Ей така, както случайно си ровел из бумагите на тати, Борислав, синът на генералния директор на БНР Иван Бориславов, открил много ценни листя - хонорарите на водачите на бунта. Като в добрите компроматни години на прехода размаха смело листята пред обществеността и - хоп - скандалът тръгна по нов път. Великова получила хикс лева, Величкова - игрек, Лещанска - зет. Давали им ги някакви спонсори, за да употребяват в тяхна угода микрофона на националното радио. Е, тези спонсори се оказаха държавни ведомства, но младият Бориславов не съобщи това. То се чу едва когато журналистите бяха принудени да се обясняват и който разбрал - разбрал. Другите нека си мислят, че някакви мръсни хора тайно вземат някакви мръсни пари, поради което не искат новия си кристално чист шеф. И заблуждават обществеността с желанието си да обсъждат кадърен ли е Бориславов-баща да управлява или не, как го избра НСРТ, кой го е натиснал да поеме поста или кой го натиска да не се отказва само.



Нечистоплътният ход на младежа сякаш даде светъл пример



на новото ръководство. И. д. шефът Александър Бръзицов, който уж щеше да търси диалог, заговори, че протестът на журналистите бил инспириран от тайните служби. Кои точно - недоубитите родни остатъци от тоталитаризма или вражески мекерета, не е ясно. Важното е, че ключовото словосъчетание "тайни служби" действа шоково на обществеността. И съвсем естествено е управителният съвет на държавното радио да се захване да търси ченгета, вместо да мисли как ще решава конфликта и какво въобще ще прави с радиото.

Ако обаче сме хора с елементарен разум, при този развой на скандала не можем да не си дадем сметка, че има две генерално сбъркани работи. Първото е сбъркан морал, а второто - сбъркан модел. Тъкмо срещу тях радиожурналистите протестират. И се оказват прави.

Първо за морала. НСРТ уж поиска мнението им кой да бъде генерален директор на БНР, но после го пренебрегна. Нещо повече, избра тъкмо човека, срещу когото радиожурналистите имаха възражения. Сега същият този съвет се наслаждава, че Бориславов-младши пусна компромат срещу бунтарите. Сякаш те са крали пари, а не са ги получавали законно -



по правила, които би трябвало да са известни на НСРТ



Това е наистина цинично.

Но медийният съвет е неморален и към г-н Бориславов. Възможно ли е един човек току-що да е получил инфаркт и да продължават да го натискат да остане на поста си, когато срещу него протестират 600 човека? Нима неговите приятели и съмишленици мислят, че дори Бориславов да има най-блестящата концепция за радио, сътворена на този свят, може да я изпълни? Нима не е садизъм да го карат да продължава тази битка, в която сърцето и на железен здравеняк ще бъде застрашено? Нима НСРТ, новоизбраните началници в радиото и самото семейство на Бориславов мислят, че му помагат, като ожесточават още повече журналистите с доноси за пари и проверки кой бил ченге?

Очевидно сбърканият морал си има обяснение - в сбъркания модел на държавното радио, което няма нищо общо с общественото. Тук важното е не да бъдеш разумен и почтен, а да прокараш правилната линия.

Сам и. д. шефът Бръзицов обясни, визирайки хонорарите на водещите, че не можеш да се храниш от ръката на правителството и в същото време да я режеш. Така потвърди притесненията на радиожурналистите, че слагането на удобен човек за началник има за цел да се запушат устите на тези, които се опитват да бъдат обективни и независими, да съобщават честно фактите и да търсят различни мнения по тях. За мнозинството в НСРТ и за новото ръководство на БНР парите, с които се издържа държавното радио, не са синоним на данъкоплатците, а на управляваща партия. Следователно трябва да се служи на правителството, а не на обществото.

Така че мръсният обрат в борбата срещу протестиращите радиожурналисти доказва само едно - че те са прави. И колкото повече се мъчат да ги омърсят с компромати за хонорари и връзки с тайни служби, толкова повече мислещите българи ще разбират кой е мръсникът.



Още за подвизите на Борислав Бориславов - на 11-а стр.