавната машина и онези, които въртят нейното кормило) реагира с увеличаване и разнообразяване на репресиите спрямо населението.
Точно такава е основната тенденция на българското развитие през последните 20 години. След масовите репресии в началото на индустриализацията беше настъпило известно затишие, но от средата на 80-те години отново започна да се засилва репресивната функция на държавата и да се увеличават групите, попаднали под репресивен натиск. Смените на политически режими, идеологии, партии, правителства и отделни персонажи, не променят тенденцията.
Единственото, което ни пречи да забележим това, са смяната на формите на репресия и идеологическите димни завеси. Но интензивността и обхватът на държавно организираната репресия растат.
Държавата дотолкова увеличи репресивния си натиск
срещу цялото население, че вече се схваща от хората като престъпна организация (или овладяна от престъпни организации) и поради това загуби легитимност. Прекалено високото ниво на репресия не може да бъде легитимирано по никакъв начин - нито с "влизане в Европа", нито с какъвто и да е друг вариант на стария номер със "светлото бъдеще, което налага сегашни несгоди и жертви". Кризата на легитимността, започнала при Живков продължи да се задълбочава досега. Технологията на злото - държавната агресия срещу собствените поданици - по същество не се променя: една група бива "белязана", изолирана от другите и след това се атакува от репресивния апарат на държавата.
Българските турци бяха само първата група, която пострада.
След това, изолирането и разделянето продължиха по други линии -
"червени" и "сини"; работещи и пенсионери
("алчни пенсионери изпълзяха на припек") и т.н., докато накрая под удар попаднаха всички. Репресията се стовари и върху най-беззащитната и най-уязвима група от населението - децата. Въвличат ги открито в наркомания, упражняват всякакво насилие върху тях; продават ги като животни, а нерядко и стрелят по тях с "късо и дълго оръжие" както би забелязала г-жа Ваксберг с нейния усет към детайлите. Заедно с това формите на репресия безкрайно се разнообразиха. Репресия е дълбоката деиндустрализация на страната,
репресия е да направиш страната най-бедна в Европа
и да запратиш 40% от населението под линията на бедност; репресия върху повече от 1 милион души е да ги превърнеш трайно в безработни. Ограничаването на достъпа до медицински грижи; ниските заплати и бедността на работещите, която заличава разликата между безработица и заетост; сговорът между държавата и престъпността - толкова явен, че не можем да ги различим; превръщането на голяма част от икономиката в криминална дейност; закрилата на бандитизма и даже неговото организиране чрез държавни институции, които са предназначени да се борят с него и т.н. Всичко това са форми на нарастваща и страшна държавна репресия и тя по нищо не отстъпва на "смяната на имената", която беше само началото.
Апаратът за репресии също бурно се разраства,
защото репресивните функции нарастнаха и с тях се занимават вече не само специализираните репресивни институции, но и други държавни институции. Нима "здравното", "образователното" и др. министерства не участват, ако не в очевидни репресивни акции, то поне в налагане на крайни ограничения върху начина на живот на големи части от населението? А МВР и спецслужбите заеха толкова централни роли в прехода-репресия, че дори започнаха да определят протичането на изборите в "условията на политическа демокрация".
Вярно, насилието не винаги произтича директно от държавата и нейните институции, но не е ли държавата тази, която го толерира и отглежда? Например, кой отгледа борческите групировки? Може да се посочи направо и институцията, която ги организира. (А не е ли много интересно това, че сега управляващите подготвят (пак манипулативно) отваряне на досиета, но и дума не отварят за крупните операции на спецслужбите по "подготовката на капитализма" у нас? Опозицията също не е много разговорлива на тази тема.)
Вижте какви миграционни потоци продължиха да текат и след "голямата екскурзия" през 80-те. Проверете нагласите за миграция на онези, които са останали в страната. Не, репресията на държавата не си е отишла с "онова време" и "онези" управници. Сегашното време и сегашните управници не са по-малко репресивни.
Няма я разликата между минало и настояще, която ни внушава Т. Ваксберг. Нито пък разликата между управляващите субекти "преди" и "сега" е толкова очевидно в полза на вторите. Нищо подобно. Има очевидна приемственост. Има явна устойчива тенденция.
Другата страна на тенденцията към нарастваща репресия е
"етницизиране" на обществото
В резултат на това турският етнос има собствен политически и икономически елит и структури. Същият процес протича и сред ромите. Когато всеки етнос изгради собствени - етнически основани, икономически и политически структури, държавата без съмнение е мултиетническа в буквален смисъл. Извършва се етническо обособяване на социума. И това е другият важен ефект от промените, започнали през 80-те години.
Българското общество не съумя да се противопостави на надигащата се нова вълна от репресии, когато първи пострадаха нашите съ-поданици -турците. Накрая цялото общество попадна под репресия - позната и стара като света история на всяка масова репресия. Така всички ние - "не-управляваши" и обикновени "не-правоимащи" - се превърнахме в жертви. Точно затова, ако сме имали вина спрямо турците заради мълчанието и липсата на гражданска доблест, след това я изкупихме чрез собствената си жертва. Но един етнос няма защо да се извинява на друг етнос само затова, че е бил сгазен от държавната машина малко по-късно.
Един етнос няма защо да поема вината на държавната машина,
която той не контролира. По същата логика би трябвало българите да се извинят на онези роми, които рафинираната репресия на прехода натика под самото дъно на живота. Онова, което можем да направим, е да се самоупрекнем за собствената си глупост. И да разберем всички какво именно ни разделя като етноси или като "политически животни". Това ще ни трябва в бъдеще, защото държавната репресия вече трансформира държавата в мултиетническа.
Причината за възродения интерес към "възродителния процес" е ясна - идват избори. А манталитетът на демократичните следовници на "възродителите" не се е променил радикално. ("Най-усърдните възродители сега са в новата власт" твърди А. Павлов). Поради това "демократи" твърдят, че избори се печелят така, както се сменят и имена - с бой, пари, хранене на журналисти и промиване на мозъци. Времето си тече, технологиите на злото остават. Част от тези технологии е и манипулативният подбор на фактите от тъжната ни, неуспешна и дори глупава "модернизационна" история.